Определение № 13 от 22.04.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13 гр. Пловдив , 22.04.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Станислав П. Георгиев

Мария П. Петрова

Стоян А. Германов като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20215000500213 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№20210294/24.02.2021г., подадена чрез куриер на 19.02.2021г. от „ТТ Л.“ООД, ЕИК ..., чрез пълномощника адв.Ю.Р., против Разпореждане №21002 от 29.12.2020г., постановено по в.гр.дело №173/2020г. по описа на Окръжен съд-Смолян, с което е върната подадената от дружеството касационна жалба вх.№606934/28.08.2020г. срещу постановеното по същото дело Решение №20265/27.07.2020г. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, според които: искът с правно основание чл.92 от ЗЗД, независимо, че е предявен като частичен за сумата от 10000лв., е със цена от 23280лв., която следва да бъде взета предвид при преценката относно достъпа до касация по чл.280,ал.3,т.1 от ГПК; налице е образувано тълк.дело №3/2019г. на ОСГТК на ВКС, по което ще се разгледа въпроса по какви критерии следва да се определя видът на спора относно това дали е търговски или граждански, като обхватът на понятието „търговско дело“ е по-широк от това на „търговска сделка“, но и от „търговски спор“, дефиниран в чл.365,т.1-5 от ГПК, тъй като търговско е всяко дело, което има за предмет спорове с участието на търговци, свързани изцяло или отчасти с регулирани от обективното търговско право отношения; съдът до момента е определял държавна такса при обжалване в размер на 544лв., което означава, че приема като обжалваем материален интерес сумата от 27200лв. По така 1 изложените съображения жалбоподателят обжалваното разпореждане. претендира за отмяна на

Ответниците по частната жалба „Р.В.“ЕООД и А. С. В. не са депозирали отговор на същата.

Частната жалба е подадена по пощата в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – жалбоподателя-ответник; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1 във връзка с чл.279 във връзка с чл.286,ал.2 от ГПК, разпореждане за връщане на касационна жалба, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

С постановеното от окръжния съд въззивно Решение №20265 от 24.07.2020г. по в.гр.дело №173/2020г. на Окръжен съд-Смолян е потвърдено изцяло първоинстанционното Решение №502 от 18.11.2019г. по гр.дело №50/2019г. по описа на Районен съд-Смолян, с което: „ТТ Л.“ООД е осъдено да предаде на „Р.В.“ЕООД държането върху полуремарке, на основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД, поради разваляне на сключения помежду им на 28.04.2018г. предварителен договор за покупко-продажба; „ТТ Л.“ООД и А.

С. В. са осъдени да заплатят солидарно на „Р.В.“ЕООД сумата от 10000лв., представляваща част от дължима неустойка от 23280лв. за разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на ППС, сключен на 28.04.2018г., по предявения като частичен иск по чл.92 от ЗЗД; отхвърлено е възражението на „ТТ Л.“ООД за право на задържане на полуремаркето; отхвърлено е възражението на „ТТ Л.“ООД за прихващане на сумата от 12000лв., представляваща част от платената продажна цена за полуремаркето, от дължимата сума за неустойка за разваляне на предварителния договор; отхвърлено е възражението на „ТТ Л.“ООД за прихващане на сумата от 114551,44лв., представляваща заплатени ремонти на полуремаркето, от дължимата сума за неустойка. Във въззивното решение е посочено, че то е окончателно. Против същото е подадена касационна жалба вх.

№606834/28.08.2020г. от „ТТ Л.“ООД. След като са били предприети действия по администриране на жалбата с обжалваното Разпореждане №21002 от 29.12.2020г. тя е върната на основание чл.286,ал.1,т.3 във връзка с чл.280,ал.3,т.1 от ГПК, тъй като се касае за търговско дело с цена на исковете 2 под 20000лв.

Настоящата инстанция намира, че исковото производство принципно е уредено като триинстанционно, като изключенията са изрично предвидени в разпоредбите на чл.280,ал.3,т.1-т.3 от ГПК. Според чл.280,ал.3,т.1 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. – за граждански дела, и до 20000лв. за търговски дела. От значение за преценката дали спорът е граждански или търговски е не дали делото административно е образувано като гражданско или търговско и подлежи на разглеждане по общия исков или по специалния ред на Глава тридесет и втора-Производство по търговски спорове от ГПК, както на практика счита и жалбоподателят, а дали по него е разгледан търговски спор, произтичащ от търговска сделка по чл.286,ал.2 от ТЗ сред предвидените от чл.1,ал.1 от ТЗ или основаваща се на търговското качество на едната от страните по нея и свързана с упражняваната от същата търговска дейност по смисъла на чл.286,ал.1 и ал.3 от ТЗ. Жалбоподателят се позовава на образуваното тълк.дело №3/2019г. по описа на ОСГТК на ВКС, което касае приложението на чл.280,ал.3,т.1 от ГПК, но по конкретния въпрос дали е гражданско или търговско делото с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие. В настоящия случай предмет на делото по предявените искове са правоотношения по сключен между „Р.В.“ЕООД и „ТТ Л.“ООД предварителен договор от 28.04.2018г. за покупко-продажба на полуремарке, подписан с поръчителството на А. С. В., възникнали с развалянето на този договор. След като се касае за правоотношения по повод разваляне на сключен между търговски дружества предварителен договор за покупко-продажба, то предметът на спора, съгласно чл.286,ал.1 и ал.3 във връзка с чл.1,ал.2,т.1 от ТЗ, е търговски.

Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на събраната за въззивното обжалване държавна такса, съобразно обжалваемия материален интерес.

Меродавна за обжалваемостта по чл.280,ал.3,т.1 от ГПК е цената на иска, определена по реда на чл.70 от ГПК, а не обжалваемия интерес. Цената на иска е паричната оценка на предмета на делото, съгласно чл.68 от ГПК, чийто размер при искове за парични вземания се определя от търсената сума, според чл.69,ал.1,т.1 от ГПК, а при искове за връщане на вещ след разваляне 3 на договор, се определя от стойността на договора, според чл.69,ал.1,т.4 от ГПК. При кумулативно обективно съединяване на искове от значение за преценката е цената на всеки отделен иск, а не сбора на отделните вземания по исковете. При частичните искове, противно на застъпваното в частната жалба, релевантен е размера на претендираното вземане, за който се търси защита, тъй като силата на пресъдено нещо се формира за частта от спорното право, която е предмет на делото, в каквато насока са и задължителните указания по т.1 от ТР №1 от 17.07.2001г. на ВКС, което в тази си част не е загубило действие и при новия ГПК. При това положение и като се има предвид, че цената на иска за връщане на полуремаркето е 17200лв., а на този за неустойка е 10000лв., както е посочена и от ищеца в исковата молба, то тя е под законоустановения минимален праг от 20000лв., поради което и съгласно чл.280,ал.3,т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и правилно с обжалваното разпореждане подадената против него касационна жалба е върната на основание чл.286,ал.1,т.3 от ГПК.

Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на атакуваното с нея разпореждане като правилно.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №21002 от 29.12.2020г., постановено по в.гр.дело №173/2020г. по описа на Окръжен съд-Смолян, с което е върната подадената от „ТТ Л.“ООД касационна жалба вх.№606934/28.08.2020г. срещу постановеното по същото дело Решение №20265/24.07.2020г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5