Определение № 378 от 15.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 378 гр. Велико Търново, 15.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500249 по описа за 2026 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Я. С. Д., подадена чрез пълномощника и адв. Ж. И.

Б., срещу разпореждане от 08.05.2026 г., постановено по гр. д. № 179/2026 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молба вх. № 5725/05.05.2026 г. за издаване на заверен препис от постановеното по делото решение и на незаверени преписи от книжа по делото и от приложеното гр. д. № 2530/1995 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателката сочи, че с постановеното по делото решение № 193/15.04.2026 г., влязло в сила на 30.04.2026 г., е уважена молбата и по чл. 105 СК и и е предоставен достъп до информация относно биологичния и произход чрез предоставяне за справка на преписката по делото, към която е приложено осиновителното гр. д. № 2530/1995 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

Излага, че въз основа на влязлото в сила решение е поискала да се запознае с делото и да получи заверен препис от постановения съдебен акт, както и незаверени преписи от посочени след запознаването документи и от приложеното осиновително дело. Твърди, че с ръкописното разпореждане върху молбата издаването на поисканите книжа е отказано, с което необосновано е препятствано упражняването на признатото и право на достъп до информацията по делото.

Позовава се на разпоредбите на Правилника за администрацията в съдилищата, уреждащи правото на страните, техните представители и лицата с правен интерес да извършват справки и да получават преписи от съдържащите се по делата книжа.

1

Иска обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато на Окръжен съд – Велико Търново за предприемане на необходимите действия по издаване на заверен препис от постановеното решение и на незаверени преписи от останалите посочени в молбата документи.

Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК.

Жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното разпореждане е отказано издаването на поисканите от молителката преписи от съдебни книжа по делото, с което е засегнато нейното право на достъп до информация по съдебното производство и на получаване на преписи от документите по него.

Съгласно разрешението, възприето в Определение № 1637 от 04.04.2024 г. по ч. гр. д.

№ 895/2024 г. на ВКС, III г. о. и др., съдебният акт, с който не се удовлетворява това право, има преграждащ характер, тъй като засяга неблагоприятно правото на достъп до информация на страната по делото, поради което подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо за жалбоподателката е налице и правен интерес от обжалването.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Установява се от материалите по делото, че производството по гр. д. № 179/2026 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е образувано по молба на Я. С. Д. с правно основание чл. 105 от Семейния кодекс за предоставяне на информация относно нейния биологичен произход.

С решение № 193 от 15.04.2026 г., постановено по същото дело, съдът е уважил молбата, като на основание чл. 105 СК е разпоредил на молителката да бъде предоставена за справка преписката по делото, към която е приложено гр. д. № 2530/1995 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. Решението е влязло в законна сила на 29.04.2026 г.

След влизането му в сила, с молба вх. № 5725/05.05.2026 г., подадена чрез пълномощника и адв. Ж. И. Б., молителката е поискала да и бъде издаден заверен препис от постановеното по делото решение, както и незаверени преписи от съдържащите се по делото документи, които ще посочи след запознаване с делото, както и незаверен препис от приложеното гр. д. № 2530/1995 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, като е заявила готовност да заплати дължимата държавна такса.

Върху молбата съдията-докладчик е постановил ръкописно разпореждане от 08.05.2026 г., с което е отказал издаването на поисканите документи по делото, като е приел, че постановеното по реда на чл. 105 СК решение не се отнася до такъв вид достъп до информация.

2

Срещу това разпореждане е подадена настоящата частна жалба.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството по чл. 105 СК е особено охранително производство, в което съдът извършва преценка дали са налице законовите предпоставки за предоставяне на информация относно произхода на осиновения. При уважаване на молбата съдът разрешава с влязло в сила решение въпроса относно правото на молителя да получи достъп до защитената от закона информация.

В настоящия случай с влязлото в сила на 29.04.2026 г. решение № 193/15.04.2026 г. по гр. д. № 179/2026 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е уважена молбата на жалбоподателката по чл. 105 СК, като е разпоредено да и бъде предоставена за справка преписката по делото, към която е приложено гр. д. № 2530/1995 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

След влизането в сила на това решение въпросът относно правото на жалбоподателката на достъп до информацията за нейния произход е окончателно разрешен.

Това следва и от разпоредбата на чл. 105, ал. 4 СК, съгласно която държавните органи и органите на местното самоуправление, които съхраняват съответната информация, са длъжни да я предоставят, когато съдът е допуснал разкриването и със съдебно решение.

Следователно след постановяване на позитивно решение по чл. 105 СК не е допустимо органът, който съхранява информацията, да извършва нова преценка дали достъпът следва да бъде предоставен.

Правото на страните да се запознават с материалите по делото произтича и от принципа на процесуалното съдействие, закрепен в чл. 8, ал. 3 ГПК. Конкретният ред за упражняване на това право е уреден в чл. 78 ПАС. Съгласно ал. 2 страните и техните представители могат да получават копия от приложените към делата книжа, а по силата на ал. 3 при писмено заявление се издават преписи от приложените към делата книжа след разпореждане на съдията-докладчик. Тези разпоредби не уреждат предпоставките за възникване на правото на достъп до информацията, а единствено процесуалния ред за неговото осъществяване.

Настоящият състав намира, че следва да се направи разграничение между правното основание за достъп до двете съдебни дела. По гр. д. № 179/2026 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново жалбоподателката има качеството на страна, поради което правото и да се запознава с материалите по делото и да получава преписи от приложените към него книжа произтича непосредствено от разпоредбите на чл. 77, ал. 2 и чл. 78 ПАС. По отношение на приложеното гр. д. № 2530/1995 г. по описа на Районен съд – Велико Търново правото и на достъп е признато с влязлото в сила решение по чл. 105 СК, като след отпадане на законовата пречка, свързана със защитената тайна на осиновяването, упражняването на това право също се осъществява по реда на чл. 78 ПАС. Независимо от различното правно основание, обемът на процесуалните права на жалбоподателката по отношение на исканите 3 преписи е еднакъв – тя има право да получи преписи от съдържащите се по делата книжа при условията и по реда на чл. 78 ПАС.

В случая жалбоподателката не е поискала извършването на нови служебни справки или събирането на нови доказателства, а единствено издаването на преписи от документи, които вече се съдържат в съдебното дело, включително от приложените по него книжа.

Искането и следователно касае единствено начина на упражняване на вече признатото право на достъп до информация.

Това разрешение е възприето и в практиката на Върховния касационен съд. В Определение № 58 от 16.02.2021 г. по ч. гр. д. № 217/2021 г., IV г. о., е прието, че субективното право на осиновения на достъп до съдебното дело, включително на препис от постановеното решение и от съдържащите се по делото книжа, произтича от разпоредбите на Правилника за администрацията в съдилищата, като когато по делото се съдържа информация, представляваща защитена от закона тайна, упражняването на това право се допуска при наличие на влязло в сила решение по чл. 105 СК. В Определение № 1637 от 04.04.2024 г. по ч. гр. д. № 895/2024 г., III г. о., ВКС приема още, че отказът за издаване на преписи представлява отказ за упражняване на признатото право на достъп до информация по делото и подлежи на самостоятелно обжалване.

При тези данни настоящият съдебен състав намира, че мотивът на първоинстанционния съд, че постановеното по реда на чл. 105 СК решение „не се отнася за такъв вид достъп до информация“, противоречи на закона. Решението по чл. 105 СК разрешава въпроса относно допустимостта на достъпа до защитената информация, а разпоредбите на чл. 78 ПАС уреждат процесуалния ред за неговото осъществяване, включително чрез издаване на преписи от съдебните книжа. Поради това, след като правото на достъп вече е признато с влязъл в сила съдебен акт, съдията-докладчик не е разполагал с правомощие да откаже издаването на поисканите преписи с единствения мотив, че решението по чл. 105 СК не се отнася до такъв вид достъп до информация.

При изложените съображения настоящият състав приема, че са налице всички законови предпоставки за издаване на поисканите преписи. Жалбоподателката има качеството на страна по гр. д. № 179/2026 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, а с влязлото в сила решение по чл. 105 СК е признато и правото и на достъп до приложеното дело по осиновяване. Обстоятелството, че след приключване на производството последното е било върнато на Районен съд – Велико Търново, не обуславя различен правен извод, тъй като касае единствено начина на администриране на искането, а не съществуването на самото право. Искането и се отнася единствено до издаването на преписи от съдържащите се по двете дела книжа, поради което не съществува законово основание за постановения отказ.

Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, като вместо него въззивният съд постанови да бъдат издадени поисканите преписи при спазване изискванията на чл. 78, 4 ал. 3 ПАС, след повторно изискване за послужване на гр. д. № 2530/1995 г. по описа на Районен съд – Велико Търново и след заплащане на дължимите държавни такси.

Водим от горното, Апелативен съд – Велико Търново,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 08.05.2026 г., постановено по гр. д. № 179/2026 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново и

ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДАТ на Я. С. Д., по молба с вх. № 5725/05.05.2026 г., заверен препис от решение № 193/15.04.2026 г., постановено по гр. д. № 179/2026 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, както и преписи от останалите посочени в молбата документи, и след повторното изискване за послужване на гр. д. № 2530/1995 г. по описа на Районен съд – Велико Търново и след заплащане на дължимите държавни такси.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5