Решение № 31 от 28.02.2024, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Търговище, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. И.

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско дело № 20233500500297 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Депозирана е въззивна жалба от П. И. С. ЕГН **********, от гр.

******* действащ, чрез процесуалният си представител адвокат Ц. Н. И., АК******* и с адрес за призоваване: *******, ул. „*******", № **** против решение № 60 от 27.05.2021 година, постановено по гр.д. № 302/20 по описа на РС – Попово.

С атакуваното решение, съдът е отхвърлил, предявеният от П. И. С. ЕГН **********, от гр. ******* иск против Т. З. Н., ЕГН **********, В. Д. И., ЕГН ********** и Х. Д. И., ЕГН **********, всички от гр. ******, обл.

*******, ул. „*******", № ****, иск с правно основание по чл. 109 от ЗС, за премахване на ограда изградена между ПИ с идентификатор №*** и ПИ с №*** ограда. С решението в полза на ответниците са присъдени и разноски, в размер на 250 лв., представляващи адвокатско възнаграждение и сумата от 336 лв., в полза на ответника Х. Д. И., представляващи разноски за геодезическо заснемане.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че постановеното решение е неправилно. Излагат се доводи, че събраните по делото доказателства сочат, че оградата между двата имота навлиза в имота на 1 ищеца, поради което не може в пълен обем да упражнява правото си на собственост.

Ответниците отказват да преместят ограда, което е и основанието да се ангажира тяхната отговорност. Моли решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго такова, с което предявеният иск бъде уважен. Претендират се разноски.

По депозираната въззивна жалба е постъпил отговор от ответниците, в който се изразява становище, че постановеното решение е правилно. Твърдят, че не са осъществили никакво пряко или косвено въздействие върху имота на ищеца, с което да възпрепятстват упражняване на правото му на собственост в пълен обем. Процесната ограда не е изградена от тях, а е била построена от предходните собственици на имота. Оградата е изградена и съобразена с регулационните и кадастрални планове на град Попово. Строена преди повече от 30 години и от тогава не е местена, изградена на съществуващата граница между двата имота. Установено е, че оградата е изместена частично към имота на ищеца, но това не се дължи на неправомерното поведение от тяхна страна, а е резултат на естествени природни процеси, обусловени и от съществуващата естествена денивелация на терена. С оглед на това молят съда да се потвърди решението. Претендират разноски.

Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е допустима, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното :

Производството пред Районен съд – Попово е образувано по предявен от П. И. С. от гр. Попово иск против Т. З. Н., В. Д. И., и Х. Д. И., всички от гр.

*******, обл. *******, ул. „*******, № ****, иск с правно основание по чл.

109 от ЗС, за премахване на ограда изградена между ПИ с идентификатор №*** и ПИ с №***. С, постановеното по делото решение, предявеният иск е бил отхвърлен като неоснователен. Съдът е изградил мотивите си въз основа на приложените по делото доказателства, като е стигнал до извод за неоснователност на претенцията, тъй като не са се осъществили предпоставките по чл. 109 от ЗС. Приел е, че не е налице неоснователно противоправно действие от страна на ответниците. И макар, че има разлики и отклонения, то те не се дължат на неправомерно поведение на ответниците, а на това, че през годините същата до някаква степен се е компрометирала- пропаднала и деформирала, вследствие на естествени земни процеси. Освен горното оградата не е изградена от тях, изградена е от предишни собственици на имота преди повече от 30 години и не е местена.

По депозирана въззивна жалба от ищеца П. С. е било образувано в.гр.д.

№ 173/21 по описа на ОС – Търговище, като с решени № 91 от 25.10.2021 година е било потвърдено решението на РС – Попово.

С решение № 50124 от 08.12.2023 година, постановено по гр.д. № 112/22 по описа на ВКС, е отменено решението на въззивната инстанция, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

2

Фактите по така изложения спор са следните:

Не е спорно, че страните са собственици на два съседни имота. ПИ с идентификатор № *** е собственост на ищеца, а ПИ с идентификатор № *** на ответниците. Имотите са разделени с ограда, която е изградена преди 30 години, като през този период не е местена. Оградата е изградена от предишните собственици на имот с идентификатор № ***.

Пред първата инстанция, за установяване на фактите по спора е била назначена съдебно- техническа експертиза, съгласно която на границата на двата имота е изградена ограда, представляваща мрежа на бетонови колове върху плътна основа с височина 0,40 м, като оградата е изцяло в имота на ответниците - поземлен имот с идентификатор ***. Имотът на ответниците е с по-високо ниво от този на ищеца. Оградата е изградена преди повече от 30 години, не е местена през годините, като от страна на ответниците няма навлизане в имота на ищеца. Дори и да има навлизане в имота на ищеца, то е минимално и е в рамките на статистическата грешка.

След връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с оглед дадените указания беше назначена нова експертиза, която да установи началните и крайните точки, в които е налице навлизане в имота на ищеца. Съгласно заключението, изготвено пред настоящата инстанция, е налице навлизане на съществуващата ограда, в имота на ищеца. От улица „Х.

Ботев“ навътре в имота оградата е навлязла в имота на ищеца, като навлизането е с площ от 8 кв.м., след което върви по съществуваща там постройки и след нея отново навлиза, като навлизането е с площ от 3.7 кв.м.

Приложена е и скица към заключението, на която с червен цвят е отразена, оградата към момента, а с черен границата по кадастралната карта на гр.

Попово. На скицата е отразено, че навлизане на оградата в имота на ищеца има от т. 2 до т. 11, което е с площ от 8 кв.м., и от т. 14 до т. 17, което е с площ от 3.7 кв.м. При изготвяне на заключението вещото лице е използвало съответните измервателни уреди, само т. 12, 13 и 14 са взети с ролетка, тъй като в този участък, поради липсата на покритие, измервателния уред не може да се използва.

Между експертизата, изготвена в първата инстанция и тази в настоящата инстанция има много съществени различия. На практика установяват коренно различна фактическа обстановка. Измерванията в първата експертиза са направени с ролетка, без вещото лице да използва съответните технически средства за измерване. Приело е, че действително има разлики в площите на двата имота, които обаче се дължат според вещото лице на точността на изчисляване и са в рамките на статистическата грешка. Към заключението няма изготвена скица, в която да са отразени имотите, границата между тях и съответно къде са тези навлизания и каква площ представляват.

При изготвянето на втората експертиза, вещото лице е извършило геодезическо заснемане на съществуващата ограда, със съответните 3 технически средства. Това създава гаранция за точността на заснемането и извършените въз основа на него изчисления. Към заключението е приложена и геодезическа снимка, на която са очертани в различни цветове, границата между двата имота по кадастралната карта и заснетата граница м/у имотите, т.е. положението на оградата към момента. Ето защо настоящата инстанция възприема второто заключение. В подкрепа на това е и самото признание от страна на ответниците в съдебно заседание, че има частично навлизане в имота на ищеца, поради това и последният не може да изгради нова ограда, за която е получил съответните разрешителни.

От правна гледна точка съдът съобрази следното:

Негаторният иск е средство за правна защита на собственика/ползвателя срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост/ползване. Нормата предвижда, че собственикът/ползвателя може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие/бездействие, което му пречи да упражнява своето право. С оглед на това, за да са налице предпоставките за уважаване на този иск следва по делото да се установи наличие на неоснователно действие/бездействие и именно това да пречи на ищеца да упражнява пълноценно своето право на ползване на имота, както и лицата, които създават тези пречки. Предвид фактите, установени по делото, бездействието на ответниците, изразяващо се в липсата на съдействие за премахване на оградата, в частите, в които навлиза в имота на ищеца, създават пречки на последния в пълен обем да упражнява правото си на собственост. Което е в несъответствие и с нормата на чл. 48, ал.

3 от ЗУТ, съгласно която оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота. Като същата норма предвижда, в случаите когато оградата е плътна с височина над 0,6 м, тя се допуска въз основа на изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти, да се разположи и изцяло в имота на възложителя, в случая ищецът. Последният, видно от доказателствата е изготвил съответните проекти за изграждане плътна ограда с височина до 2.20 м., но до осъществяване на този проект не се е стигнало, поради спора между страните.

Съгласно изготвената експертиза и приложената към нея схема, която е неразделна част от решението, оградата между имотите на страните, навлиза в имота на ищеца от т. 2 до т. 11, отразени на схемата, което представлява навлизане с площ от 8 кв.м. и от т. 14 до т. 17, където навлизането е с площ от 3.7 кв.м. Общо от имота на ищеца са отнети по този начин 11.7 кв.м., което в никакъв случай не може да се приеме, че е в рамките на статистическата грешка, а представлява съществено ограничение на правото му на собственост. Естеството на нарушението от страна на ответниците в тези участъци е такова, че самият факт на такова навлизане в имота на ищеца и пряко въздействие върху него е достатъчно да се приеме, че въздействието пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост на ищеца /в 4 този смисъл мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС/.

С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, решението на РС – Попово, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което ответниците следва да бъдат осъдени да премахнат онези части от оградата между двата имота, които неправомерно навлизат в имота на ищеца.

Поради основателността на иска, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, за първа инстанция, в размер на 950 лв. (700 лв., адвокатски възнаграждения, 200 лв., разноски за вещо лице и 50 лв., заплатена държавна такса). Пред настоящата инстанция му се дължат разноски, в размер на 925 лв. (25 лв., държавна такса, 400 лв., разноски за вещо лице и 500 лв., адвокатско възнаграждение). Разноските, които е направил пред ВКС са в размер на 55 лв.

Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 60 от 27.05.2021 г. , постановено по гр. дело № 302/20 година, по описа на Районен съд – Попово, като вместо него постановява :

ОСЪЖДА Т. З. Н. ЕГН **********, В. Д. И. ЕГН ********** и Х. Д. И.

ЕГН **********, всички от гр. *******, обл. *******, ул. „*******", № **** да преустановят противоправното си бездействие, като извършат необходимите строително-ремонтни дейности за отстраняване оградата оцветена в червен цвят по изготвената от вещото лице К. И. скица, която е неразделна част от решението, разположена между ПИ с идентификатор №***, находящ се в гр. Попово, ***, и ПИ с идентификатор № ***, находящ се в гр. Попово, ул. „Х. Ботев“, № 37, в следните части: от т. 2 до т. 11 и от т. 14 до т. 17., на основание чл.109 от ЗС.

Разпечатката съдържа 45 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f151d826-7d4d-4f5a-8ffc-f29bac815d63