Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 724 от 27.01.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 15272/2019
Вид
Решение № 724
Подписан
27.01.2020
Състав
АЛБЕНА МАРЧЕВА БОТЕВА, НЕВЕНА БОРИСОВА ЧЕУЗ, СВИЛЕН СТАНЧЕВ ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 265 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 и 440 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 и 440 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 462, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 462, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 464 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 60, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 73, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 136, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И

Е

№ …………. гр. София, 27.01.2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав: председател: АЛБЕНА БОТЕВА

ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ

СВИЛЕН

СТАНЧЕВ като разгледа докладваното от съдия А. Ботева в.гр.д. № 15272 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463 ГПК.

Образувано е по жалби на „РОС П.“ ЕООД, „В.П.“

ЕООД, „Р.И.“ ЕООД, „Е.П.“ ЕООД, „Л.П.“

ЕООД (л. 6-9), на „В.П.“ ООД (л. 10 -18), на В.Б.А. (л. 88-97) и на Р.Ж.Б. (л. 169-172), срещу разпределение, извършено с разпореждане от 08.07.2019 г. по изпълнително дело № 20128380409252 по описа на ЧСИ М.Б..

Р.Ж.Б. и останалите жалбоподатели – юридически лица, твърдят, че разпределението не е правилно, тъй като по първи ред са начислени две такси – една по чл. 20 и една по чл. 26 от Тарифата по ЗЧСИ (по-долу „Тарифата“ или ТТР ЗЧСИ). Според тях таксата следва да е само една като се позовават на чл. 73, ал. 4 ГПК. Те смятат, че разпределението не е законосъобразно и поради това, че длъжникът е упражнил правото си по чл. 76 ЗЗД да посочи кое вземане погасява, но това не е било съобразено от ЧСИ.

Освен жалбата си, Р.Б. е подал и молба за присъединяване към въззивна жалба, с която иска да се присъедини към жалбата на юридическите лица.

„В.П.“ ООД и В.Б.А. също считат, че разпределението не е правилно, защото ЧСИ е начислил две такси – една по чл. 20 и една по чл. 26 от Тарифата по ЗЧСИ, вместо една такса на основание чл. 73 ал.

4 ГПК. Освен това заявяват, че банката не е имала вписана ипотека върху продадените имоти и затова вземанията ѝ не били привилегировани. Поради това, разпределените на банката 686 173,15 лева е следвало да са в седми ред. Твърдят още, че: 1/ сборът от разпределените суми дава различна стойност от тази, която е посочено, че е разпределена; 2/ законната лихва върху всяка една от главниците по двата изп.листа не е правилно изчислена;

3/ погасяването на двете задължения на банката е следвало да е с пропорцията, формирана от размера на задължението спрямо общия размер на дълга, което не е сторено; 4/ по изп.дело са постъпили суми от друго изп.дело и са извършвани и други продажби, по които са постъпвали суми, но те не са отразени в разпределението и не е ясно дали са намалили размера на дълга, както е следвало да стане; 5/ за размера на дълга е било постановено решение, с което е прието, че от общото задължение следва да се приспаднат 27 673,56 лева – вземания на длъжника към кредитора – взискател.

Освен тези аргументи, в жалбата си В.А. твърди, че разпределението не ѝ е било предявено в качеството ѝ на кредитор. За него научила от другия взискател с писмо на 06.08.2019 г. Тя смята, че в първи ред е била разпределена сума, за която не било ясно как е формирана (не било ясно как е формирана всяка една от таксите по тарифата на ЗЧСИ).

В срока за отговор, ответникът по жалбата „Б.П.Б.“ АД, е изразил становище. С него той е заявил, че : 1/ всички жалби са неоснователни, защото разпределението е правилно извършено и е съобразено с указанията на САС и задължителната практика на ВКС; 2/ банката има учредена ипотека върху продадените имоти, която е била подновена и затова тя има качеството на привилегирован кредитор. По отношение на жалбата на В.А., банката смята, че същата е недопустима, тъй като жалбоподателката не е присъединен взискател по изп.дело.

Според банката недопустима е и жалбата на Р.Б., тъй като е просрочена.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които е изразил становище, че жалбите на Р.Б. и на В.А. са недопустими с посочените от банката аргументи. ЧСИ е заявил още, че имотът е бил ипотекиран, което е било удостоверено с нот.акт и удостоверение за тежести.

Ипотеката е била учредена, за да обезпечи две вземания. Затова те са били удовлетворени съразмерно. Според ЧСИ чл. 76, ал. 1 ЗЗД, който дава право на длъжника да посочи кое вземане погасява (когато сумата не е достатъчна да погаси всички), не се прилагал при изп.производство, каквото било и решението на САС по предходната жалба. Затова според съдебният изпълнител разпределението е правилно и законосъобразно, като е и съобразено с решението на САС по предходната жалба срещу разпределение на ЧСИ на суми постъпили от продажбата на същия имот.

Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството по изпълнително дело № 20128380409252 по описа на ЧСИ с рег. № 838 от КЧСИ е образувано по молба от 02.10.2012 г. въз основа на изпълнителен лист от 24.09.2012 г. по ч.гр.д. № 36218/2012 г. по описа на СРС, ГО, 75 състав (молба и изп.лист, л. 1-3 от изп.дело). Към същото дело е присъединено и вземането на банката по изп.лист от 02.10.2012 г. по ч.гр.д. №

36219/2012 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав. Вземанията произтичат от два договора за банков кредит - № 032/2007 от 16.01.2008 г. и № 033/2007 от 16.01.2008 г.

Видно от нотариалния акт от 29.02.2008 г., за обезпечаване вземанията на банката по двата договора за кредит, в полза на „Б.П.Б.“ АД е учредена ипотека върху ГАРАЖ № 3 и МАГАЗИН № 4, находящи се в жилищна сграда с магазини в гр. София, СО - район „Връбница“ (нотариален акт, л. 69-72, том 1 от изп.дело). Това се потвърждава и от приетите справки в имотния регистър (л. 541-542, том 2 от изп.дело) и удостоверения (л. 569 и л. 575, том 2 от изп.дело).

На 12.05.2014 г., В.А. и „В.П.“

ООД са подали молби до ЧСИ Б., с които са поискали да бъдат конституирани като взискатели по образуваното изп.дело.

В.А. е приложила удостоверение, от което е видно, че има неудовлетворен остатък от вземане за необходими и полезни разноски за имот – апартамент в гр. София, ж.к. Младост, както и разноски по изп.дело на ЧСИ М..

„В.П.“ ООД е заявило, че има вземане по изп.лист срещу „В.П.“ ЕООД (с настоящо наименование „Р.П.“ ЕООД). С постановление на ЧСИ те са конституирани като взискатели (вж. молба и удостоверение, л. 444-445, том 2 от изп.дело и молба, л. 447, том 2 от изп.дело).

След извършена публична продан в периода 16.12.2016 – 16.01.2017 г. на гараж № 3 и магазин № 4, ЧСИ Б. е изготвил разпределение (л. 1119-1021, том 4 от изп.дело).

Той е разпределил сумата от 713 102,00 лева, както следва:

-

По първи ред: 24 115,14 лева такси и разноски, дължими на съдебния изпълнител (19 192,50 лева по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ; 3 576,64 лева по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ и др.); 300 лева на „Б.П.“ АД за възнаграждение на вещо лица;

-

По втори ред : 2 813,71 лева – на „Б.П.“ АД за данък недвижим имот и натрупаната лихва за забава;

-

По трети ред: 686 173,15 лева – на „Б.П.“ АД в качеството му на обезпечен кредитор с вписани ипотеки върху продадените имоти

„Р.И.“ ЕООД, „Р. П.“

ЕООД, Р.Ж.Б., „Л. П.“ ЕООД, „Е.П.“ ЕООД и „В.П.“ ЕООД са обжалвали частично разпределението, извършено с разпореждане от 09.05.2017 г. (л. 1085-1088, том 4 от изп.дело).

Жалбоподателите са заявили, че са съгласни с така извършеното разпределение по първи и втори ред и в тази част го смятат за правилно, но според тях то е незаконосъобразно в частта, в която е извършено удовлетворяване на вземанията на банката за сумата от 686 173,15 лева. Жалбоподателите считат, че съдебният изпълнител не е спазил правилата на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и затова са поискали от съда да отмени разпределението.

С влязло в сила решение на САС е потвърдена отмяната на разпределението и делото е върнато на ЧСИ за извършване на ново разпределение на сумата от 686 173,15 лв. при съобразяване на мотивите в решението на съда. Съдът е приел, че „неоснователно се поддържа от участниците в производството, че вземанията по кредитите следва да се погасят по друг начин, а не съразмерно, както изисква чл. 136, ал. 3 ЗЗД“. САС се е произнесъл по аргумента на жалбоподателите за приложимост на правилата на чл. 76 ЗЗД.

Съставът на апелативния съд е приел, че изборът на длъжниците не обвързва съдебния изпълнител. Приел е още, че в случая погасяване на сумите, подлежащи на разпределение на основание чл. 136, ал. 1, т. 3 вр. ал. 3 ЗЗД по съразмерност, следва да се извърши по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД - най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата, без значение какъв е видът на лихвата. Изрично съставът на САС е посочил и пропорцията, която трябва да изчисли съдебния изпълнител и с която съразмерно трябва да се погасят двете задължения към банката. При нея в числителя следва да бъде подлежащата на разпределение сума, а в знаменателя – общото задължение към взискателя (л. 1607-1613, том 5 от изп.дело). Така Софийски апелативен съд е върнал изпълнителното дело на частния съдебен изпълнител за извършване на ново разпределение на сумата 686 173, 15 лв. при съобразяване на мотивите в решението на САС.

На

08.07.2019 г., ЧСИ Б. е изготвил разпределение на сумата от 713 102,00 лева, постъпила по публичната продан на магазин № 4 и гараж № 3. Първите два реда от разпределението са идентични на тези от обжалваното разпределение (л.1615-1616, том 5 от изп.дело). В трети ред, съдебният изпълнител е посочил, че останалата сума от 686 173,15 лева се разпределя съгласно указанията на САС. Той е съобразил, че сумите на двете вземания по двата договора за кредит, за които банката е представила изпълнителни листове от 24.09.2012 г. и от 01.10.2012 г. са повече от събраната цена на продаденото имущество. Посочил е, че задължението по изп. лист от 24.09.2012 г. е 603 469,96 лева, формирано от:

343 285,50 лева – главница; 246 563,96 лева – законна лихва за периода от 26.07.2012 г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.); 11 905,20 лева лихви (11 522,66 лева възнаградителна лихва за периода 24.02.2012 г. – 25.07.2012 г. и наказателна лихва от 382,54 лева за периода от 15.06.2012 г. – 25.07.2012 г.); 1 430,30 лева – такса и 285,00 лева нотариална такса. По същият начин по пера е посочено и задължението по изп.лист от 02.10.2012 г. от общо 706 700,61 лева е формирано от: 404 545,36 лева – главница; 290 563,66 лева – законна лихва за периода от 26.07.2012 г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.); 9 788,91 лева лихви (9 306,21 лева възнаградителна лихва за периода 15.04.2012 г. – 25.07.2012 г. и наказателна лихва от 482,70 лева за периода от 15.06.2012 г. – 25.07.2012 г.); 1 517,68 лева –такса и 285,00 лева нотариална такса.

След това, съдебният изпълнител е посочил, че подлежащата на разпределение сума, разделена на сбора на вземанията по двата изп.листа формира пропорция от 0,********* [686173,15/(603469,96+706700,61)]. С тази пропорция съразмерно са погасени вземанията по двата изп.листа.

По този начин от вземането за 603 469,96 лева са погасени 316 054,18 лева (603 469,96х0,*********), а вземането по другия изп.лист за 706 700,61 лева е погасено с 370 118,97 лева (706 700,61х0,*********).

След това ЧСИ е посочил, че с тези две суми следва да се погасят първо таксите, след това лихвите и накрая остатъка да се отнесе за погасяване на главницата.

Така по договора за кредит с № 32/2007 г. са изцяло погасени: 1 430,30 лева – такса и 285,00 лева нотариална такса; 11 522,66 лева възнаградителна лихва за периода 24.02.2012 г. – 25.07.2012 г. и наказателна лихва от 382,54 лева за периода от 15.06.2012 г. – 25.07.2012 г.; 246 563,96 лева – законна лихва за периода от 26.07.2012 г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.).

След погасяването изцяло на тези вземания е формиран остатък от 55 869,72 лева, който е отнесен от ЧСИ за погасяване на част от главницата по кредита.

По същия начин е подходил съдебният изпълнител и с вземанията по другия кредит. Със сумата от 370 118,97 лева са погасени изцяло: 1 517,68 лева –такса и 285,00 лева нотариална такса; 290 563,66 лева – законна лихва за периода от 26.07.2012 г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.); 9 788,91 лева лихви (9 306,21 лева възнаградителна лихва за периода 15.04.2012 г. – 25.07.2012 г. и наказателна лихва от 482,70 лева за периода от 15.06.2012 г. – 25.07.2012 г). След това погасяване е формиран остатък от 67 963,72 лева, който е отнесен за частично погасяване на главницата.

На

11.07.2018 г., ЧСИ е уведомил „Р.П.“ ЕООД, Р.Ж.Б., „Р.И.“ ЕООД, Л. П.“ ЕООД, „Е.П.“ ЕООД, „В.П.“ ЕООД и „В.П.“ ООД че на 18.07.2019 г. ще предяви направеното разпределение (съобщения и разписки, л. 1624-1635 и л. 1644-1645, том 5 от изп.дело). Р.Б. е присъствал на посочената дата и е получил копие на разпределението (протокол, л. 1659, том 5 от изп.дело).