Решение № 582 от 27.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. София, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Ставрева

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева в присъствието на прокурора Д. В. М. като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно наказателно дело № 20221100602456 по описа за 2022 година

Производството по делото е с правно основание Глава ХХI от НПК”Въззивно производство”.

Постъпила е Частна Жалба /ЧЖ/ от защитника на осъдения М. Т. П. чрез защитника му адв.Д. Д. срещу Определение на СРС,НО, 109 - ти състав по НЧД № 3658/22 г.С този съдебен акт първата инстанция е извършила групиране на наказанията , наложени на П. по предходни наказателни производства/посочени в ЧЖ/, като е определено едно общо наказание в размер на 7 години "Лишаване от свобода" , като на основание чл.24 от НК общото наказание е увеличено с 6 месеца.Недоволството на осъдения от така постановения съдебен акт се основава на приложението н а чл.24 от НК.На последно място, обжалваното Определение, което то се определя като немотивиран и недоказан съд.акт.Поради всичко гореизложено в ЧЖ се иска от въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт единствено в частта касателно приложението на чл.24 от НК.

В СЗ пред въззивната инстанция осъденият се явява лично и със защитник.СГП изпраща прокурор.

Защитникът по същество иска въззивния съд да уважи ЧЖ срещу Определението на СГС, като поддържа доводите в текста й.Предлага на СГС да коригира първоинстанционния съдебен акт , тъй като ненужно е увеличено общото наказание с 6 месеца.Общото наказание от 7 години е достатъчно тежко като размер, а увеличението му по реда на чл.24 от НК не е съобразено с поведението на осъдения и семейното му положение.

Осъденият се присъединява към казаното от защитника му.

Прокурорът намира ,че Определението на СРС е правилно и законосъобразно, увеличеното общо наказание ще постигне целите по чл.36 от НК и поради това пледира съд да го потвърди.

Осъденият при последна дума заявява ,че има малко дете,за което се грижи.

Софийският Градски съд намира за установена следната фактическа обстановка :

1

Марин Т. П. ,видно от Справката му за съдимост е бил осъждан два пъти, както следва:

П о НОХД№ 9670/20г. със Споразумение на СРС за извършено престъпление по чл.196,ал.1,т.2 вр.чл.29,ал.1 от НК му е определено наказание „Лишаване от свобода" 10 месеца при строг режим.

П о НОХД№ 9898/2012 г. със Споразумение на СРС за извършено престъпление по чл.196,ал.1,т.2,вр.чл.29 от НК е наложено по реда на чл.55 от НК наказание 7 години„Лишаване от свобода” , строг режим.

Д.ията по двете осъждания са извършени ,както следва – по второто осъждане на 01.09.2019г. , а по първото осъждане – на 27.08.2019 г.Споразуменията са одобрени с неподлежащи на обжалване съдебни актове съответно – на 11.09.2012г. и на 28.09.2012г.Следователно ,при хипотезата на еднородна реална съвкупност от престъпления П. е извършил двете престъпления ,без да има присъда за което и да е от тях.По-късно са постановени съдебни актове.Следователно са налице материалноправните предпоставки на чл.23-25 от НК /”Множество престъпления”/.

СРС е установил правилно фактологията относно съдебното минало на осъденото лице и кои наказания подлежат на групиране по реда на чл.23-25 от НК .На следващо място групирането на наказанията по вид е извършено правилно, както и е допуснато приспадане на изтърпяните части от наказанията-на основание чл.25,ал.3 от НК .

Първоинстанционният съд е групирал наказанията по двата съдебни акта , като е определил общо наказание-най-тежкото от така наложените - „Лишаване от свобода” за срок от 11 месеца.Макар да е изложил кратки мотиви приложението на института на чл.24 от НК "увеличаване на общото наказание“ с до една втора/в конкретния случай с 6 месеца/ районният съд е обосновал правилен извод от правна страна.Следователно ЧЖ се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Няма пречка въззивният съд да посочи към изложените аргументи от СРС за приложението на чл.24 от НК,че и двете осъждания на М. П. са за Д.ия извършени при условията на "опасен рецидив", което е видно от правната квалификация по чл.196,ал.1,т.2 ,вр. други от НК.Едното осъждане е с наказание под минимума ,тъй като е чрез Споразумение.в процедура по Глава 29 от НПК.На следващо място, справката за съдимост на П. обхваща/четиридесет !!!/ листа и разкрива тежко обременено съдебно минало , като в документа са включени 20 бюлетина за съдимост.Няма възможност да се направят други изводи за осъдения , освен че е лице с висока степен на обществена опасност.Всеки нов осъдителен съдебен акт за него води до дефинитивен извод ,че целите на наказанието по предходното/респ. предходните/ осъждания не е била постигната.на последно място, увеличението на общото наказание от 7 години е могло да се реализира с до 3 години и половина "Лишаване от свобода",предвид правомощията на съда.Вярно е ,че в предложението си прокурорът е искал по-малко увеличение,но вътрешното убеждение на съда не е обвързано нито е лимитирано от искането на представителя на държавното обвинение и е имал възможност да увеличи далеч по-сериозно общото наказание.В крайна сметка ,увеличението е сторено само с 7,14 % от общото наказание ,при законова възможност за увеличение с до 50 %.Ето защо ,несъществено е обременено правното положение на осъденото лице с приложението на чл.24 от НК,тъй като в обществен интерес се явява изискването да се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.Доводите в Жалбата за липса на мотиви за приложението на увеличението на общото наказание не са основателни, тъй като макар и кратки са налице мотиви.Както бе посочено ,анализът на съдебното минало,сторен от въззивната инстанция компенсира и визираната в ЧЖ необходимост "да се прецени цялостната престъпна дейност" на осъденото лице.

Въз основа на гореизложеното СГС намира ,че обжалваното Определение следва да бъде потвърдено в горния смисъл.

РЕШИ: э

ПОТВЪРЖДАВА Определение на СРС,НО,109-ти състав по НЧД№ 3658/2022 г. с което на основание чл.306,ал.1,т.1 от НПК е извършено групиране на наказанията , наложени на осъденото лице М. Т. П. по НОХД№ 7690/2020 г. по описа на СРС и по НОХД№ 9898/2020 г. по описа на СРС, като е било определено едно общо наказание от 7 години "Лишаване от свобода" и 2 след това на основание чл.24 от НК е било увеличено това общо наказание с 6 месеца, тъй като този съдебен акт е правилен и законосъобразен.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3