Решение № 378 от 28.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Пловдив, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330104804 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от А. З. И., ЕГН: ********** против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: 202513690, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответнoто дружество да заплати на ищеца сумата от 1350, 84 лева, представляваща заплатена при начална липа на основание с у м а по недействителен Договор за предоставяне на гаранция № *****г.

Ищцата твърди, че между нея и третото неучастващо по делото лице “Изи Асет Мениджмънт” АД на ** г. бил сключен договор за паричен заем с № ** по силата на който й била предоставена в заем сумата от 2600 лева, при ГЛП 40%, ГПР 49,03%. Твърди, че на същата дата сключила с ответника „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция с № **, по силата на който се задължила да заплати на ответника възнаграждение за предоставяне на парична гаранция в размер на 1350,84 лева, което било уговорено за заплащане на анюитетни месечни вноски всяка в размер на 112,57 лева. Твърди, че платила изцяло задълженията си по договора за предоставяне на гаранция, но недължала плащане по договора доколкото същият бил недействителен предвид обстоятелството, че действително приложеният в договора за потребителски кредит размер на ГПР се различавал от действителния доколкото възнаграждението за заплащане на гаранция не било включено в размера на ГПР по кредита, като от недействителността на договора за кредит следвала и недействителността на 1 договора за предоставяне на гаранция, доколкото договорът се явява лишен от правно основание. Моли за уважаване на иска и претендира присъждане на направените разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника, с който се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Признава, че исковата сума действително е заплатена от страна на ищеца в полза на ответника, но сумата е получена от ответника на валидно правно основание – договора за поръчителство. Твърди, че уговореният размер на ГПР е действителен доколкото в същия не следвало да се включи възнаграждението за предоставяне на гаранция. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за предоставяне на гаранция № *****г.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото Договор за паричен заем № *****г. се установява, че между ищеца А. И. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е бил подписан договор за паричен заем за сумата от 2600 лева, с уговорена договорна лихва с посочен фиксиран ГЛП по заема – 40 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49, 03 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 12 месечни вноски, в размер на 266, 43 лева всяка.

Според чл. 4 от договора за заем, страните се споразумяват, в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Във връзка с договора за заем, н а **г. е сключен Договор за предоставяне на гаранция № *****г. между ищцата и ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който ответното дружество се е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по заема срещу възнаграждение в общ размер на 1350, 84 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка в размер на 112, 57 лева. В чл. 2 от договора е уговорено, че договорът влиза в сила при непредставяне на някое от другите обезпечения по договора за заем.

Ответникът с отговора на исковата молба не оспорва, че ищецът му е заплатил по договора за предоставяне на гаранция сумата в размер на 1350, 84 лева.

Предвид така установените факти, съдът приема следното:

Съдът приема, че между ишцата и третото лице „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има 2 правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В конкретния случай от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 5 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Освен това, възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за отпускането на заема. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК всички лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения 3 от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, следва да се включат в ГПР.

Становището на ответника, че дължимостта на сумата не е част от договора за паричен заем, както, че отпускането на договора за заема не е обвързано със задължително сключване на договор за поръчителство, не се споделя.

В договора за паричен заем изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като една от предвидените възможности е с одобрено от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД дружество – поръчител.

Ищецът се е възползвал от тази алтернативна възможност и е сключил договор за предоставяне на поръчителство с ответника.

Договорите са сключени, чрез едно и също лице, на една и съща дата, заведени са под един номер и е уговорено плащане само в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Освен това заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД и гарантът „Файненшъл България“ ЕООД имат качеството на свързани лица, защото при извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. При тези данни, заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключването на договора за заем.

Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и поставена като изискване за предоставянето на заема-чл. 4, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение, предвид посочения в договора процент, размерът на възнаграждението и срока на заема. Ето защо посоченият в договора за заем годишен процент на разходите не отговаря на действителния такъв.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл:

Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.;

Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.;

Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.

Следователно процесният договор за заем е недействителен, на основание чл.

22 ЗПК.

Съгласно чл. 1 от договора за предоставяне на гаранция , потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно за всички задължения възникнали по договора за паричен заем, както и за последиците от неизпълнението.

Този договор е акцесорен, като единствено основание за сключването му 4 е договорът за паричен заем и предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство. Предвид недействителността на договора за заем, липсва и основание за сключването на договор за предоставяне на поръчителство.

Възраженията на ответника във връзка с относителна му самостоятелност не могат да бъдат споделени. От постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга причина за сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение чрез поръчителство.

Следователно процесния договор за предоставяне на поръчителство също е нищожен.

Безспорно е и, че ищецът е заплатил суми на ответника, за възнаграждение по сключения между тях Договор за предоставяне на поръчителство, които възлизат в общ размер на 1350, 84 лева . Липсва основание за получаването й, поради което предявеният осъдителен иск по чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив сумата от 27, 63 евро /54 лева/ държавна такса, доколкото ищецът е бил освободен от заплащане на такси и разноски по делото.

В полза на адв. С. Н. от ** следва да се присъди възнаграждение за оказаното безплатно процесуално представителство по първоначалните искове по делото по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдВ в размер на 400 лева, определено от съда съобразно липсата на фактическа и правна сложност на делото, нявяването на адвоката в открито съдебно заседание и значителния брой дела с идентичен предмет в РС – Пловдив.