Решение № 5265 от 24.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5265 гр. София, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е. И.а

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100503829 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Ю. О. срещу решение № 20211797/15.11.2021г. постановено по гр.д. № 76968/2018г. по описа на Софийския районен съд, III г.о., 82 състав в частта, с което:

-е осъдена да заплати на „М.С.“ЕООД на основание чл.266 ал.1 от ЗЗД сумата от 16 218,54 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработка – СМР в жилищен апартамент, обективиран в акт №5/21.08.2018г. и по договор от 15.06.2018г. ведно със законната лихва върху сумата считано от 04.12.2018г. до окончателното й изплащане;

- е осъдена да заплати на „М.С.“ЕООД на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 220,75 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 16 218,54 лв. за периода 16.10.2018г. – 03.12.2018г. както и с което е осъдена да заплати направените по делото разноски.

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният съд е постановено при нарушение на материалния закон при преценка на доказателствата, като изводите на съда не кореспондират със събрания доказателствен материал, тълкуван превратно и с бланкетни правни изводи, съответно не са обсъдени направените от ответника възражения за безспорно 1 установяващо се некачествено изпълнение на работата, разваляне на договора от страна на възложителя и които възражения обосновават и основателността на направеното в процеса възражение за прихващане. Твърди, че първоинстанционният съд е кредитирал единствено непълните и необосновани експертизи по делото, респективно не е зачел и свидетелските показания на свидетеля М. и архитект С., които безпротиворечиво установяват некачествена работа, така и такава, която не съответства на проектите. Посочва, че за ползването на работата не само по предназначение, а с оглед търсения естестически вид е било необходимо изцяло поправяне на работата т.е. извършването й на ново, поради което и не се дължи възнаграждение за негодно и некачествено извършеното от ищеца. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено ново, с което иска се отхвърли като неоснователен при условията на евентуалност – поради погасяване с основателното възражението за прихващане със сумите, необходими за поправяне на работата, стойността на труда и вреди в размер на платен наем,поради невъзможност да ползва апартамента, тъй като освен некачествена, работата е извършена и със забава. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „М.С.“ЕООД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение за несъстоятелни, като счита, че първоинстанционният съд правилно е анализирал събраните по делото доказателства и достигнал до логически, правилни и законосъобразни изводи, че ответника дължи заплащането на извършените СМР съобразно акт № 15/ 21.8.2018г., респективно – неоснователно е направеното от ответника възражение за прихващане със претендираните суми. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира решението в обжалваната му част за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение настоящият състав счита следното:

Първоинстанционния съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции:

- с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД за сумата от 16 218,54 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработка – СМР в жилищен апартамент, обективиран в акт №5/21.08.2018г. и по договор от 15.06.2018г. ведно със законната лихва върху сумата считано от 04.12.2018г. до окончателното й изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 225,71 лв. – мораторна лихва върху главницата от 16 218,54 лв. за периода 16.10.2018г. – 04.12.2018г.

2

С отговора на исковата молба ответникът - Ю. О. е направил възражение за прихващане в общ размер от 16 459,59 лв, а именно:

-със сумата от 12 759,59 лв. претендира намаляване на възнаграждението по реда на чл.265 ал.1 предл.3 от ГПК;

-със сумата от 1900 лв- разходи да труд за извършените коригиращи СМР на основание чл.265 ал.1 предл.2 от ЗЗД;

-със сумата от 1800,00 лв. – представляваща вреди от забавено изпълнение в размер на платения едномесечен наем – за периода 13.08.2018г. – 12.9.2018г., поради невъзможност да ползва апартамента.

Решението в частта, с което е отхвърлен предявения от „М.С.“ЕООД срещу Ю. О. иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, като необжалвано е влязло в законна сила.

Относно иска с правно основание чл.266 от ЗЗД във връзка с договор за СМР от 15.06.2018г.

Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за изпълнителя са породени две основни облигаторни задължения - да изработи възложеното съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци, и да предаде работата на възложителя, а за ищеца - да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266 ал. 1 изр. 1 ЗЗД вр. с чл. 288 ТЗ.

Ищецът твърди, че в неговата правна сфера е възникнало притезателно право за получаване на възанграждение за изпълнената работа по договор за изработка.

Всяка от страните, предвид разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК, носи доказателствената тежест да установи: за ищеца –договор за изработка и неговите съществени елементи – възлагане на опредЕ. работа от ответника възложител, изпълнение на работата и предаването й в уговорените срокове, съответно приемането й от възложителя без забележки, а с оглед конкретните възражения на ответника – разваляне на договора между страните, поради пълна негодност на изработеното, респективно – положителния факт на плащането на уговорената цена или наличието на недостатъци на работата, при което е упражнено надлежно право по чл.265 ал.1 предл.3 и/или 2 от ЗЗД и в срокове по чл.265 ал.3 от ЗЗД т.е. размера, с който трябва да се намали дължимото възнаграждение точно кои са некачествените СМР по вид и количества и съответно каква е тяхната стойност, респективно стойността на необходимите материали и труд за отстраняване на недостатъците, с които суми би следвало да се намали дължимото възнаграждение.; наличие на забавено изпълнение от страна на изпълнителя, причинна връзка с причинени вреди и тяхната стойност.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК е обявено обстоятелството, че същите са обвързани от договор за изработка – договор за извършване на ремонтни СМР от 15.06.2018г. и със съдържание обективирано в представения по делото писмен документ и приложение № 1 към него – л.9-15 от делото на СРС.

Съгласно разпоредбата на чл.266 ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа, като в договор от 15.06.20118г. между страните е 3 уговорен срок за завършване и предаване на работата и за извършване на плащането – чл.4 – уговорените СМР по приложение № 1 следва да бъдат извършени до девет седмици считано от по – късната дата от подписването на протокола за предаване на строителна площадка по чл.3 от договора и превеждане на аванс от възложителя по чл.6 ал.2 т.1 от договора /15.06.2018г/.

Ищецът твърди, а и ответникът не спори, че част от извършени СМР са заплатени, както и че в хода на работата ответникът е възложил извършване на допълнителни СМР обективирани в акт № 5, издаден от ищеца и неподписан от ответника.

По делото не са представени двустранно подписани протоколи – нито за твърдяните извършени от ищеца и заплатени от ответника СМР /т.нар. в исковата молба – актове № от 1 до 4 включително/, нито за откриване на строителна площадка, нито за приемане на работата по акт № 5.

Двете страните по делото са представили на хартиен носител разменена по електронен път кореспонденция между тях.

За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги- ЗЕДЕУУ, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата относно които са направени. Електронното изявление се приема за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕУУ и се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13 ал. 3 ЗЕДЕУУ/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13 ал. 4 ЗЕДЕУУ /.

Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава- чл. 180 ГПК .

Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184 ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание в. т.см. решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК.,а ако изявлението съдържа признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената му стойност.

В настоящият случай страните по делото, не само не оспорват изявленията направени по електронен път, напротив позовават се на същите, поради което съдът цени доказателствената им стойност съобразно чл.184 вр. чл.180 от ГПК, както и с оглед останалите доказателства по делото.

От цитираната имейл кореспонденция се установява, че в периода 12.07.2018г.13.08.2018г. ищецът е изпращал актове за извършени СМР до ответника, който е получавал същите, като не са правени изявления за неприемане на работата по тях или възражения, както и отетникът е извършвал плащания по тях – вж. електронно писмо от 23.7.218г. – л.17 от делото. Установява се още, че на 21.8.2018г. ищецът е изпратил до ответника по имейл акт № 5 за извършени СМР – л.20-22 от делото на СРС, след получаването на който ищецът на 22.08.2018г. предлага на възложителя на направят среща на обекта за установяване на извършените СМР с оглед заявено прекратяване на договора от последния и уговорена е такава среща на 23.8.2018г. – л.23 от делото на СРС.

Както от твърденията на страните, така и от показанията на свидетеля С., се 4 установява, че такава среща между представител на ищцовото дружество и ответника се е състояла на обекта – 24.08.2018г, в която ответника е изразила възражения за некачествено изпълнение на работата и заявила, че «ще прекрати» договора поради некачествено изпълнение, като на 28.08.2018г. е изпратила до ищеца по електронна поща изявление за прекратяване на договор – л.24-25 от делото на СРС, в което е посочила, че на основание чл.14 вр. 19 от договор от 15.06.2018г. прекратява едностнранно договора поради извършване на СМР в несъотвествие с Правилника за изпълнение и приемане на СМР /приложим за изпълняваните работи/ и предоставената проектна документация. Изявлението е получено от ответника на същата дата – 28.8.2018г., като на 31.08.2018г. изразява несъгласие със същото,поради липса на конкретни възражения относно отделните СМР по акт № 5, като на 08.10.2018г. изпълнителят изпраща покана за изпълнение на задължението на възложителя за заплащане на СМР в седмодневен срок, след което прави изявление за разваляне на договора поради неизпълнение от страна на възложителя за плащане на уговореното възнаграждение. На 01.11.2018г. ищецът уведомява ответника за разваляне на договора, поради неплащане на възнагражедние в предоставения срок. – л.31 от делото.