Решение № 53 от 18.06.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Царево, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Янч. Николов при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Георги Янч. Николов Гражданско дело № 20252180100359 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „С. К.“ ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управлението гр. Ш., пл. „О.“ *****, чрез *** „Н., У., М.“, ****, представлявано от, адв. Т. Н. - ****, със съдебен адрес: гр. С., ул. „О. П.“ ***, *****, против Г. К. И., ЕГН **********, от гр. Ц. ул. „А. С.“ ***, с която се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 550 лв. (петстотин и петдесет лева), представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ***/****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за което вземане има издадена заповед за изпълнение № *** от ****г. по ч. гр. д. № ***/***г. по описа на ****.

В исковата молба се твърди, че на ***г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***/***г. по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по силата на който „С. К.“ ***е предоставило на Г. К. И. кредит в размер па 550.00 лева. Съгласно чл. 1 от договора, кредитополучателят се е задължил да върне главницата в размер на 550.00 лева при фиксиран лихвен процент от 36.00% на 9 вноски с падежи, както следва: ***г., **г., ***г., **г., ***г., **г„ ***г„ ***г. и ****г.

Неразделна част от договора бил погасителен план, в който са посочени вноските за погасяване на кредита.

Излага се, че между страните било налице валидно облигационно отношение по силата на сключения при условията на ЗПФУР договор за 1 кредит.

Сочи се, че след усвояване на главницата кредитополучателят не е изпълнил задължението си и не е платил дължимите вноски по договора за потребителски кредит на датите на падежа, както и че като и към момента на предявяване на исковата молба не е извършвал никакви плащания.

Предвид неизпълнението на договорното задължение, ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК пред ****, по което е било образувано е ч. гр. д. № ***/****г. и издадена заповед за изпълнение № ***от **** г.

Излага се, че заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С разпореждане № **/***г. от *** по ч. гр. д. ***/***г. връчено на ****г. на заявителя, с което съдът указал на ищеца да предяви установителен иск за установяване на вземанията по издадената Заповед за изпълнение срещу ответницата.

Релевира се, че неизпълнението на договорното задължение от страна на длъжника пораждало правния интерес на кредитора от предявяване на установителен иск срещу Г. К. И. по реда на чл. 422 ГПК във връзка с чл. 23 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.

Претендира се и присъждане на направените от ищеца в исковото и заповедното производство разноски.

Съдът е приел за разглеждане исковата молба и е разпоредил препис от нея ведно с приложенията да бъде връчен на назначения на ответника особен представител.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника по делото особен представител адв. Л. К. от ***. С ОИМ исковата претенция се оспорва като неоснователна.

С отговорът на исковата молба се оспорва твърдението на ищеца, че е налице валидно сключен договор. Твърди се, че от представения „***“ не може да се направи безспорен извод нито за авторството на електронното изявление, нито за валидно изразено съгласие от страна на ответницата. В тази връзка се излага, че от отразените технически параметри - дата и час, ****, електронна поща, SMS и имейл съобщения - не можело да се установи, че именно ответницата е натиснала бутона „***“, нито че преддоговорната информация и договорните условия са достигнали до нея по начин, позволяващ реално да се запознае с тях. На следващо място се оспорва валидността на възникналото облигационно отношение, защото липсвали доказателства, че процесният договор е сключен по реда на ЗПФУР.

Ответникът оспорва и твърдението на ищеца, че натискането на бутона „***“ представлявало валидно изразено съгласие за сключване на договора по смисъла на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Липсвал квалифициран електронен подпис или друг сигурен идентификационен способ, който да свържел електронното волеизявление с конкретното физическо лице.

С ОИМ се оспорва и предоставянето на сумата от 550.00 лева. В тази връзка се твърди, че към исковата молба не е представено доказателство, установяващо получаването на сумата от ответницата.

2

В ОИМ се оспорва и размера на дълга.

Релевира се също, че клаузата предвиждаща неустойка е нищожна и това от своя страна водело до недействителност на целия договор, доколкото в настоящия случай не били налице предпоставките на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

Ответникът счита за нищожни и клаузите в договора предвиждаща такса за събиране на вземането, тъй като съгл. чл. 10а, ал. 2 ЗПК - финансовата институция не може да начислява разходи за събиране на просрочени вземания, а ищецът е посочил такава освен в договора и в Общите условия, на които се позовава.

Излага се в ОИМ, че на кредитополучателя не били предоставени предварително ***(стандартен европейски формуляр) и погасителен план.

Твърдение на ищеца за изпращане или за наличност на документи в електронна система не доказвало, че информацията е достигнала до потребителя и че същият е бил реално уведомен за съдържанието и последиците от договора. Липсата на такива доказателства било основание за недействителност на договора.

Релевира се, че процесния договор представлявал „***“, а не класически потребителски кредит, което по своята същност било револвиращ кредит с отделни траншове. Самото наличие, според ответника, на договор за кредитна линия не означавало автоматично предоставяне на сумата, а ищецът не доказал реалното усвояване на процесната сума, поради, което не можело да се приеме, че е възникнало валидно парично задължение за ответницата.

В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Представя писмено становище по същество на спора. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание за назначения от съда особен представител оспорва иска и поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите от исковата молба намира фактическа и правна страна следното:

Предявеният установителен иск е процесуално допустим и е с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД от ЗЗД.

Предявен е от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл.

127 и чл. 128 от ГПК, поради което и съдът приема предявените искове за процесуално допустими.

Разгледан по същество съдът намира предявеният иск за основателен и доказан.

Въз основа на Разпореждане № *** от ****г. по ч. гр. д. **/***г. по описа на****, съдът е издал заповед за изпълнение № ***от ****г., с която е разпоредил Г. К. И., ЕГН ********** - длъжник по Договор за потребителски кредит № ***/****г., сключен между нея като заемател и „С. К.“ **, ЕИК ***заемодател, да заплати на заявителя „С. К.“ ***, сумата от 550.00 лева, 3 представляваща неизплатена главница по посочения по-горе договор, като с разпореждането е отхвърлил заявлението в частта му, в която се претендират заплащане на възнаградителна лихва и неустойка. За да отхвърли заявлението в тази му част ***е приел, че уговорките на т. 6 от Договора са нищожни и като такива не са породили права и задължения за страните по процесното правоотношение. Прието е също, че процесния договор е сключен при нарушаване изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК, поради което и на основание чл. 22 от ЗПК потребителят дължал само чистата стойност по кредита, но не и лихва и другите разноски по кредита.

Издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е при условията на пълно и главно доказване да докаже наличието на валидно заемно правоотношение с ответника по договора за кредит, респективно, че е бил изправна страна по това правоотношение, като е изпълнил задължението си да предаде заемната сума на лицето, както и че е уговорен срок за изпълнение на паричното задължение, за връщане на кредита, който е изтекъл. Освен това следва да докаже, че падежът на задължението за връщането на сумата е настъпил.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията по писмения си отговор.

Съдът намира за безспорно установено, че между страните по делото е бил сключен Договор за потребителски кредит № ***/***г., сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по силата на който „С. К.“ ***, ЕИК *****, е предоставило на Г. К. И. с ЕГН ********** кредит в размер на 550.00 лева. Съгласно чл. 1 от договора, кредитополучателят се е задължил да върне главницата в размер на 550.00 лева при фиксиран лихвен процент от 36.00% на 9 вноски с падежи, както следва: ***г., **г., ***г., ***г., ***г., ***г., ***г., ***г. и ****г.

Съдът намира от представените по делото доказателства, че ищецът е доказал сключването на договора в съответствие в разпоредбите на ЗПФУР.

От приетата като доказателство по делото Разписка за извършено плащане № ***, на ****г. е извършен превод чрез системата ****към "**** на сумата от 550.00 лева от наредител „С. К.“ ***в полза на Г. К. И., ЕГН **********, с описание: усвоен кредит № ****. Извършеното плащане е отразено на ****г. в *** часа, като плащането е получено от ответницата, поради което и ищецът е изпълнил задължението си да предаде заемната сума.

С подписването на Договор за потребителски кредит № ***/****г. и предоставяне на заемната сума между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, за което, доколкото едната страна по договора е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, относими са императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, за чието спазване съдът следи служебно.

С Разпореждане № ***от ***г. по ч. гр. д. ***/****г. по описа на**** 4 съдът е изпълнил вмененото му с чл. 7, ал. 3 от ГПК задължение поради, което и не следва да извършва нова преценка за неравноправни клаузи на договора и да се произнася по тях, още повече, че с исковата молба, по която е образувано настоящото дело се претендира само и единствено установяване вземането за главницата по Договор за потребителски кредит № ***/****г., за което има издадена заповед за изпълнение № ***от ****г.

Изясни се по делото, че срокът за връщане на сумата е изтекъл.

Установи се също така, че ответникът не е погасил нито една вноска по кредита, поради което и на основание чл. 44, ал. 1 от Договора същият е станал предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на втората вноска.

В настоящия случай кредитът е станал предсрочно изискуем на ****г., поради което падежът на задължението за връщането на сумата е настъпил.

Предвид гореизложеното искът по отношение на претендираната главница, като основателен, следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора, събраните по делото доказателства и дадените разясненията с т. 12 от тълкувателно решение № ***от ****г. на ****по тълк. д. № ***/ ***г. ****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца „С. К.“ ***разноски. Ищецът е представил доказателства и претендира разноски, както следва: сумата от 265.00 лева/135.49 евро за разноски в заповедното производство и сумата от 565.00 лева/288.88 евро за разноски в исковото производство, които следва да му бъдат присъдени изцяло.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, че Г. К. И., ЕГН **********, от гр. Ц., ул. „А. С.“ ***, дължи на „С. К.“ ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управлението гр. Ш., пл. „О.“ ****, сумата от 550.00 лева (петстотин и петдесет лева)/281.21 евро (двеста осемдесет и едно евро и двадесет и един евроцента), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***от ***г., сключен между ответницата като заемател и „С. К.“ ***, ЕИК ***- заемодател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - ******г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № ***от ****г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № ***/***г. по описа на *****.