Определение № 3875 от 13.09.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3875 гр. Варна, 12.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501794 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба с вх. № 70495/03.09.2024г., подадена от И.

К. М., ЕГН ********** против определение № 9064 от 14.08.2024г., постановено по гр.д. № 14406/2022г. по описа на РС-Варна, 20 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на И. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ********** за освобождаване от задължението за внасяне на разликата над сумата, за която е освободен от заплащане, в общ размер от 167,50 лв. до пълния размер на дължимата държавна такса от 317,50 лв., като неоснователна.

В частната жалба са изложения оплаквания за неправилност и необоснованост на определението в обжалваната му част. Сочи се, че съдът не е анализирал правилно доказателствата, ангажирани по молбата на И. М. за освобождаване от държавна такса, като не е отчетено и обстоятелството, че същият вече е освобождаван от държавна такса и няма промяна в здравословното и имущественото му състояние. Жалбоподателят излага, че съдът неправилно е посочил, че притежава нива с площ от 22 дка, предвид че имотът е продаден от ЧСИ на публична продан. Също така счита, че съдът неправилно не е взел предвид обстоятелството, че издържа болната си майка.

1

Излага още, че преценката на съда по молбата за освобождаване от държавна такса не може да почива на предположения. Сочи, че съдът не е обсъдил и икономическата обстановка в страната, както и че молителят, макар и активно търсещ работа, не може да започне такава, защото е на 58 години. Моли определението да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде освободен от внасянето на останалата част от държавната такса.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок /видно от справка по електронното дело съобщението е връчено на на И. М. чрез процесуалния му представител 02.09.2024г./, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната съображенията за това са следните: жалба е основателна, като

И.М К. е подал въззивна жалба с вх. № 61276/29.07.2024г. срещу решение № 2234/14.06.2024г., постановено по гр.д. № 14406/2022г. по описа на ВРС, 20 състав. В жалбата е инкорпорирано искане за освобождаването му от внасяне на държавна такса за въззивното обжалване.

След извършени служебни справки съдът е постановил обжалваното определение № 9064 от 14.08.2024г., с което е освободил въззивника от заплащане на сумата от 150 лева, представляваща част от дължимата държавна такса за въззивно обжалване в общ размер от 317,50 лева и е оставил без уважение молбата в частта за разликата над сумата от 150 лева до пълния размер на таксата.

С предходно определение от 09.02.2023г., постановено по искане на И.

М. за освобождаване от държавна такса по предявения от него насрещен иск в общ размер от 420 лева първоинстанционният съд е освободил молителя от заплащане на сумата от 200 лева и е оставил без уважение молбата в частта за разликата над тази сума лева до пълния размер на таксата. С определение от 13.04.2023г. въззивен състав на ВОС е отменил определението в частта, с което молбата е оставена без уважение и е освободил И. М. от задължението за заплащане на държавна такса в пълния размер от 420 лева.

Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски в производството не се 2 внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

От извършените справки и представените от страната документи се установява, че от предходните определения до обжалваното в настоящия процес няма промяна в обстоятелствата относно доходите на лицето, както и по отношение на неговото семейно и имотно състояние. И към този момент И.

М. е безработен, осигурява издръжка на едно непълнолетно дете, има три автомобила, които предвид датата им на първоначална регистрация не са на висока стойност, и няма недвижими имоти. Видно от справките от Агенция по вписванията действително И. М. е притежавал нива с площ от 22 дка, но през м. март 2023г. същият е продаден на публична продан в рамките на изпълнително дело, по което жалбоподателят е длъжник.

Съгласно трайната практика на ВКС преценката налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса не може да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да полага труд и да реализира доход – в този смисъл определение № 496/10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на II т.о. на ВКС, определение № 442/19.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7440/2013 г. на II г.о. на ВКС, определение № 603/25.05.2014 г. по ч. т. д. № 2139/2014 г. на II т.о. ВКС, определение № 686/12.12.2014 г. по ч. гр. д. № 7091/2014 г. на I г.о. на ВКС, определение № 66/12.02.2016 г. по ч. гр. д. № 136/2016 г. на IV г.о. на ВКС и др. Предвид изложеното въззивният състав не споделя аргумента, че лицето може да реализира доходи от трудова дейност поне в размер на минималната работна заплата, поради което и има възможност да заплати държавната такса в пълен размер. Отделно от това, следва да бъде съобразена и възрастта на молителя /в случая 58 години/, която сама по себе си би могла да фактор, обуславящ затруднения при реализирането на трудови доходи, както твърди и самият жалпоподател. Индиция за наличните такива за И. М. са и справките от НАП, видно от които в последните две години лицето има сключени пет трудови договора, всеки с продължителност от един-два месеца.

При съобразявана на изложените обстоятелства, въззивният състав намира, че молителят е материално затруднен да заплати дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 317,50 лева, както и на разноски в производството по въззивното дело, поради което молбата му чл.83, ал.2 от 3

ГПК се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло.

Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, определението следва да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго, с което молителят да бъде освободен изцяло от заплащането на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, както и на разноски в производството по делото.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 9064 от 14.08.2024г., постановено по гр.д. № 14406/2022г. по описа на РС-Варна, 20 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на И. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

************ за освобождаване от задължението за внасяне на разликата над сумата, за която е освободен от заплащане, в общ размер от 167,50 лв. до пълния размер на дължимата държавна такса от 317,50 лв., като неоснователна, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА И. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

************, от задължението за заплащане изцяло на държавна такса по подадената от него въззивна жалба, както и на разноски в производството по делото, на основание чл.83, ал.2 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4