Решение № 719 от 01.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Дора Михайлова при участието на секретаря Албена В. Рибарска като разгледа докладваното от Дора Михайлова Касационно гражданско дело № 20258002100233 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Тренд Агро Комерс“ ЕООД, представлявано от адв.

Й. Д., срещу Решение № 938 от 14.08.2024 г. по в. гр. д. № 2630/2023 г. на Апелативен съд – [населено място] (САС).

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Според касатора, обратно на събраните по делото доказателства и в нарушение на процесуалните правила, въззивният съд приел, че с плащането на сумата от 26 000 лева ищецът платил задължение на трето лице и ответникът имал право да задържи полученото. Искането е за отмяна на решението и осъждане на ответника да върне на ищеца, касатор в настоящото производство, сумата от 26 000 лева, която без основание получил, ведно с мораторната лихва за претендирания в исковата молба период.

В съдебно заседание страните, чрез своите процесуални представители, поддържат становищата си в касационната жалба и отговора.

С въззивното решение, предмет на касационна проверка, като е отменено Решение № 157 от 21.06.2023 г., постановено по гр. д. № 264/2022 г. по описа на Окръжен съд - [населено място], са отхвърлени предявените от „Тренд Агро Комерс“ ЕООД срещу Г. В. П. главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждането му да заплати на ищеца касатор сумата 1 от 26 000 лева - главница, която получил без основание на 25.07.2017 г., както и сумата от 166, 12 лева - мораторна лихва за периода от 30.06.2022 г. до 22.07.2022 година. Отхвърлен е и евентуалният иск за връщане на сумата от 26 000 лева на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Апелативният съд е постановил обжалвания резултат, като е установил, че на 25.07.2017 г. ищцовото дружество превело по банковата сметка на ответника 26 000 лева. Последният възразил, че не дължи връщане на тази сума, защото с плащането й ищецът погасил чуждо задължение – паричен дълг на „Тренд Агро“ ООД, възникнал от сключени помежду им през 2014 г. „договори за аренда“ на земеделска земя. Това възражение САС приел за доказано от представените в хода на въззивното производство платежни нареждания от 04.11.2022 г., в които като основание за плащането било вписано „погасяване на задължение на „Тренд Агро“ ООД по договори за аренда на земеделска земя, сключени през 2014 г.“ Въззивният съд посочил, че в документите, издадени от „Първа инвестиционна банка“ АД, било отразено следното основание - „плащане наем земеделска земя под 8185/02.09.2014 г. за 21/22 стопанска година, задължение на „Тренд Агро“ ООД“. Такова записване фигурирало и в платежното нареждане от 25.07.2017 г. - „плащане задължение на „Тренд Агро Комерс“ ООД, плащане наем на земя“. Това отбелязване, наред с приетите в хода на въззивното производство „аренден договор“, вписан под № 8192/02.09.2014 г., и „аренден договор“, вписан под № 8135/02.09.2014 г., сочело според апелативния съд, че е налице причина за извършеното плащане и ответникъл не дължал връщане докато не се установи, че сумите не му се дължат на посоченото в документите за плащането основание. Въззивният съд приел за доказано, че ищецът платил чуждо задължение по договор за наем на земеделска земя, която била предоставена за обработване от ответника. Ето защо било налице основание за получаване на преведените суми и то следвало според съда от изпълнение на договори за аренда. В случай, че ищецът платил погрешно или платил правилно, но погасявайки чуждо съществуващо задължение, разполагал с възможността да търси платеното от лицето, в чиято полза е платил.

При тези мотиви и главният, и евентуалният иск са счетени за неоснователни и решението на първоинстанционния съд е отменено, а претенциите – отхвърлени.

С определение № 2600 от 22.05.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправните въпроси за разпределянето на доказателствената тежест по възражение на ответник по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че платеното от ищеца представлява изпълнение на чужд дълг, и задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните. Необходимо е да се подложи на проверка налице ли е съответствие на даденото в обжалвания въззивен акт разрешение на тези въпроси с трайно установената практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, между които Решение № 25 от 27.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1832/2010 г., IV ГО, Решение № 65 от 12.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2589/2017 г., IV ГО, Решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III ГО, и много други.

Отговорът на въпроса как се разпределя доказателствената тежест по вземането от 2 неоснователно обогатяване по чл. 55 ЗЗД, когато ищецът претендира връщане на нещо, което е дал на ответника, се съдържа в Решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896/2018 г. по описа на ВКС, III ГО, Решение № 721/03.01.2011 г. по гр. д. № 401/2009 г. по описа на ВКС, IV ГО, и мн. други. Съобразно разрешението в тези съдебни актове, което настоящият състав напълно споделя, по иска за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях, а в тежест на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че токава е налице. В първата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, когато ищецът твърди, че поради грешка (фактическа или правна) е платил на ответника, приложими са правилата за неоснователно обогатяване при начална липса на правно основание. При позоваване на ответника, че платеното от ищеца представлява съзнателно изпълнение на конкретен чужд дълг, т. е. отсъствие на правна грешка, възражението му следва да се квалифицира по чл. 73 ЗЗД. В този случай в доказателствена тежест на ответника е да установи, че целта на платеца е правопрекратително действие на изпълнението по отношение на дълга на третото лице спрямо кредитора. Ако това възражение бъде успешно доказано, плащането е на основание годен юридически факт.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, доразвити в постановеното след приемането му Решение № 53 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4041/2013 г., I ГО, по силата на изричната разпоредба на чл. 133, във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Същите могат да се въведат за първи път след изтичане срока за отговор на исковата молба, вкл. за първи път пред въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила не е могла да ги заяви своевременно.

При тези правни разрешения настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за неправилно.

В исковата молба ищецът твърди, че на 25.07.2017 г. погрешно наредил по банкова сметка с IВАN: ВG02STSA93000021661706, открита на името на ответника Г. В. П., сумата от 26 000 лева, като посоченото в платежния документ основание било „плащане задължение на „Тренд Агро Комерс“ плащане наем земеделска земя“. Поддържа, че между страните никога не бил сключван договор за наем, поради което исковата сума ответникът получил при начална липса на основание. На 20.06.2022 г. с куриерска фирма „Еконт“ изпратил покана за доброволно изпълнение до ответника, предоставяйки му 7-дневен срок от връчването й да върне получената без основание парична сума. Документът бил предаден на 22.06.2022 г. на В. В. - син на ответника. Същия ден, на 20.06.2022 г., ищецът изпратил до ответника и 3 телепоща с идентично съдържание, като поканата за връщане на даденото без основание била получена лично от Г. В. П. на 19.07.2022 година.

Ищецът касатор твърди, че, считано от 30.06.2022 г., ответникът изпаднал в забава, поради което му дължал на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 166, 12 лева – мораторна лихва за периода от 30.06.2022 г. до 22.07.2022 г. върху главното вземане, което моли да му бъде присъдено на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, а при условията на евентуалност – на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Възражението срещу главния иск, релевирано по реда и в срока по чл. 131 ГПК, е, че макар ищецът да е наредил, ответникът не бил получил сумата от 26 000 лева. При условията на евентуалност се позовава на изтекла погасителна давност за това вземане. Признава, че на 19.07.2022 г. е получил чрез „Български пощи" телепоща, инкорпорираща покана за плащане на главницата от 26 000 лева. Оспорва другата покана да е получавана от неговия син, тъй като на 22.06.2022 г. той бил извън страната.

В първото по делото открито съдебно заседание пред окръжния съд ответникът е навел възражение, че платеното от ищеца представлява всъщност съзнателно изпълнение на чужд дълг – задължение на друго юридическо лице, „Тренд Агро“ ООД, по сключени между тях (между ответника като наемодател и „Тренд Агро“ ООД като наемател) на 02.09.2014 г. договори за наем на земеделски имоти. Като доказателства представил два броя платежни нареждания от 04.11.2022 г. за сумите от 5 261, 85 лева и 21 997, 76 лева, извършени в негова полза от ищеца и с вписано в тях основание „плащане наем земеделска земя под.

8185/02.09.2014 г. за 21/22 ст. г., задължение на „Тренд Агро“ ООД“ и „плащане наем земеделска земя под. 8192/02.09.2014 г. за 21/22 ст. г., задължение на „Тренд Агро“ ООД“.

В решението си първата инстанция е приела за доказано от представеното платежно нареждане за кредитен превод и банкови удостоверения, сред които това с рег. № 1501-1001180/17.11.2022 г., издадено от банка „ДСК“ АД, че наредената от ищеца на 25.07.2017 г. сума от 26 000, 00 лв. е постъпила по сметката на ответника. Като преклудирано е отказал да разгледа възражението му, че с плащането й ищецът изпълнил съзнателно чуждо задължение. При липса на доказателства за основание за получаване и задържане на платеното първоинстанционният съд е приел иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за основателен.

С оглед несъмнения факт, че исковата молба е депозирана на 22.07.2022 г., т.е. преди изтичане на 5 – годишния срок от датата на плащането, съдът е приел за неоснователно възражението на ответника за погасяване по давност на главното вземане.

Уважил е и аксецорния иск, приемайки за доказано от писмените доказателства по делото, че синът на ответника е получил на 22.06.2022 г. със задължение да предаде на адресата поканата за изпълнение.

Ответникът, касатор в настоящото производство, е обжалвал решението на първоинстанционния съд с оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в отказа на съда да разгледа наведеното след срока по чл. 131 ГПК възражение и да събере ангажираните от него доказателства.

За да отхвърли предявения главен и евентуален иск, въззивният съд е намерил за основателно възражението на ответника, че с плащането на сумата от 26 000 лева ищецът е 4 погасил задължение на трето за процеса лице, произтичащо от договори за наем на земеделски имоти от 2014 година. Приел е с определението по чл. 267 ГПК, постановено на 06.11.2023 г., че с разпореждането на първоинстанционния съд, с което на ответника били връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея, съдът не бил указал на страната, че в срока по чл. 131 ГПК се преклудирали „определени действия и права, поради което това процесуално нарушение“ следвало „да бъде поправено“.