Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 376 от 27.08.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 929/2026
Вид
Решение № 376
Подписан
27.08.2026
Състав
Венцислав Димитров Василев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Русе, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20264520200929 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Н. Д. Н. до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 38-0001173/13.05.2026г. на Началника на Областен отдел ”Автомобилна администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.04.2026г. жалбоподателят управлявал т.а. „Скания“, категория N 3, с ДК№ В 28 12 ТХ и прикачено към него полуремарке „Стас Са 336К“, категория О 4, с ДК№ В51 87 ЕН, като извършвал обществен превоз на товар – рапица – на територията на България от Разделна до гр.Русе, видно от товарителница № 107652/17.04.2026г. и пътен лист № 049391/15.04.2026г. В района на ГКПП “Русофили“ в посока гр. Русе бил направен опит да бъде спрян за проверка от служители на ОО „АА“ гр.Русе с оглед проверка за спазване на ЗАПр и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. На подадения от св.Г. Д. сигнал за спиране със стоп-палка жалбоподателят изобщо не спрял, а продължил движението си напред, като бързата реакция на първия да се отдръпне от пътя на превозното средство предотвратила блъсването му. Бил настигнат със служебен автомобил от служители на ОО“АА“ и върнат на КПП „Русофили“. В хода на проверката било установено, че при 1 допустима максимална маса на състава от ППС в размер на 40 000 кг., управляван от жалбоподателя, същата е в размер на 43 120 кг., т.е. налице е превишение от 3 120 кг. За констатираното нарушение св.Г. Д. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му било наложено административно наказание глоба в размер на 3 000.01 лв. (1 533,88 €) за нарушение по чл.177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП вр.чл.139 ал.1 т.2 пр.2 вр.чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, които има право на жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и правилно е приложен материалният закон.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил, в развилото се съдебно производство.

Доказателствата за извършеното нарушение са безспорни и безпротиворечиви. От приложените към преписка писмени доказателства и разпита на актосъставителя в съдебно заседание безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал ППС, състоящо се от влекач с две оси и полуремарке с три оси. Съгласно § 6 т.35 от ЗДвП допустимата максимална маса е разрешената максимална маса на пътното превозно средство в натоварено състояние, определена за допустима от компетентните органи. Очевидно тази законова дефиниция във вр. с чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП препраща мълчаливо към Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Съгласно чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от тази Наредба допустимата максимална маса на съчленени ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване за моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси е 40 т.

От това следва извода, че управляваното от жалбоподателя съчленено ППС, ведно с товара, не може да надвишава 40 т, за което съдът намира, че по делото има безспорно установени доказателства. Не е основателно основното възражение на защитата , че този извод не може да се установи единствено от товарителница № 107652/17.04.2026г., пътен лист № 2

049391/15.04.2026г. и бележка за извозване № 6573/17.04.2026г. , съответно на л.л.7,8 и 9 от делото, видно от която допустимата максимална маса на процесното ППС е с 3 т и 120 кг повисока от нормативно определената. Това е така, защото законът – нито ЗАПр , нито ЗДвП или подзаконов нормативен акт по приложението им, вкл. Наредба № 11/03.07.2001г. не изисква установяването на допустимата максимална маса, съответно превишаването и с нарочно / специално средство, защото в противен случай това изрично щеше да бъде посочено, а подобно изискване би се превърнало и в признак от обективната страна от състава на нарушението, като напр. чл.174 ал.1 от ЗДвП и чл.343б ал.1 от НК. Този извод се налага и от сравнителното тълкуване с разпоредбата на чл.35 от Наредба № 11/03.07.2001г., където се въвежда проверка (само на ГКПП и то от Агенция „Митници) със средства за измерване, отговарящи на Закона за измерванията, но то касае влизащи и напускащи страната извънгабаритни ППС за които е заплатена такса и е издадено разрешително, какъвто не е настоящият случай. Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.2 т.8 от ЗДвП упълномощените от министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията служби имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос,т.е. използването на подобни средства е само една възможност , а не безусловна необходимост. При това положение съдът намира, че установяването на допустимата максимална маса на едно ППС може да се установи с всички възможни и допустими доказателства и доказателствени средства, вкл. и с частни документи каквито са товарителница № 107652/17.04.2026г., пътен лист № 049391/15.04.2026г. и бележка за извозване № 6573/17.04.2026г. по арг. от противното по чл.93 т.5 от НК, т.е. няма пречка превишението да се установи от техническо средства (кантар) на изпращача на товара. В тази връзка следва да се посочи, че е налице пълно съвпадение на теглото на превозваната рапица –

27 620 кг. между кантара както на изпращача на товара (товарителницата), така и на неговия получател (бележка за извозване). От събраните по делото доказателства – трите частни документа и показанията на актосъставителя в случая се установява, че превишението над допустимата максимална маса в случая е било 3 120 кг., обстоятелство, което много добре е било известно на жалбоподателя, доколкото той първоначално изобщо не е спрял на подадения му сигнал, очевидно с ясното съзнание (интелектуалната страна на умисъла му), че извършва нарушение, а от друга страна той се е разписал на бележката за извозване, че брутното тегло на управляванато от него превозно средство, ведно с доставения товар от рапица му е 43 120 кг. Отделно от това жалбоподателят е подписал и АУАН без никакви възражения. От това следва извод, че у него е била налице и субективна страната на нарушението. Не е основателно и възражението, че за съставомерност на деянието следва да е налице и липса на разрешително от администрацията, управляваща пътя, т.е. наказателно постановление не съдържа в себе си посочване на бланкетна или препращаща норма, свързана с административнонаказателния състав по който е санкциониран деецът. Възражението не държи сметка за разпоредбата на чл.8 ал.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. съобразно, която движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато 3 товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. В чл.8 ал.2 от Наредбата е указано как се осъществява движението на извънгабаритни и/или тежки ППС в рамките на общественото ползване на пътищата в случаите, когато са налице пречките по ал. 1 за осъществяване на превоза по посочените начини – с разрешително за преминаване, в рамките на специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя. Според § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001 г., "неделим товар" e товар, който не може да се дели на две и повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата ; очевидно е, че превозвания товар – рапица - може да бъде характеризиран по всякакъв друг начин, но не и като неделим, т.е. той може да бъде разглобен / разделен на части (чл.8 ал.1 от Наредба № 11/2001г.). Обобщено казано в случая, предвид делимостта на товара, не са били основанията за издаване на разрешение за преминаването на процесното МПС по път, отворен за обществено ползване, посредством издаване на разрешително или заплащане само на пътна такса за осъществяване на движение в рамките на специалното ползване на пътищата съгласно чл. 8, ал. 2 във вр. с ал. 4, ал. 5 и ал. 7, във вр. с Раздел IV от Наредба № 11/2001г. и чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата. В тази връзка следва да се посочи, че издаването на разрешение за превоз по пътищата, отворени за обществено ползване на извънгабаритни и/или тежки ППС е изключение и е допустимо само в краен случай при посочените по-горе законови предпоставки ; да се приеме обратното би означавало на практика да се достигне до закономерно и изначално разрушаване на пътната мрежа срещу заплащане, което е абсурдно. Въз основа на изложеното съдът намира, че АНО законосъобразно е ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП вр. чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба № 11/2001г., което се санкционира от нормата на чл.177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП и в този смисъл няма нарушение на процесуални правила или на материалния закон, всяко от които да води до отмяна на наказателното постановление на такова основание.

Наказанието е правилно определено и съобразено с чл.27 ал.1 от ЗАНН, тъй като е наложено в абсолютно определения си размер от 3 000.01 лв. по чл.177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, т.е. същото не зависи от волята на АНО и съда, доколкото не подлежи на индвидуализиране.

Воден от горното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 от ЗАНН, съдът :

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38 – 0001173/13.05.2026г. на Директора на ОО ”Автомобилна администрация” -гр.Русе, с което на Н. Д. Н. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3 000.01 лв. ( 1 533,88 € ) за нарушение по чл.177ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5