Решение № 6704 от 05.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6704 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря С. Д. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100501434 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20096463/06.07.2023 г., постановено по гр. д. № 19534/19 г. по описа на СРС, 71 състав, при участието на Л. Б. И. като трето лице – помагач на страната на ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД е осъдено да заплати на С. Г. Б. на основание чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 5500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с травматични и психологически увреждания, настъпили като резултат от ПТП на 17.08.2018 г., причинено виновно от Л. Б. И. – лице, чиято отговорност е покрита от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен за лек автомобил „Мерцедес 230 ЦЕ“, с ДК № СА **** СВ, както и сумата от 63,38 лв. – обезщетение за имуществени вреди – медицински разходи във връзка с травматични увреждания, настъпили като резултат от горното ПТП, ведно със законната лихва върху главното вземане от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2019 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за имуществени вреди за горницата над 63,38 лв. до пълния предявен размер от 1

75,38 лв., както и да й заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1935,82 лв. – разноски за производството. С решението С. Г. Б. е осъдена да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от 1,08 лв. – разноски за производството, а Л. Б. И. е осъден да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД на основание чл. 500, ал. 2, пр. 1 КЗ сумата от 1000 лв. /част от вземане в общ размер от 5500 лв./ - заплатено обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 63,38 лв. – заплатено обезщетение за имуществени вреди, както и сумата от 1935,82 лв. – разноски в полза на С. Г.

Б., при условие, че ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД заплати на С. Г. Б. тези суми, за които е осъден с настоящото решение, като е отхвърлен обратния иск за обезщетение за имуществени вреди за горницата над 63,38 лв. до пълния предявен размер от 75,38 лв., както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 98,88 лв. – разноски за производството. С решението ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД е осъдено да заплати на Л. Б. И. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3,35 лв. – разноски за производството.

Подадена е въззивна жалба от ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД срещу решение № 20096463/06.07.2023 г. по гр. д. № 19534/19 г. по описа на СРС, 71 състав, в частта, в която ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата от 5500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 63,38 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице причинно – следствена връзка между твърдяните телесни увреждания, респ. болките, настъпили вследствие от тях, и процесното застрахователно събитие. Твърди, че ответното дружество е репаририло действително претърпените неимуществени вреди от ищцата, изразяващи се в претърпян стрес от ПТП, като това обстоятелство не е било обсъдено изобщо от първоинстанционния съд. Поддържа, че по делото не е доказано ищцата да е направила твърдяните разходи във връзка с процесното ПТП. Твърди, че първоинстанционният съд не е отчел, нито е определил по – високата степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която в качеството й на водач на МПС е управлявала автомобила си без правилно поставен предпазен колан към момента на настъпване на процесното ПТП. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приложил критериите за определяне на обезщетението за неимуществени 2 вреди по справедливост, съгласно ППВС № 4/68 г. и ППВС № 17/63 г. Счита, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е необосновано завишен. Твърди, че размерът на обезщетението не съответства на трайната съдебна практика относно обичайния размер на обезщетението, който се присъжда в подобни случаи. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли исковете, а и при условията на евентуалност се иска да бъде намален размера на присъдените обезщетения. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна – С. Г. Б. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че правилно първоинстанционният съд е приел, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин механизма на настъпване на процесното ПТП, вредите и причинно – следствената връзка между тях. Поддържа, че от събраните по делото писмени доказателства и заключението на СМЕ се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се в навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, които според вещото лице отговарят на т. нар.

„камшичен удар“ и могат да се получат при посочения вид ПТП. Посочва, че от заключението на СМЕ се установява, че получените от ищцата травми са характерни за водач с поставен колан, поради което възраженията на ответното дружество за принос на пострадалата поради непоставен предпазен колан са неоснователни. Твърди, че претърпените от ищцата болки и страдания от получената травма се установяват и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на св. П.Б.. Поддържа, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен от съда при спазване на критериите, посочени в ППВС № 4/68 г., като е отчетено извършеното от ответника извънсъдебно плащане на обезщетение в размер на 500 лв. Твърди, че от събраните по делото писмени доказателства и заключението на СМЕ се установява, че закупуването на медикаментите и шийната яка е било необходимо с оглед получените травми, както и че разходите се намират в причинно – следствена връзка с процесното ПТП, поради което първоинстанционният съд правилно е уважил тази част от претенцията за имуществени вреди. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната 3 част. Претендира разноски.

Подадена е и въззивна жалба от Л. Б. И. срещу решение № 20096463/06.07.2023 г. по гр. д. № 19534/19 г. по описа на СРС, 71 състав, в частта, в която е уважен обратният иск. Твърди, че решението в обжалваната част е нищожно, недопустимо и евентуално неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил сумата в общ размер от 5500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, без да е направил разграничение между това каква част от сумата се присъжда за претърпени болки и каква част за претърпени страдания. Твърди, че решението е и необосновано, тъй като се основава на предположението, че уврежданията могат да настъпят независимо от използването на обезопасителен колан. Твърди, че в диспозитива на решението е посочено, че осъждането на ответника по обратния иск е, ако застрахователят „заплати“, докато в мотивите на решението е посочено, че ако „изпълни“, поради което не било ясно дали условието за осъждането е, ако се плати, или ако се изпълни. Поддържа, че решението е немотивирано, тъй като не е изяснено дали соченият като извършител Л. И., който е бил непълнолетен към момента на настъпване на ПТП, е можело да бъде осъден, с оглед разпоредбата на чл. 48 ЗЗД вр. чл. 432, ал. 1 КЗ. Иска се от съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожно решението в обжалваната част, евентуално да го обезсили като недопустимо, евентуално да го отмени като неправилно, и ако делото не бъде върнато за ново разглеждане, да бъде постановено друго решение, с което да бъде отхвърлен обратния иск.

Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна - ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивниците и становището на въззиваемите страни, както и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, както и при условията на евентуално съединяване обратни искове с правно основание чл.

500, ал. 2, пр. 1 КЗ.

Ищцата С. Г. Б. твърди, че на 17.08.2018 г. в гр. София е настъпило ПТП, 4 при което водачът на лек автомобил „Мерцедес 230 ЦЕ“, с рег. № СА **** СВ, Л. И., предприемайки маневра „завой наляво“, не пропуска насрещно движещия се с предимство лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № СА **** ХН, след което се отклонява, завърта се и реализира челен удар с лек автомобил „Дачия Докер“, с рег. № СА **** ХК, управляван от ищцата.

Посочва, че в резултат на процесното ПТП, на ищцата са причинени имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че причинените на ищцата травматични увреждания, изразяващи се в навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, са довели до силни и интезивни болки и страдания за продължителен период от време, както и до необходимост от носене на шийна имобилизационна яка, което й е създало редица неудобства и затруднения при изпълняването на ежедневните й задължения. Поддържа, че причинените травматични увреждания са попречили на ищцата да води нормален и пълноценен начин на Ж. и да спортува, а в резултат на силното главоболие и преживения шок са се появили нарушения на съня и раздразнителност. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП за управлявания от виновния водач лек автомобил „Мерцедес 230 ЦЕ“, с рег. № СА **** СВ, е била налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“. Посочва, че по предявената претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди /болки и страдания от получените увреждания/, както и имуществени вреди /разходи за лечение в размер на 75,38 лв./, на ищцата е било изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв. Поддържа, че така определеното обезщетение за неимуществени вреди е силно занижено и не отговаря на вида и степента на уврежданията на ищцата. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер на 5500 лв., представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сумата в размер на 75,38 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.04.2019 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът – ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД оспорва исковете като неоснователни. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, 5 настъпването на неимуществени вреди, както и че твърдяните неимуществени вреди са в пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че ищцата е била без обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП.

Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е необосновано завишено. Оспорва да са били причинени имуществени вреди на ищцата, а при условията на евентуалност твърди, че платените суми не са във връзка с причинените увреждания. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба е предявен при условията на евентуалност обратен иск от ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД срещу Л. Б. И.. Твърди, че към момента на настъпване на процесното ПТП ответникът по обратния иск не е притежавал правоспобност за управление на съответната категория МПС.