Решение № 63 от 24.02.2023, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Враца 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на 24.01.2023 г. /двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година/ в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР

ГЕОРГИЕВ

СИЛВИЯ ЖИТАРСКА при секретаря

МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора

ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 629 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С.В.Н. ***, против Решение № 108/25.08.2022 г., постановено по АНД № 154/2022 г. по описа на Районен съд – Лом. С оспореното решение е потвърдено НП № 20-0294-002013/14.09.2020 г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР – Монтана, РУ – Лом, с което на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното съдебно решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването му. Твърди се, че съдът неправилно е приел наличието на съставомерно деяние, тъй като съставения АУАН и издаденото НП съдържат неверни констатации с неправилно установена и описана фактическа обстановка, както и че е следвало да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН.

Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него НП.

С Определение № 8646 от 06.10.2022 г. на ВАС, Седмо отделение, на основание чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК, касационната жалба е изпратена за разглеждане от Административен съд – Враца.

Ответникът, РУ – Лом към ОДМВР – Монтана, редовно призован не се представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата.

Участващият в касационното производство прокурор от ОП – Враца, дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като споделя изложените в оспореното решение мотиви за потвърждаване на НП и моли решението, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд –

Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения:

Предмет на касационен контрол за законосъобразност е Решение № 108 от 25.08.2022 г. на Районен съд – Лом, постановено по АНД 154 по описа на съда за 2022 г., с което е потвърдено НП № 20-0294-002013/14.09.2020 г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР – Монтана, РУ – Лом. С последното на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП на касатора Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за виновно извършено от него нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Административнонаказателната отговорност на Н. е ангажирана за това, че на 20.08.2020 г. в 11:18 ч. в гр. Лом по ул. „Софийска“, с посока на движение от гр. Монтана към гр. Лом, управлява влекач Мерцедес Актрос с рег. № *** с прикачено полуремарке Шмитц с рег. № *** и двете собственост на фирма, като нарушава разпоредбите на пътен знак В18 забраняващ движението на МПС над 10 тона, въведен с временна забрана РД-11-69/24.07.2020 г.

За да постанови този резултат РС е приел, че при съставянето на АУАН и издаването въз основа на него НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, като изложената в акта фактическа обстановка изцяло кореспондира с тази, посочена в НП. Посочени са всички правнорелевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение – време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерните признаци от обективна страна. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е направен извод, че жалбоподателя и настоящ касатор е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, като значимостта на допуснатото нарушение изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Решението на първостепенния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на дадените му от закона правомощия, но е неправилно.

Настоящият касационен състав не споделя мотивите на районния съд, довели до потвърждаване на НП.

Неправилна, като несъответна на фактите по делото е преценката на районния съд, относно липсата на процесуални пороци на проведеното административнонаказателно производство, а оттам и относно доказаността на вмененото административното нарушение. Районният съд не е отчел наличие на съществено процесуално нарушение, допуснато в НП, изразяващо се в липса на посочено място на извършване на деянието, както и че нарушението не е описано пълно, изчерпателно, с всички негови съставомерни елементи. Мястото на нарушението, така както е посочено в НП, не е достатъчно индивидуализирано и конкретизирано, съобразно императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

В АУАН и издаденото въз основа на него НП е написано единствено наименованието на улицата в гр. Лом, без каквито и да било допълнителни локализиращи белези – до номер, срещу номер, близо до конкретна сграда или съоръжение, преди или след конкретно кръстовище. От изложените фактически обстоятелства пък изобщо не става ясно къде точно е поставен пътния знак В18, въвеждащ временна забрана за влизане на ППС с обща маса над 10 тона, в началото на улицата или не, за цялата улица ли важи забраната, предвид евентуални кръстовища с други улици и възможността водачът с управляваната от него автокомпозиция да навлезе от иначе позволени за движение улици в забранения участък, без да е възприел забраната.

Ето защо, в конкретния случай се касае не само за липса на описан съществен реквизит по смисъла на чл. 57 от ЗАНН, а за липса на описан съставомерен елемент на деянието от съществено значение за ангажиране отговорността на лицето.

Производството по издаване на наказателно постановление е строго формално, което е гаранция за неговото законосъобразно развитие, респективно за законосъобразното ангажиране на административно-наказателната отговорност на съответното лице. Затова и санкционен акт, който не съдържа дори общи характеристики на мястото и описание на всички обстоятелства във връзка с нарушението, не очертава по необходимия категоричен начин предмета на доказване в производството, респективно не позволява на съда и страните да формират категорични изводи от фактическа и правна страна, ограничава правото на защита на наказаното лице в производството, поради което и безусловно подлежи на цялостна отмяна.

В настоящият случай едва в хода на производството пред съда, от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ул.

„Софийска“ към онзи момент е била затворена и в двете посоки към гр. Монтана и към гр. Лом за движение именно на този вид МПС, като забранителен знак бил поставен при с. Церовене, указващ завой надясно в посока Вълчедръм и от там продължаване по път II-81. Следващият знак бил поставен непосредствено преди КПП „Кошовете“, при навлизане в гр. Лом, в началото на ул. „Софийска“, която граничи с път II-81. Други били поставени на разклона за с. Замфир и разклона за с. Комощица.

Съдебната практика обаче е безпротиворечива, че попълване на празнотите и несъответствията в наказателното постановление чрез тълкуване на фактите, установени от гласните доказателства по делото, е недопустимо и не може да санира допуснатото съществено процесуално нарушение от страна на административнонаказващия орган. Изискването за описване на всички елементи от състава на нарушението е гаранция за това санкционираното лице да разбере за какво точно е наказан, съответно за упражняване правото му на защита.

Процесуалното нарушение от страна на административнонаказващия орган не може да бъде санирано в съдебното производство по проверка законосъобразността на издаденото НП, тъй като съдът е обвързан от описаните в него фактически констатации и при извършване на проверката за законосъобразност, не може да тълкува и допълва волята на наказващия орган и да възприема място и фактически обстоятелства на нарушението, когато такива изобщо липсват. Във всички случаи АНО следва да осигури възможност на страните и съда да установят механизма на формиране на правните му изводи и съответствието им с фактическите констатации, което в случая не е сторено.

Като е стигнал до изводи, различни от изложените и като е обосновал краен резултат за потвърждаване на издаденото НП, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което се отмени наказателното постановление.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.

221, ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл.

63в от ЗАНН, Административен съд – Враца

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 108/25.08.2022 г., постановено но АНД № 154/2022 г. по описа на Районен съд – Лом и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №

20-0294-002013/14.09.2020 г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР – Монтана, РУ – Лом, с което на С.В.Н. *** на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.