Решение № 675 от 14.05.2024, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 675 гр. Пловдив, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330201322 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23 – 1030 – 007057 от 13.12.2023 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на П. С. С. за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева.

С жалбата, в съдебно заседание и чрез писмено изявление се поддържат възражения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като е формулирано искане за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на въззивната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а процесното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не се претендират разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна се установява следното:

На 19.11.2023 г., около 13,20 часа в град Пловдив жалбоподателят управлявал лек автомобил с марка и модел „Шкода Октавия“, с рег. № *** чужда собственост.

В посочения час, придвижвайки се с описания автомобил, С. достигнал до кръстовището на бул. „Шести септември“ с улица „Мартагон“ /в близост до № 218 на бул. „Шести септември“/, като същият, движейки се в посока запад по бул. „Шести септември“ навлезнал и преминал през кръстовището на забранителен сигнал на светофара /червен/, при работеща в нормален режим на работа светофарна уредба.

Описаното било възприето от свидетелите Д. и С., които изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението в района на гореописаното кръстовище. Полицейските служители се намирали на бул.

„Шести септември“ до кантората на ЧСИ Павлов, като били извън служебния автомобил наблюдавайки движението и сигналите на светофарната уредба.

Полицейските служители спрели управлявания от жалбоподателя автомобил. За така извършеното нарушение, свидетелят Д. съставил на жалбоподателя А. С. GA № 772922 / 19.11.2023 г. П. А. бил предявен на жалбоподателя, като последният се запознал със съдържанието му и го подписал. В графата за „обяснения/възражения“ посочил, че има възражения, а именно, че е минал на жълт сигнал. Такива допълнителни възражения постъпили и в срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН. Същите били счетени за неоснователни и въз основа на акта било издадено и атакуваното НП.

Така описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д., С., като и от показанията на свид. В.. Показанията на посочените свидетели съдът кредитира в цялост и базира фактическите си изводи въз основа на тях. Същите са еднопосочни, добросъвестно дадени и съответни на събраните по делото писмени доказателства приложени към административно наказателната преписка, както и тези изискани и събрани в хода на съдебното следствие включително циклограми за режим на работа и фази на движение на процесната светофарната уредба. Противно на възраженията на жалбоподателя съдът намира, че не е налице пречка да се кредитират показанията на двамата полицейски служители, които макар и да нямаха ясен спомен за случилото се с категоричност на няколко пъти заявиха, че съставянето на А. е след като със сигурност са се убедили, че жалбоподателят е навлезнал и преминал на забранителен червен сигнал на светофара. В тази връзка съвсем ясно беше и заявеното от свид. В., че около 13,20 часа за движещите се на бул. „Шести септември“ в посока запад е светел червен сигнал на светофарната уредба. Последният беше призован и 2 разпитан по служебна инициатива на съда именно с цел разясняване съдържанието на представената циглограма на процесното кръстовище и установява на сигнала, който е светел около 13,20 часа за движещите се по бул. „Шести септември“ посока запад.

В аспект на гореизложеното следва да се съобрази и разпоредбата на чл.

189, ал. 2 ЗДвП, съгласно чийто регламент редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, доказателства в противен смисъл на посоченото в А. не се сочат от страна на жалбоподателя, последният единствено релевира възражения за незаконосъобразност на атакуванато НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

При съставянето на А. и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в А. кореспондира на тази, посочена в НП. Както в А., така и в НП коректно, пълно и ясно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената правна норма. Посочени са и всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение – време, час, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна.

Актът е съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата по съставянето му по чл. 40 и чл. 43 ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представените Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и Заповед № 8121к – 13342/ 25.10.2023 г. П. А. е съставен в присъствието на очевидец и нарушителя, като последния е имал възможността да направи писмени възражения, които да бъдат отразени в А., както и да депозира такива в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, както е и сторил. В А. и в атакуваното НП коректно е посочена правната квалификация на нарушението, както и съответната на същото санкционно норма.

Спазени са и разписаните в чл. 34 ЗАНН давностни срокове – нарушението и нарушителят са установени на 19.11.2023 г., на която дата е съставен и А., а атакуваното НП на 13.12.2023 г.

На базата на формираната по делото доказателствена съвкупност и изяснената въз основа на нея фактическа обстановка, съдът намира, че правилно както актосъставителят, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Цитираната разпоредба гласи, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

3

Посредством горепосочените способи, до знанието на водачите на МПС достигат едностранни властнически нареждания, с които правните субекти техни адресати, следва да се съобразяват и да привеждат поведението си в съответствие с тях.

В конкретния случай, макар и жалбоподателят да е възприел подадения от светофарната уредба червен светлинен сигнал (установяващ забрана за навлизане в кръстовището), то той е преценил да не се съобрази с него.

Съобразно разяснителната норма на чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП , червена светлина - означава „Преминаването е забранено“, като водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. В конкретния случай, след като жалбоподателят е преминал през процесното кръстовище на бул „Шести септември“ на забранителен (червен) сигнал, то с това си поведение, той е консумирал състава на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението да спазва светлинната сигнализация по пътищата може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за живота, здравето и имуществото на всеки участник в движението, и е искал настъпването на последиците като именно е преминал въпреки забраняващия сигнал на светофарната уредба.

Правилно е определена и приложимата санкционна норма, залегнала в текста на чл. 183, ал.5, т. 1 ЗДвП, който предвижда административна санкция „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за извършване на гореописаното нарушение. Наказващият орган е наложил санкция именно в размер от 100 лева, поради което преценката му се явява законосъобразна. Следва да се посочи и че размерът на глобата е фиксиран, поради което не подлежи на каквато и да било ревизия от страна на настоящия съд.

Предвид регламента на чл. 189з ЗДвП е налице пречка да се приеме, че процесното нарушение покрива белезите на маловажен случай, още повече, че по делото не се доказаха такива обстоятелства, които да определят пониска степен на обществена опасност на конкретното деяние спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Нещо повече – очевидно е, че се касае за типичен случай на несъобразяване със светлинните сигнали, подадени от светофарна уредба. Същевременно, по делото не се наведоха доводи, а и от страна на жалбоподателя не се ангажираха доказателства, установяващи наличието на изключителност на ситуацията или неотложна необходимост, която би оправдала подобно поведение. Установява се от приложената по делото справка за нарушител/ водач, че С. е системен нарушител на правилата за движение по пътищата, като за периода от 2019 до 2023 г. има общо шест влезли в сила наказателни постановления за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП. Всичко това говори, че жалбоподателя е лице с трайно установени наклонности по незачитане на правилата за движение по 4 пътищата и оказаната върху него до настоящия момент административно наказателна репресия не е била достатъчна.

Съобразно гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63д би имала въззиваемата страна. Доколкото обаче такива нито са поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то разноски не следва да се присъждат.

В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен момент не би могло да санира този пропуск.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23 – 1030 – 007057 от 13.12.2023 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на П. С. С. ЕГН ********** за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5