Решение № 128 от 09.09.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. гр.Несебър, 09.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Д. при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Административно наказателно дело № 20242150200318 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба вх. № 5456/14.06.2024 г. по описа на НРС от „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. Д. Д. от САК, с адрес за призоваване: гр. С., ул. „Л.“ № ***, срещу наказателно постановление № 02-2400108/11.04.2024 г. на директора на дирекция „Инспекция на труда“ – гр. Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 416, ал.

5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърдят се съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му, изразяващи се в отсъствие на пълно изложение на фактическите и правни основания за издаването, вкл. в нарушение на чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и липса на мотиви. Правят се оплаквания за несправедливост на наложената санкция, като се обосновава и приложение към случая на чл. 28 от ЗАНН.

Моли се за отмяна в цялост на НП, като издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и се претендират съдебни разноски.

Административнонаказващият орган не взима писмено становище по постъпилата жалба. Представя в цялост преписката по издаване на обжалваното наказателно постановление.

В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят не изпраща представител. Представя писмена молба, с която поддържа депозираната жалба и ангажира доказателства за направените разноски по делото. Излага твърдения, че констатираната в проверения обект на процесната дата З.С. е неграмотна и няма как да е попълнила декларация по случая, както и че не е работила в минал на проверката период и на датата на проверката в обекта, а е била извикана да се запознае с работата, която е била наета да върши за жалбоподателя с договор № 183/20.02.2024 г. Не прави 1 доказателствени искания и не представя писмени доказателства.

Насрещната страна по жалба – директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата пред съда, в съдебно заседание. Развива подробни мотиви в подкрепа на тезата си, а именно за доказаност на нарушението по безспорен начин и обоснованост на обжалвания акт. Моли, обжалваното постановление да бъде потвърдено с крайния съдебен акт като законосъобразно, правилно и мотивирано. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, моли за присъждане в полза на наказващия орган на юрисконсултско възнаграждение, не ангажира нови доказателства.

Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /л. 8-9 от делото/, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 17.02.2024 г., в 11,05 ч., от служители на дирекция „Инспекция на труда“ /ДИТ/ – гр. Бургас, сред които и свидетелката Д. Р. – главен инспектор, била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство в целогодишен обект – ресторант в „СБР - Е.“, находящ се в гр. Несебър, ул. „П.“ № 20, стопанисван от „Е.“ ЕООД, ЕИК ***. Проверката се състояла по повод постъпил в ДИТ анонимен сигнал за полагане на труд от служители без подписан договор, като на място в обекта, който осигурявал изхранване по предварително изготвено меню на посетители на център за здраве, в търговската зала било установено лицето З.Т.С., ЕГН **********, която извършвала трудова дейност като „работник кухня“ – раздавала храна от топла витрина /тип шублер/ на клиентите. Лицето С. собственоръчно попълнила пред св. Р. справка-декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която вписало, че работи за жалбоподателя в проверявания обект от 11.02.2024 г. на длъжник „работник-кухня“ с работно време от 07,00 ч. до 15,00 ч. и две почивки в работния ден от по 15 минути, при два почивни дни седмично, при уговорено трудово възнаграждение от 933 лева, без сключен трудов договор. Докато попълвала справката С. споделила, че работи в обекта като „работник-кухня“ и със св. Р.. На представител на дружествотожалбоподател била връчена призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК за представяне в ДИТ – Бургас на изискани документи. Упълномощен представител на дружеството представил по указанията трудов договор № 183/20.02.2024 г. между жалбоподателя и З.С. за длъжността „работник кухня“ при месечно трудово възнаграждение от 933 лева. Констатациите на проверяващите били обективирани в протокол от проверка № ПР2407043/19.03.2024 г., като въз основа на същия свидетелката Р. съставила АУАН № 02-2400108/19.03.2024 г. за допуснато нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, получен от пълномощника на жалбоподателя 19.03.2024 г. без вписани възражения. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива /АУАН № 022400108/19.03.2024 г.; призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК до жалбоподателя за явяване в ДИТ – Бургас на 21.02.2024 г.; справка-декларация на З.С.; трудов договор № 183/20.02.2024 г. между жалбоподателя и З.С.; пълномощно на Й.К.; идентификационна карта; протокол от проверка № ПР2407043/19.03.2024 г.; заповед № З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“; длъжностна характеристика за длъжност „главен инспектор“ на Дирекция „Инспекция по труда“ – 2

Бургас. Фактическата обстановка се потвърждава и от свидетелските показания на разпитаната свидетелка Д. Р..

От доказателствата по делото се установява в пълнота описаната по-горе фактическа обстановка. Същите си кореспондират помежду си и съдът ги кредитира изцяло. Впрочем и самият жалбоподател не въвежда конкретни оплаквания във връзка с установените от наказващия орган факти, като единствено отрича грамотността на С. да попълни декларация по КТ и заявява, че на процесната дата и преди това същата не е полагала труд в проверения обект, а единствено в деня на проверката е присъствала да се запознае с естеството на работа във връзка с преговори за наемането на длъжността „работник кухня“. Тезата на жалбоподателя не може да бъде споделена от настоящия съд, доколкото в нейна подкрепа не е представено нито едно доказателство, като същевременно всички събрани по делото такива установяват, че С. е раздавала храна в търговка зала на стопанисвания обект на датата на проверката, респ. е полагала труд. Това обстоятелство е предмет на констатация с приложения протокол от проверката, потвърдено е от св. Р. непосредствено пред съда и е декларирано от самата С. в собственоръчно попълнена декларация. При отсъствието на доказателства, оборващи посочените, съдът не възприема за достоверни голословните твърдения на жалбоподателя, а третира същите като израз на правото му на защитна теза.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава НП със заповед № З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, съобразно чл. 416, ал. 5 вр. чл. 399, ал. 1 от КТ/ и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Отделно от това, от доказателствата по делото се установи надлежното оправомощаване на служители от ДИТ – гр. Бургас да съставят актове на нейна територия /по реда на чл. 37, ал. 1, б. „б” ЗАНН и въз основа на длъжностна характеристика/.

При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени и императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения в хода административнонаказателното производство, които да влекат отмяна на постановлението.

Досежно оплакванията за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, съдът намира, че същите не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Наказващият орган надлежно е установил релевантните към нарушението факти, изложени последователно и логично в обстоятелствената част на НП и кореспондиращи с констатациите на актосъставителя в АУАН. Изложени са мотиви относно контеното съставомерно нарушение и са посочени доказателствата, които го установяват, както и е аргументирана преценката на наказващия орган за отсъствие на предпоставки случая да бъде квалифициран като маловажен и мотиви за определяне размера на санкцията, която следва да се наложи. Следва да се посочи, че оплакванията за процесуални нарушения и липса на мотиви на жалбоподателя са общо формулирани, като видно от всички материали по преписката са отправени за пръв път с жалбата пред съда. Отделно, в хода на производството не бе ангажирано нито едно доказателство в подкрепа на доводите на жалбоподателя, нито бяха изложени фактически твърдения, които да се подкрепят от събраните доказателства и да обосновават порок в обжалваното НП.

Не се констатират и нарушения на материалния закон, които да водят до извод 3 за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В процесния случай се касае до извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, съгласно които разпоредби трудовият договор се сключва в писмена форма и урежда отношенията по предоставяне на работна сила. В наказателното постановление и АУАН изрично е записано, че санкционираното дружество, в качеството си на работодател, не е сключило писмен трудов договор с З.Т.С., като не е уредил отношенията по предоставянето на работна сила от нея, с функции на работник кухня, като трудово правоотношение. Тези факти напълно съответстват на съставомерните елементи на деянието по чл. 414, ал. 3, предл. второ, вр. с чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. По делото безспорно се установи, че на 17.02.2024 г., в обект на контрол на ДИТ – ресто ресторант „Е.“, находящ се в гр. Несебър, ул. „П.“ № 20, стопанисван от жалбоподателя, С. е установена да полага труд, изпълнявайки трудовите функции на работник кухня – раздавала приготвена по меню храна от топла витрина /шублер/. В рамките на производството по издаване на НП не се е установил сключен трудов договор между работодателя и служителя и представения впоследствие такъв от санкционираното дружество е сключен след датата на процесната проверка. Както бе посочено по-горе по делото отсъстват доказателства на датата на проверката С. да е присъствала в обекта за да се запознае с естеството на работата, която предстои да извършва след сключване на представения в хода на административното производство трудов договор. Такова изявление не се установява да е направено пред проверяващите нито от С., нито от представители на жалбоподателя, нито е вписано като възражение в хода на административното производство. Обратно, в попълнената от С. декларация, тя е вписала споделеното гласно обстоятелство със св. Р., че работи в обекта като работник кухня, както и че е обвързана с работно време, има договорено месечно възнаграждение - 933 лева, и полага труд от 11.02.2024 г. Това доказва наличието на характеристиките на трудовото правоотношение, а именно - престиране на работна сила през определено работно време, на конкретно работно място и срещу определено възнаграждение. Не е бил налице сключен трудов договор между жалбоподателя и С., поради което правилно е посочена нарушената разпоредба – чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ и ангажирана отговорността на работодателя на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.