Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2023 от 03.04.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 1147/2024
Вид
Решение № 2023
Подписан
03.04.2025
Състав
Росен Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2, ал. 1 т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 115 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2023 гр. София, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.ЕВА като разгледа докладваното от Росен Д. Гражданско дело № 20241100101147 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, предявен от Д. И. Д., ЕГН **********, съд. адрес гр. София, бул. *******, кантора 158 против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул.

"Витоша" № 2 за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 120 000 лева, търпени от 18.05.2009 г. (датата на предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем) до 26.01.2021 г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда) ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателния съдебен акт до окончателното й изплащане, произтичащи от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, алт. 2, вр. с чл. 115 от НК, за което е оправдан с Присъда от 01.10.2018 г. по НОХД №3001/ 2014 г. по описа на СГС, НО – 4 състав, както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 1200 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в наказателните производства.

В исковата молба твърди, че срещу него е било повдигнато незаконно обвинение и е водено незаконосъобразно наказателно производство, за престъпление, за което той след 11 години и половина е оправдан. Ищецът излага, че дълго време не е можел да извършва трудова дейност заради наложената мярка „домашен арест“ и дори след това имал проблеми с намирането на работа. Преди злополуката изтеглил кредит, за да ремонтира дома си, който кредит в следствие на прекратяването на трудовия му договор бил обявен за предсрочно изискуем и все още не е изплатен. Воденото наказателно производство се отразило тежко на психическото му състояние, както и на социалния му живот. Жена му го е напуснала и е ограничила контакта с малкото му дете. Родителите му се поболели от грижи, баща му починал.

1

Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск, ведно със законните последици, както и направените по делото разноски.

В срока за писмен отговор след предоставената съгласно чл. 131 ГПК възможност, ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва предявения иск.

Твърди, че продължителността на наказателното производство не може да й бъде вменена във вина. Поддържа, че не е доказано от ищеца да е търпял неимуществени вреди, които да стоят в пряка причинна връзка с обвинението. Сочи, че прокуратурата не може да носи отговорност по отношение на претърпени неимуществени вреди от трети лица, както и за вредите от неизплатения кредит на ищеца. Изтъква доводи, че исковата сума не отговаря на принципа на справедливо обезщетяване на вредите, установен с чл. 52 от ЗЗД. Оспорва претенцията за лихва, и възразява, че от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 26.01.2021 г. до датата на предявяване на иска – 30.01.2024г. е изтекла предвидената в закона 3-годишна погасителната давност. Прави възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото доказателства се установява ,че на 01.10.2018 г. е постановена оправдателна присъда №198 по НОХД №3001 от 2014 г. от 4 състав на СГС, НО /л. 55/, с което ищецът е оправдан за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, алт. 2, вр. с чл. 115 от НК.

Решението на СГС е потвърдено с Решение №146 от 04.05.2020 г. на САС /л. 117-129/, 6 състав и Решение №187 от 26.01.2021 г. на ВКС /л. 129-131/ и от тази дата е в сила.

Към материалите по делото са е приложено Актуално състояние (към 12.04.2024 г.) на всички трудови договори на Д. Д. /л. 41/, издадено от НАП. От него е видно, че по време на наказателното производство ищецът е полагал труд по 4 правоотношения – с РД ИНЖЕНЕРИНГ от 01.09.2009 до 30.11.2009, с АНДИВ 2 от 21.02.2011 г. до 04.05.2011 г., с ЮМ 89 от 16.12.2011 г. до 18.08.2012 г., с БОНФРУТ от 01.10.2012 г. до 01.09.2022 г.

Приложен е и Договор 0885384 за правна защита и съдействие /л. 58/, съгласно които на адвоката на ищеца са заплатени общо 1200 лева адвокатско възнаграждение за представителство във водените срещу ищеца наказателни производства.

В хода на съдебното дирене е разпитан свидетелят Д. С.Я. адвокат на ищеца.

Установява,че е представлявал ищеца по време на цялото наказателно производство и го посещавал в дома му два пъти месечно в продължение на десет месеца, тъй като му е била наложена мярка за неотклонение „Домашен арест“. Установява, че жената, с която ищецът живял на съпружески начала, напуснала дома им още преди да бъде изменена горната мярка за неотклонение, тъй като го обвинявала за случилото се. Ищецът пропуснал голяма част от детството на детето си, тъй като майката на детето разрешила те да се виждат едва 20142015 година. Споделя, че делото се е отразило тежко на Д. Д., че той не е същият човек и животът му е бил съсипан. Майката на ищеца претърпяла тежки здравословни проблеми 2 през 2014 година, а баща му починал през 2018 година.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

От правна страна съдът намира следното:

Претенциите за вреди са основани на разпоредбата на чл. 2, ал.1 т. 3, предл. първо ЗОДОВ, според която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление.

За да е осъществен фактическият състав на незаконното обвинение трябва да има доказателства, че на ищеца е повдигнато обвинение от страна на прокуратурата и в един последващ момент това обвинение е признато за незаконно от съда с влязла в сила присъда, тоест е бил оправдан по това обвинение.

По делото има доказателства, че същият е бил оправдан, но не са представени доказателства за това кога , по кое дело и какво точно обвинение му е било повдигнато,кога е взета твърдяната мярка за неотклонение,съответно кога е изменена.

В деклада си съдът изрично е указал на ищеца /чрез адвоката му/, че в негова тежест е да докаже фактите, свързани с вредата, причинно-следствената връзка и незаконното обвинение, което включва повдигането на обвинението и съответно оправдаването. Същият е представил присъда на първа и решение на втора инстанция,от които се вижда,че е бил оправдан по определени обвинения, но не е представил акта, с който му е повдигнато обвинението.

Съдът е дал възможност на ищеца да получи съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с всички материали и съответно с релевантни доказателства от делата, като същият не се е възползвал от това и по този начин не е доказал твърдението на повдигане на обвинението, а само факта на оправдаването.Искането да се приложи наказателното дело с всички приложения не е уважено,тъй като не е било необходимо да се изисква и прилага цялото,при нужда само от няколко документа от него.

Ищецът е представляван от адвокат,т.е. по презумпция правата му да попълни делото с допустими,относими и необходими доказателства по негови съображения не са нарушени или ограничени.Според настоящия състав съдът няма задължение да подпомага служебно и без да има изрично и обосновано искане която и да е страна по делото,още повече,когато интересите й се защитават от адвокат.

При това положение неблагоприятните последици от недоказването на релевантен по делото факт, какъвто е факта на повдигане на обвинение и вземане на мярката домашен арест, са за страната, която носи доказателствената тежест да го установи, а това е ищеца.

Последният е представляван от правоспособен адвокат, поради което съдът намира,че по-подробна детайлизация на въпросите свързани с тежестта на доказване на определени факти от дадената в проекта за доклад не е била необходима- напротив би нарушила 3 принципа за състезателност в процеса.

Ето защо искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. Д., ЕГН ********** срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. ”Витоша” № 2 иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение неимуществени вреди претърпени вследствие на незаконно обвинение в престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, алт. 2, вр. с чл. 115 от НК, за което е оправдан с Присъда от 01.10.2018 г. по НОХД №3001/ 2014 г. по описа на СГС, НО – 4 състав, окончателно влязла в сила на 26.01.2021 г. и сумата от 1200 лв. обезщетение за имуществени такива, като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4