Решение № 7383 от 05.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7383 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20251100102866 по описа за 2025 година

Образувано е по предявени от М. И. К.-И. срещу Прокуратурата на Република България искове с пр.кв. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, с които се претендира осъждане на ответника за сума в размер на 300000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, съставляващи душевни болки и страдания, стрес, накърняване на честта и достойнството, доброто име в обществото, сума в размер на 7201,00лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропусната полза в размер на законна лихва върху внесена парична гаранция в размер на 10000,00лв., за периода от 05,05,2015год. до 08,06,2022год., сума в размер на 48000,00лв., обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени адвокатски хонорари за защита в наказателното производство, ведно със законната лихва върху главниците от дата 08,01,2024год. до изплащане на вземането.

Релевират се съображения, че по отношение на ищцата неоснователно е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 282, ал.3, вр. ал.2, пр.1 и 2, вр. ал.1 от НК. С постановление за привличане на обвиняем от 30.04.2015г. на М. К. е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 10 000лв. Впоследствие е привлечена като обвиняем и за престъпление по чл.203, ал.1, вр.чл.201, вр.чл.26 от НК; Поддържа да е образувано НОХД №П-227/2016год. по описа на Софийски военен съд. С присъда от 31,05,2022год. ищцата е оправдана. По протест на прокуратурата е образувано ВНОХД №П-49/2022г. по описа на Военно - апелативния съд, като с Решение първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. С Решение №13 от 08.01.2024 г. по к.н.д. №167/2023г. по описа на ВКС, 3 НО е оставено в сила въззивното решение.

Поддържа в периода от започване на наказателното преследване до постановяване на оправдателна присъда да е търпяла неимуществени вреди, подробно описани в исковата 1 молба, довели до промЯ. във физическото и здравословното й състояние, емоционална лабилност, напрежение в семейството, включително поради медийното разгласяване на делото. Поддържа да са настъпили и имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи от неизползване на сумата внесена като парична гаранция, както и разходи за платени адв. хонорари по ДПП №3340А/06,03,2016год. и №5648/23,09,2022год.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендира разноски.

Ответникът-Прокуратурата на Република България в указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Сочи да не са ангажирани доказателства за връзка между повдигнатото обвинение и влошаване на здравословното състояние на ищцата, което би могло да е в резултат на множество различни фактори /ХЗТ, инсулинова терапия, стрес, интензивна професионална и научна дейност/. При условията на евентуалност релевира възражение за завишен размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, несъобразен с изискването на чл. 52 ЗЗД. Сочи, че периодът на разглеждане на наказателното производство на три инстанции предвид фактическата и правна сложност на делото е разумен по смисъла на чл.6 от КЗПЧОС. Медийното разгласяване е продиктувано от задължение за предоставяне на информация, като „дело с висок обществен интерес“.

Поддържа становище за недължимост на обезщетение за имуществени вреди, а претенцията за законна лихва върху имуществените вреди от 7201лв. за недопустима, тъй като би се стигнало до анатоцизъм; Релевира възражение за прекомерност на платеното адв. възнаграждение в наказателното производство съобразно броя тежестта и характера на реално извършените съдебно-следствени действия.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че с постановление от 30,04,2015год. за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение М. К. е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл.282, ал.2, пр.1, вр.чл.282, ал.1 от НК, предявено на 04,05,2015год. и е взета мярка за нетклонение „Парична гаранция“ в размер на 10 000лв.

С постановление от 28,03,2016год. е привлечена в качеството на обвиняем за престъпления по чл.282, ал.3, вр.ал.2, пр.1 и 2-ро, вр.ал.1 от НК и по чл.203, ал.1, вр.чл.201, вр.чл.26, ал.1 от НК;

Образувано е НОХД №П-227/2016год. по описа на Софийски военен съд.

С присъда от 31,05,2022год. ищцата е призната за невиновна и оправдана изцяло по повдигнатите обвинения.

По протест на прокуратурата е образувано ВНОХД №П-49/2022г. по описа на Военно - апелативния съд като с Решение №3 от 31,01,2023год. първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

2

С Решение №13 от 08.01.2024 г. по к.н.д. №167/2023г. по описа на ВКС, 3 НО е оставено в сила въззивното решение.

Представени са протоколи от съдебни заседания проведени по НОХД № П227/2016год. по описа на Военен съд София, проведени в периода от 01,02,2017год. до 13,04,2022год., от които е видно, че ищцата е присъствала на всички проведени съдебни заседания и не е ставал причина за отлагане, респективно забавяне на делото.

От заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се установява, че поставените диагнози на ищцата са- хипоталамична дисфункция, захарен диабет-инсулинозависим, тиреоидит на хашимото-еутиреоидна фаза, артериална хипертония 1 ст. По отношение на всички констатирани заболявания се сочи стресът да е съществен фактор, като най-значимо проявление е оказал върху захарния диабет. По данни от епикриза от УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ЕАД при хоспитализация през август 2017год. във връзка с лош контрол на диабета/ установено през 2002год./е променена и разширена инсулинотерапията. Лошият контрол се изразява във високи стойности на кръвната захар и гликирания хемоглобин, което сочи на влошаване на заболяването захарен диабет по време висящността на наказателното производство.

По отношение на диагнозата Тиреоидит на хашимото-еутиреоидна фаза на амбулаторен лист е отбелязана като придружаващо заболяване и като цяло не е описана динамика. Персистира и според следващите епикризи. При резултата от ехографското изследване на щитовидната жлеза след хоспитализация в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ЕАД е отразено, че се опипват огнищни и дифузни промени в структурата на жлезата. Автоимунното заболяване тиреоидит на хашимото, което също може да се влоши от стрес и напрежение може да се потвърди с допълнителни изследвания. Т Диагнозата хипоталамична дисфункция е състояние, което е свързано със състоянието на нервната система. Хипоталамусът като орган, чрез който нервната система управлява ендокринната. Обоснован е извод тази диагноза да обединява отклоненията, свързани с други ендокринни заболявания. Заключението на медицинската експертиза сочи на хронични заболявания, които воденото наказателно производство би могло да повлияе негативно, от които сигурен извод за влошаване на заболяването, е заявен във връзка с диагнозата „захарен диабет тип 1“.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля- Б.И., които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. От показанията на свидетеля се установява, че наказателното производство водено срещу ищцата се е отразило изключително неблагоприятно в личен и професионален план. Била е разстроена, притеснена, ограничила социалните си контакти. Изживявала силно чувство на обида и разочарование от системата.

От показанията на св. Ж.Ц. се установява, че наказателното производство се е отразило изключително тежко на ищцата, както в личностен, така и в професионален план.

Наложило се е да приема антидепресанти, влошило се здравословното й състояние по 3 конкретно по отношение на диабета. По време на висящността на наказателното дело сочи, че е диагностицирана с хашимото. Наблюдавала се промЯ. в поведението й, като от ведър и екстровертен човек, се превърнала в затворен и смазан психически човек, защото воденото наказателно производство било широко разпространено. Пострадал нейният авторитет в следствие на медийната кампания срещу нея. Била принудена да напусне ВМА.

Многократно присъствала на разговори между трети лица, които са коментирали наказателното преследване срещу нея. Нейни бивши подчинени били посъветвани да не общуват с нея, което се отразило на професионалната й репутация пред колеги и пациентите; Променила се като човек. Споделяла, че й е изключително тежко.

Наказателното производство се отразило на ищцата и поради отмЯ. на много професионални ангажименти, свързани с участие в международни конференции, в качеството й на лектор.

По делото са представени епикризи от УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ЕАД, сочещи на хоспитализация на ищцата в периода от 30,08,2017год. до 03,09,2017год. и 29,09,2017год. до 04,10,2017год. Приложени са амбулаторни листове за преглед на пациент с дати 15,11,2018год., 06,01,2020год., 12,07,2021год. и 27,06,2022год., като повод за същите е промЯ. в терапията на инсулинозависим захарен диабет;

По делото са представени извадки от публикации в различни електронни медии разгласяващи повдигнатото обвинение срещу ищцата –стр.142-стр.166/;

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предпоставките включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ/ДВ бр. 84/2023/, обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни факти- повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което лицето е оправдано с влязла в сила присъда, характера на претърпените неимуществени вреди, имуществени вреди-пропуснати ползи, реализирани разходи за адв.възнаграждение, както и причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.

Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.

По делото бе установено, че е налице оправдателна присъда №1/31,05,2022год. по отношение на ищцата, влязла в сила на 08,01,2024год.

От събраните по делото доказателства се установи ищцата да е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения, страх, нарушена обществена репутация и влошаване на хронични заболявания. Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка между причинените неимуществени вреди и повдигнатото обвинение.

Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за основателност на предявения иск, то същият следва да бъде уважен.

4

Обезщетението за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка, поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото обезщетение по справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300000,00 лв.

Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди-това са възрастта на лицето, продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил обвинен.