Решение № 3023 от 20.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3023 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория Недева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100504760 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника С. Й. Д., чрез адв. К., срещу решение № 3208/01.03.2023г., постановено по гр.дело № 52588/2022г. по описа на СРС, 177-и състав, в частта, в която е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата 2 138.01 лева, представляваща стойност на доставена в периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г. топлинна енергия в топлоснабден имот - ап. 27, находящ се в гр. София, ж.к.

„*******“ *******, ведно със законната лихва от 13.07.2022г. до окончателното изплащане, сумата 281.81 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 22.06.2022г., и сумата 50.16 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 13.07.2022г. до окончателното изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 37905/2022г. по описа на СРС, 177-и състав на 22.07.2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС решение в обжалваната част, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. По делото не се установявало, че ответникът била вещен ползвател на имота, респ. че имала правомощието ползване, че не била „формален собственик“, че 1 възникнала договорна връзка от подадена декларация за откриване на партида. Ищецът не ангажирал доказателства за изправността на уредите за измерване на ТЕ, отчитането им, основания за служебно начисляване на ТЕ. Не било установено вземането на ищеца за дялово разпределение – нямало доказателства нито за основанието им, нито за размера, не се установявало, че ищецът платил сумите на ФДР. Неправилно СРС ангажирал и отговорността й за лихва, без да съобрази, че липсвали доказателства за публикуване на сумите по чл. 33, ал. 2 ОУ и чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца, респ. за изпадането й в забава. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ. Горната законова уредба настоящият състав на съда намира да сочи за потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия за битови нужди собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай потребител по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното разглеждане в ЗЕ хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС.

От неоспорените по делото писмени доказателства - нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 18, том I , рег. № 585, дело 14/2014г. от 29.01.2014г. съдът приема за установено, че на 29.01.2014г. ответникът С. Й. Д. и В.Т.И.

2 прехвърлили на А. А.А., правото на собственост върху притежавания от тях недвижим имот - апартамент № 27, находящ се в гр. София, ж.к. „Баталова воденица“ *******, запазвайки си пожизнено вещното право на ползване върху прехвърляния имот, заедно и поотделно. Установява се от приложения по делото смъртен акт, че В.Т.И. починал на 02.05.2018г., с което ответникът С. Д. останала единствен титуляр на вещното право на ползване върху имота. От представеното по делото удостоверение от ГИС-София изх. № 68-00-1109/3 от 13.09.2012г. се установява, че имотът има актуален административен адрес гр. София, ж.к. „*******“ *******, ап. 27. От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. извлечения от сметка за аб. № 275095, съобщения към фактури, документи за отчет и др. и заключения на СТЕ и ССчЕ, по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период топлоснабдена. Доколкото по делото несъмнено се установява, че през процесния период ответникът била носител на вещното право на ползване върху имота, по горните мотиви на съда ответникът С. Д. през процесния период била обвързана по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия и без да е необходимо да е подала пред ищеца декларация за откриване на партида.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се възползвала от правото си по чл.

150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. извлечение от сметки за аб. № 275095, инсталация 4000276645, обща фактура № 1005551976/31.07.2020г., и обща фактура № 1014092807/31.07.2021г., неоспорени от страните, както и от неоспорените по делото заключения на изслушаните СТЕ и ССчЕ, които правилно СРС кредитирал при съблюдаване нормата на чл. 202 ГПК, по делото се установява количеството на доставената топлинна енергия до топлоснабдения имот и нейната стойност за процесния, разглеждан от въззивния съд период от м.07.2019г. до м.04.2021г., на обща стойност 2 138.01 лева, като СРС приложил института на 3 погасителна давност по възражението на ответника.

Неоснователно е оплакването на въззивника, че по делото не били ангажирани доказателства за изправността на уредите за измерване на ТЕ. От неоспореното заключение на изслушаната по делото СТЕ се установява, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответствали на нормативно установените изисквания към същите, подлагани били на изискуемия контрол и точно отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия били съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ТЛП при спазване поднормативната уредба.

От заключението на СТЕ се установява, че ТЕ в имота била реално отчитана в съответствие с нормативната уредба, като именно въз основа на отчетените данни била начислена ТЕ за отопление на имота и за използваната БГВ. Служебно начисляване на ТЕ не било извършвано, предвид на което същите възражения са напълно неотносими към разглеждания казус.

Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването се фактурират и заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество. Напълно ирелевантно е обстоятелството уредени ли са финансовите отношения между ищеца и ФДР.

Нормата на чл. 33 от приложимите към разглеждания казус ОУ на ищеца от 2016г. предвижда задължение на клиентите да заплащат месечните дължими суми в 45дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл.

32, ал. 3, а именно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл.

33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Възражението за липса на публикуване на задълженията на Интернет страницата на търговеца (каквато бе уредбата в ОУ на ищеца от 2014г.) е напълно неотносимо към разглеждания казус.

СРС е отхвърлил иска на ищеца за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение, предвид на което възражението, основано на нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца е напълно ирелевантно.

Предвид изложеното крайните изводи на двете инстанции съвпадат, предвид на което първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

В частта, в която СРС е отхвърлил предявените установителни искове, като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът.

4

Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на съда намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като ищецът е депозирал бланкетен отговор на въззивната жалба и бланкетна молба с която е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Поради това съдът намира, че защита от юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради което липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3208/01.03.2023г., постановено по гр.дело № 52588/2022г. по описа на СРС, 177-и състав, в частта, в която е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Й. Д., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, сумата 2 138.01 лева, представляваща стойност на доставена в периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г. топлинна енергия в топлоснабден имот - ап. 27, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“ *******, ведно със законната лихва от 13.07.2022г. до окончателното изплащане, сумата 281.81 лева – мораторна лихва върху същата главница за периода от 15.09.2020г. до 22.06.2022г., и сумата 50.16 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 13.07.2022г. до окончателното изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 37905/2022г. по описа на СРС, 177-и състав на 22.07.2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5