Решение № 57 от 15.04.2026, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. ********, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ц.Т.М. при участието на секретаря П.Т.Л. като разгледа докладваното от Ц.Т.М. Гражданско дело № 20251860100401 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от „***********“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град ********, бул.„**********“ №115 Е, ет.4, чрез юрисконсулт М. И. С. – пълномощник, срещу Р. И. Г., ЕГН **********, адрес: град ********, п.к.2070, ул.„*********“ №10.

По обстоятелствата подробно изложени в ИМ, ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът Р. И. Г., ЕГН **********, дължи на ищеца „****************“ АД, ЕИК **********, следните суми: главница: 5.000.00 лв. – дължима и неплатена по договор за паричен заем № 851524/03.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението.

Ищецът моли предявеният иск да бъдат уважен, ведно със законните последици.

Ищецът моли да му бъдат присъдени направените разноски в заповедното производство и в настоящето производство, включително юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство в размер 1 на 450 лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.13, ал.2 и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ответникът Р. И. Г., ЕГН:**********, адрес: град ********, п.к. 2070, ул.„*********“ №10, чрез адвокат П. Л. Н. – пълномощник, рег. № ********** в АК-********, служебен адрес: град ********, ул.„*********“, бл.37, ап.11, в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, не е представил писмени доказателства и е направил доказателствени искания.

Ответникът Р. И. Г., ЕГН:**********, адрес: град ********, п.к. 2070, ул.„*********“ №10, чрез адвокат П. Л. Н. – пълномощник, рег. № ********** в АК-********, служебен адрес: град ********, ул.„*********“, бл.37, ап.11, в писмения отговор оспорва иска по основание и размер по подробно изложените съображения, и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, ведно със законните последици.

Ответникът моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Районен съд – ********, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:

Съдът приема за безспорни и не подлежат на доказване следните обстоятелства по делото: че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 1216/27.03.2025г., депозирано от „****************“ АД, с ЕИК ********** е било образувано ч.гр.д. № 247/2025г. по описа на РС-********; че на 03.04.2025г. е издадена заповед № 181 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „****************“ АД, с ЕИК ********** срещу длъжника Р. И. Г., ЕГН **********, за следните суми: сумата от 5000.00 лева - дължима и неплатена главница; сумата 1150.00 лева - възнаградителна лихва, дължима и неплатена за периода 03/02/2020 г. до 28/01/2021г.; сумата 969.04 лева - начислена законна лихва за забава на осн. чл. 86 ЗЗД за периода от придобиване на вземането от цесионера 26.10.2023 г. до 24.03.2025 г.; законна лихва върху главницата, дължима от 27.03.2025 г. до окончателно изплащане на задължението; разноски по делото: сумата 142.38 лева - ДТ както и сумата 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 26 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ; че тази заповед е връчена на длъжника и същият е депозирал възражение срещу така 2 издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 от ГПК; че съдът е указал на заявителя да предяви установителен иск за вземането си; че в дадения от съда срок заявителят е предявил настоящия установителен иск за вземането си, тъй като в тази насока няма спор между страните по делото и са представени надлежни писмени доказателства, съдържащи се в приложеното ч.гр.д. № 247/ 2025 г. на РСПп. Съдът не е събирал допълнителни доказателства по отношение на безспорните обстоятелства между страните по делото.

Съдът приема за спорни и подлежат на доказване всички останали обстоятелства по делото, а именно: че между кредитополучателя Р. И. Г., ЕГН ********** и кредитодателя „***********“ е сключен договор от разстояние № 851524 на 03.02.2020г.; че по силата на договора кредитополучателят получил в заем сумата от 5 000.00 лева, която следвало да бъде върната, ведно с лихвата в срок до 28.01.2021 г. съгласно условията на договора; че на същата дата между клиента и „***********“, публично дружество с ограничена отговорност (сега ********) е сключен договор за гаранция под същия номер, по силата на който „***********“ се задължило спрямо кредитора по договора за потребителски кредит да гарантира изпълнение на задължението на кредитополучателя като плати вместо него; че кредитополучателят не е изпълнил точно договорното си задължение, поради което кредиторът по този договор поискал и получил изпълнение на всичките си вземания от страна на гаранта; че с договор за цесия от 25.10.2023г. „***********“ като цедент е прехвърлило своите вземания към ответника по процесния договор за потребителски кредит на цесионера „****************“ АД - ищец по настоящото дело; че ответникът е бил уведомен по надлежния ред за сключения договор за цесия, чрез връчване на съобщение; че договор за паричен заем № 851524 от 03.02.2020 г. между Р. И. Г., ЕГН ********** и „***********“ ЕООД, ЕИК ****** е сключен съобразно разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), Закон за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП); че заемателят е потвърдил, че е запознат и приема Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „***********“ ЕООД и че е запознат и приема предоставената му преддоговорна информация; че кредиторът предоставил за ползване сума (главница) в размер на 5000.00 лева, а заемателят се задължил 3 да я върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва, а именно - добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, начислена върху отпусната в кредит главница съгласно лихвен процент, фиксиран за целия срок на действие на договора; че договорът за потребителски кредит е сключен от разстояние, съгласно чл. 5, ал. 9 и ал. 10 от ЗПК; че кредиторът предоставя на потребителя стандартния европейски формуляр, съгласно приложение № 2 от ЗПК, като при използване на телефон като средство за комуникация или на друго средство за гласова комуникация от разстояние кредиторът предоставя информацията, посочена в чл. 9, ал. 2 от ЗПФУР и чл. 5, ал. 10 от ЗПК; че ответникът не е поемал задължение за връщане на заемна сума, ведно с лихвите в срок до 28.01.2021 г., както и не е подписвал погасителен план към договора с обща дължима сума 6150.00 лева, от които сума в размер на 5000.00 лева - отпуснат кредит, лихва в размер на 1150.00 лева; че ответникът не е договарял фиксиран лихвен процент в размер на 23%, нито годишен лихвен процент на разходите по кредита в размер на 49.11 %; че ответникът не е дал съгласието си кредитът да е обезпечаван с поръчителството на „ Фератум банк“; че ответникът не е получил сума в размер на 5000.00 лева по Договор № 851524 за предоставяне на потребителски кредит от 03.02.2020г.; че ответникът не е направил волеизявление за сключване на Договор № 851524 за предоставяне на потребителски кредит от 03.02.2020г., по електронен път, не е предоставял свои лични данни, e-mail адрес и телефон за съставяне на договор за кредит; че видно от Уведомление за прехвърляне на вземанията /приложено по делото/, дължимата сума е в размер на 10 160.00 лева актуална към 31.07.2023г. и е различна от претендираната сума от 5000.00 лева, което води до извод за липсата на яснота и основание в претенцията на ищеца; че претендираните от ищеца вземания по отношение на ответника не съществуват, поради липсващи негови задължения към „***********“ ЕООД по Договор № 851524 за предоставяне на потребителски кредит от 03.02.2020г, респ. към ищеца, чието изпълнение се претендира; че Договор № 851524 за предоставяне на потребителски кредит от 03.02.2020г е нищожен поради липса на съгласието на ответника за сключването му; че няма никакви доказателства за получаването от ответника Р. И. Г., ЕГН ********** на сумата по Договор № 851524 за предоставяне на потребителски кредит от 03.02.2020г в размер на 5000.00лв., която се претендира като главница, тъй като в тази насока има спор между страните по делото и представените 4 писмени доказателства са оспорени от ответника. Съдът допусна събиране на допълнителни доказателства по отношение на спорните обстоятелства между страните по делото.

По делото са представени следните писмени доказателства: договор за предоставяне на потребителски кредит № 851524 от 03.02.2020 г. на „***********“ ЕООД, ЕИК ******; Погасителен план към Договор за кредит № 851524; Преддоговорна информация (Стандартен европейски формат);

Уведомление за прехвърляне на вземания (Цесия); Договор за изкупуване на вземания от 25.10.2023 г., сключен между „****************“ АД, ЕИК ********** като „купувач“ и „*********“ ООД като „продавач“, които писмени доказателства са оспорени от ответника./л.7-л.24/ В тази връзка съдът е указал на ищеца да ангажира надлежни доказателства в подкрепа на твърденията си по оспорените от ответника писмени доказателства, както и да ангажира надлежни доказателства за това, че ответникът е сключил договор за предоставяне на потребителски кредит

№ 851524 на 03.02.2020 г. с

„***********“ ЕООД и е получил сумата от 5000.00 (пет хиляди лева) – главница, която се претендира, така както е посочено в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба. Във връзка със спорните обстоятелства между страните по делото съдът е изискал информация от „***********“ ЕООД, ЕИК ****** по отношение на процесния договор за потребителски кредит, като е постъпило становище вх. № 4283/ 03.12.2025 г., че ответникът е подал чрез тяхната онлайн система заявление за отпускане на потребителски кредит в размер на 5000 лева (пет хиляди лева) със срок на погасяване 12 месечни вноски, след извършване на необходимата проверка и преценка на кредитоспособността на заявителя е изготвен проект за договор и всички придружителни документи, предвидени в законодателството, на 03.02.2020 г. ответникът е дал своето съгласие за усвояване на сумата чрез своя личен акаунт в електронната платформа на дружеството и непосредствено след това сумата е била усвоена. Към становището е приложена разписка № 2000000203198927/ 03.02.2020г. на системата за електронни плащания ePay.bg за сумата от 5000.00 лева (2556.46 EUR). /л.81/ По делото е представено Удостоверение за прехвърляне на вземане от „***********“ ЕООД към „********“ ООД на Договор за кредит № 851524/ 03.02.2020 г., на 28.02.2021 г./л.84/

Във връзка със спорните обстоятелства между страните по делото съдът 5 допусна и съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/ по делото.

Видно от заключението на ССчЕ /л.92-л.95/, депозирано от вещото лице М. Н. Л., което не е оспорено от страните и е прието от съда като обосновано и правилно в с.з. на 18.03.2026 г./л.101,л.102/, че заемната сума в размер на 5000 лева е усвоена чрез разписка за извършено плащане № 2000000203198927/ 03.02.2020г. от Р. И. Г. със сключването на процесния договор за кредит; размерът на непогасения остатък на сумите по пера е: 5000.00 лева – неплатена главница, 1150.00 лева – възнаградителна лихва за периода от 03.02.2020 г. до 28.01.2021 г., 969.04 лева – законна лихва за забава за периода от 26.10.2023 г. до 24.03.2025 г. Към заключението е приложена разписка за извършено плащане № 2000000203198927/ 03.02.2020г. на „******“. При разпита в с.з. на 18.03.2026 г. вещото лице М. Л. заявява, че процесния договор за потребителски кредит е без подпис на лицето, което е получило сумата, както и разписката от „******“ също е без подпис на лицето, което е получило сумата.