Определение № 576 от 24.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 576 гр. София, 24.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова

Десислава Добрева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Частно касационно търговско дело № 20238003900550 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на ищеца „Юробанк България”АД срещу протоколно определение от 06.02.2023г. по в.гр.д.№ 2244/2022г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав, с което производството по делото, образувано по искова молба, предявена по реда на чл.422 ГПК, е спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК до приключване на производството по преюдициално запитване до СЕС, отправено с определение от 12.05.2022г. по въззивно гражданско дело № 865/2022г. на САС.

С частната жалба се иска отмяна на постановеното определение по съображения, че съгласно разпоредбата на чл.631 ГПК с отправяне на преюдициалното запитване съдът спира производството само и единствено по делото, по което е отправено искането. Законът не урежда спиране на всички производства, а в случая запитването е отправено по в.гр.д.№ 865/2022г., поради което производството по в.гр.д.№ 2244/2022г. не следва да се спира на това основание.

За да се произнесе, съставът на ВКС констатира следното:

С определение № 328 от 09.05.2023г. производството по делото е спряно на основание чл. 292 ГПК до приемане на съвместно тълкувателно постановление от ОС на съдиите от ГК и ТК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело №1/2022г.

1

Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, в съдебно заседание на 17 май 2023 г., отклони искането за приемане на съвместно тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 1/2022 г. по описа на ВКС по въпроса: „Подлежи ли на обжалване определение за спиране, постановено от първоинстанционен, въззивен или касационен съд, поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване от друг съд.“ Поради това са налице предпоставките за възобновяване на производството по настоящото дело.

Мнозинството от настоящия състав счита, че отговорът на въпроса, предмет на посоченото тълкувателно решение, произнасянето по който беше отклонено, е отрицателен - определението за спиране, постановено в случая от състав Апелативен съд София, с което този съд е спрял висящото пред него въззивно производство поради отправено по реда на чл. 628 и сл.

ГПК преюдициално запитване по друго дело, не подлежи на обжалване.

Съображенията на мнозинството от състава за необжалваемост на атакуваното определение, водещо до недопустимост на подадената частна жалба и оставянето й без разглеждане произтичат от следното:

Така както отправянето на преюдициално запитване е резултат на суверенна преценка на запитващия национален съд, чието определение за спиране не подлежи на обжалване, така независима и автономна е и преценката на следващ съд, когато спира производството по висящото пред него дело поради вече отправено преюцициално запитване. Основанието, причината, необходимостта от спиране и в двете хипотези са идентични гарантиране еднаквото прилагане на правото на ЕС. Целта на спирането на производството и в двете хипотези е възприемане на тълкуване, което е в унисон с правото на ЕС. Идентичността на предприетото процесуално действие предпоставя и еднакъв режим за обжалваемост на постановения акт.

И в двете хипотези на спиране преценката на съда коя е приложимата за спора материалноправна норма, дали за правилното му разрешаване следва да се приложи разпоредба от правото на ЕС или да съобрази акт СЕС, е част от същинската правоприлагаща дейност. Последната е вътрешно присъща и е изцяло в компетентността на съответния решаващ съд. Проверката за правилността на преценката на последващия постановяващ спиране съд за 2 относимост на нормите на правото на ЕС към предмета на спора ; инстанционната преценка дали отправеното от друг съд преюдициално запитване е от съществено значение за произнасянето по същество по конкретния спор; контролът дали преюдициалното заключение ще бъде необходимо за разрешаване на спорните въпроси при изяснените по делото факти и обстоятелства, биха се явили неоправдана намеса в процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда, постановил спиране, за да изчака и приложи към спора резултата от преюдициалното заключение.

Така както квалификацията на спорното материално право и преценката на относимите за спора правни норми е в суверенната власт на конкретния решаващ съд, така и становището му, че следва да приложи пряко на правото на Съюза, предмет на тълкуване в отправено преюдициално запитване до СЕС, е изключително правомощие на същия съд. Обратното становище означава контрол върху вътрешното убеждение на националната юрисдикция да приложи норма от правото на ЕС, която не е допустима на този етап от производството. Изводът за необжалваемост на определението за спиране при отправено вече искане за преюдициално заключение не обуславя за резултат безконтролност на акта на постановилия го съд - проверката за законосъобразност на определенията, които не подлежат на самостоятелно обжалване се извършва при инстанционната проверка на постановения от този съд акт по съществото на спора. Същевременно принципът за решаване на спора в разумни срокове не следва да ограничава и да бъде за сметка на разумното прилагането на принципа за ефективност и законосъобразност на резултата от съдебното производство.

Като последно съображение следва да се посочи и сходството на определението на последващия съд за спиране на производството на основание вече отправено преюдициално запитване с определението за спиране, постановено от състав на ВКС, поради образувано тълкувателно дело пред ВКС по въпрос от обуславящо за спора значение . Съгласно мотивите по т.2 от ТР №8/2013г. на ОСГТК - да се допусне обжалване на постановено в тази хипотеза от състав на ВКС определение за спиране, би означавало да се допусне контрол на неговата преценка за това дали изведените от жалбоподателя правни въпроси, които са включени в предмета на тълкувателното дело, са обусловили изводите на въззивния съд. Това би довело до косвен контрол от друг състав върху преценката за наличието на 3 предпоставките за допускане на касационно обжалване.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.

ОПРЕДЕЛИ:

Възобновява производството по делото.

Оставя без разглеждане частна жалба вх.№ 4082/22.02.2023г., подадена от „Юробанк България”АД срещу протоколно определение от 06.02.2023г. по в.гр.д.№ 2244/2022г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав за спиране на производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4