Определение № 1121 от 20.10.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1121 гр. Перник, 20.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20261700500753 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от А. М. П. против Решение № 97 / 26.05.2026 г. по ГД № 835/2025 г. на РС-Радомир, с което е отхвърлен иска, предявен от А. М. П. с ЕГН **********, с адрес *****, срещу Р. С. А. с ЕГН **********, с адрес: *****, да се признае за установено по отношение на ответника Р. С. А., че част от построения гараж на ответника в УПИ **** от имот с планоснимачен номер 1290 /хиляда двеста и деветдесети/, в ******, по регулационния план на гр.Радомир, попада в имота на ищцата А. М. П. и да освободи завзетата площ от имота на ищцата и да й предаде владението и да осъди ответника да премахне част от гаража, разположен в УПИ ***** по регулационния план на гр. Радомир, собственост на А. М. П., на основание чл.

109 ЗС.

В жалбата, депозирана процесуалния представител на въззивницата адв.

Р. Б., се развиват доводи, че решението е неправилно поради назаконосъобразни материалноправни изводи и допуснато съществено процесуално нарушение. Оспорват се решаващите мотиви на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска, че построяването на процесната част от гаража в собствения на жалбоподателката имот, не й създава пречки да осъществява в пълен обем правомощията на собственик, както и че не е доказано наличието на такива. Изводите са в противоречие със задължителните указания, дадени с т. 3 на ТР № 4 от 06.11.2017 г. по ТД № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Твърди се, че навлизането в имота на ищцата с 2.60 кв.м. представлява неоснователно въздействие по смисъла на чл. 109 ЗС, препядства възможността й да построи ограда, както и да ползва свободно имота си. По този начин не може да упражнява спокойно и пълноценното, в пълен обем, правото си на собственост. Избраният от първоинстанционния критерий за преценка, дали създадените пречки са по-големи от 1 обикновените, е неприложим към фактите по делото. Акцентира се, че нотариално заверената от праводателите на страните декларация от 1973 г. декларация изразява съгласие за извършване на строеж на регулационната линия, но не и учредяване на право на строеж в чужд имот.

Поддържа се и съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълнота на доклада. Не е указано, че ищцата следва да доказва конкретни имуществени вреди, конкретно увреждане на почвата, насаждения, невъзможност за изграждане на ограда или други неудобства. Липсват и указания, дължими на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не са представени доказателства за твърдени от страната такива факти. С това обуславя искането за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане.

Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, което да бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Р. С. А., чрез процесуалния си представител адв. Е. Х., депозира отговор, с който оспорва основателността на жалбата. Споделя материалноправните изводи на първоинстанционния съд, като аргументира, че са резултат от подробен, обективен и агументиран анализ на всички събрани доказателства. Оспорват се доводите за наличие на процесуална изненада във връзка с доклада. С него е очертан предмета на спора, съобразно фактическите твърдения, като ищцовата страна е имала възможност да ангажира доказателства съобразно твърденията си.

С уточнителна молба, постъпила с вх. № 8511/16.10.2026 г. въззивницата /ищца в първоинстанционното производство/ уточнява петитума на исковата молба, като посочва, че е предявен единствено иск с правно основание и отправя искане ответникът Р. С. А. да бъде осъден да прекрати неоснователните действия, с които пречи на ищцата А. М. П. да упражнява правото си на собственост върху УПИ № ***** по регулационния план на гр.

Радомир, с поземлен имот с идентификатор № ***, като премахне част от собствения му гараж, навлязла с площ от 2.60 квадратния метра в УПИ № *****, намираща се в зоната на навлизане, означена с контур ***** върху скицата към приетата съдебно-техническа експертиза /Приложение № 11/ и освободи заетата площ от 3 кв.м.

Направено е уточнение и на обстоятелствената част, съгласно което навлязлата част от гаража на отвеника е 2.60 кв.м., а общата засегната площ е 3.00 кв.м. обозначена с контур **** в червен цвят върху скицата към заключението на съдебно-техническа експертиза /Приложение № 11/.

Въззивната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от страна с правен интерес в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Доказателственото искане, обективирано във въззивната жалба, е неснователно, тъй не се констатира основанието по чл. 266, ал. 3 ГПК.

Подробни аргументи ще бъдат развити с крайния съдебен акт.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

По изложените съображения съдът,

2

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 17.11.2026 г. от 11:00 часа, за когато да се призоват страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. М. П. за събиране на гласни доказателства чрез допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3