Решение № 6688 от 06.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6688 гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100500954 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20153457 от 07.07.2021г., постановено по гр.дело №9693/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 90-ти състав, са отхвърлени предявените от Е. К. Б., с ЕГН **********, и М. А. Т., с ЕГН **********, срещу Т. С. М., с ЕГН **********, при условията на обективно и субективно съединяване и при евентуалност главен иск с правно основание чл.32, ал.1 ЗС за осъждане на ответницата да изпълни решението на мнозинството от собствениците, взето на проведено общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в град София, ул.“Драговица“ №14, на 04.10.2019г., да премахне незаконна бетонна площадка и прозирна ограда в двора на сградата – етажна собственост, представляващ имот с идентификатор *** в кв.120а по плана на град София, и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответницата да премахне незаконна бетонна площадка и прозирна ограда в двора на сградата – етажна собственост, представляващ имот с идентификатор *** в кв.120а по плана на град София, които пречат на останалите собственици на самостоятелни обекти в сградата, построена в имот – общинска собственост, да го ползват съобразно правата си по чл.64 ЗС, за паркиране на леки автомобили. С решението са осъдени Е. К. Б., с ЕГН **********, и М. А. Т., с ЕГН **********, да заплатят на Т. С. М., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 сумата от 600.00 лв., представляваща направени разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ищците - Е. К. Б., с ЕГН **********, и М. А. Т., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Р. Н., с надлежно учредена 1 представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №20153457 от 07.07.2021г., постановено по гр.дело №9693/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 90-ти състав, като са инвокирани доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. На първо място се твърди досежно предявения главен иск, че първостепенният съд е дал неправилна правна квалификация по чл.32, ал.1 ЗС, като се поддържа, че с исковата молба е предявен иск с правно основание чл.79 и чл.80 ЗЗД, какъвто не е бил разгледан в постановения съдебен акт. Поддържа се, че е налице неизпълнение на задължение на ответницата да премахне поставените от нея в дворното място незаконна бетонова площадка и прозирна ограда, поради което основното искане, заявено в исковата молба, е за осъждане на ответницата да изпълни решение №2, т.2 и т.3 от Общо събрание на етажните собственици, проведено на 04.10.2019г., като се сочи, че решението е взето от мнозинството етажни собственици и същото има характер на договор и е задължително за етажните собственици, които не са присъствали на проведеното Общо събрание. Излага се, че правно необоснован и в противоречие на събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че ищците, които са суперфициарни собственици, макар и да не притежават право на собственост върху дворното място, върху което е построена жилищната сграда, в която имат право на собственост върху самостоятелни обекти, имат право да ползват незастроената част от имота и да паркират леки автомобили. Твърди се още, че първостепенният съд не е изложил мотиви относно това дали изградената в дворното място, съставляващо имот с идентификатор *** в кв.120а по плана на град София, местност „Подуяне-Център“, с административен адрес: град София, СО район „Оборище“, ул.“Драговица“ №14, бетонова площадка и прозирна ограда представляват един обект - незаконен строеж, изпълнен без необходимата строителна документация, който нарушава правата на ищците на достъп до жилищната сграда, както и до външните стени на сградата.

Поддържа се, че от анализа на събраните по делото доказателства се установява факта, че реализираната от ответницата бетонова площадка и прозирна ограда пречи на ищците свободно, необезпокоявано и правомерно да упражняват правото на собственост върху имотите си, което е основание да се приеме, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения негаторен иск. Твърди се още, че първоинстанционното решение е неправилно и в частта, в която е определен размера на възложените в тежест на ищците разноски като присъдената в полза на ответницата сума от 600 лв. е определена съобразно минималния размер на адвокатските възнаграждения, посочен в чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакция на сочената норма, която не е била действаща към момента на подаване на исковата молба в съда. С подадено уведомление от 24.10.2022г. въззивниците-ищци изрично посочват, че релевираните във въззивната жалба оплаквания относно незаконосъобразност на решението в частта за разноските не обективират искане по реда на чл.248 ГПК. По изложените съображения молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и да постанови друго решение, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендират присъждане на разноски. Представят списък по чл.80 ГПК за сторени разноски пред двете съдебни инстанции. Правят възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност досежно претендирани от въззиваемата страна разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Въззиваемата страна - Т. С. М., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.С. М., с приложено пълномощно за настоящата инстанция, депозира 2 писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Излагат се съображения, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и е приел за установено на първо място, че по делото не е доказано, че ответницата с действията си пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост по отношение на притежаваните от тях недвижими имоти, както и че по делото е останал недоказан факта, че ответницата е изградила в дворното място процесните бетонова замазка /наречена от ищците „площадка“/ и прозирна мрежа. Поддържа се, че предявеният главен иск за реално изпълнение на решение на Общо събрание е недопустим, при условията на евентуалност е неоснователен. Излагат се съображения, че дворното място, в което е построена процесната жилищна сграда, не представлява обща част и не може да се управлява по реда на чл.32 ЗС, предвид на което взетото решение на Общото събрание на етажните собственици да се задължи ответницата да премахне изградените от нея бетонова площадка и прозирна мрежа е нищожно поради липса на компетентност на Общото събрание да взема такова решение, поради което не поражда задължение за принудително изпълнение по отношение на ответницата.

Твърди се, че дворното място, върху което е построена жилищната сграда, е общинска собственост, поради което страните имат право да ползват поземления имот с оглед разпоредбата на чл.64 ЗС дотолкова доколкото да преминават през него, за да могат да имат достъп до жилищната сграда, в която се намират собствените им самостоятелни имоти, както и да я поддържат в нормално и годно за ползване състояние. В тази връзка се сочи, че ищците нямат право да паркират леки автомобили върху незастроената част от дворното място, тъй като нарушават правата на собственика на земята – Столична община. Допълнителни аргументи в горния смисъл са изложени и в писмена защита. По тези съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторени разноски за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираните от въззивниците разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Предявени са от Е. К. Б., с ЕГН **********, и М. А. Т., с ЕГН **********, срещу Т. С. М., с ЕГН **********, при условията на субективно и обективно съединяване при евентуалност, както следва: главен иск с правно основание чл.38, ал.2 ЗУЕС за осъждане на ответницата реално да изпълни т.3 от решение №2 и по т.2 от дневния ред на Общо събрание на етажните собственици на недвижими имоти, находящи се в двуетажна жилищна сграда, с административен адрес: град София, СО район „Оборище“, ул.“Драговица“ №14, проведено на 04.10.2019г., като премахне изградената незаконна бетонна площадка и незаконна прозирна ограда в поземлен имот с идентификатор ***, както и да се разреши на съсобственик или на упълномощено от него лице да премахне изградената незаконна бетонна площадка и незаконна прозирна ограда в поземлен имот с идентификатор *** за сметка на ответницата; и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.109 от ЗС з а осъждане на ответницата да премахне изградената незаконна бетонна площадка и незаконна прозирна ограда в поземлен имот с идентификатор ***.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.

Пред настоящата съдебна инстанция са събрани нови доказателства на 3 основание чл.266, ал.3 ГПК поради допуснато процесуално нарушение от първостепенния съд при разглеждане на правния спор – допусната е и е приета в съдебно заседание като неоспорена съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена. Съдебният експерт е посочил, че при извършения на място оглед е констатирал, че в поземлен имот с идентификатор *** са изградени бетонова площадка и прозирна ограда, които са долепени непосредствено до южната фасада на сградата и същата е с размери: 1.80м./2.10 м., както и е изградена тясна пътечка, с размери 0.32 м., по която се излиза от бетоновата площадка. Посочено е още, че прозирната ограда е изградена частично от декоративна телена мрежа и пластмасова декоративна мрежа със зелен цвят, която е почти паднала на места в момента на огледа. Вещото лице е посочило, че процесните бетонова площадка и ограждащата я прозирна ограда не представляват строеж по смисъла на ЗУТ. В съдебно заседание на 02.04.2025г. вещото лице уточнява, че процесното дворно място е с отреждане за жилищно строителство и част от него, отразено на скица към заключението, с площ от 68 кв.м., представлява прилежаща площ към изградената жилищна сграда, като бетоновата площадка по никакъв начин не променя предназначението на дворното място. Вещото лице Д. изрично е посочила, че бетоновата площадка и прозирната ограда не пречат на ищците да ползват имотите си, съответно не ограничават по никакъв начин достъпа им до входа на жилищната сграда, за да достигнат до имотите си. Уточнява се още, че бетоновата площадка макар и да навлиза частично в сервитутната площ по чл.64 ЗС не пречи да се обслужва сградата, не пречи на входа на сградата и по никакъв начин не пречи на живущите в жилищната сграда да ползват имотите си и не ограничава достъпа им до тях.

На следващо място в конкретния случай не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че страните са етажни собственици на самостоятелни имоти в двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-45/09.07.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, който имот представлява УПИ ІV-37 в кв.120а по плана на град София, местност „Подуяне-Център“, с административен адрес: град София, СО район „Оборище“, ул.“Драговица“ №14. Безспорно е още обстоятелството, че страните не притежават право на собственост върху дворното място, върху което е построена жилищната сграда, което представлява частна общинска собственост, за установяването на който факт по делото е приет акт за частна общинска собственост №1226, вписан в Служба по вписванията – гр.София, №115, том СХІХ от 19.08.2016г..