Решение № 273 от 14.03.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Варна, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20253100500023 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Агро Финанс Консулт“ ЕООД, с ЕИК 175156053, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Дунав“ №5, представлявано от Г.Р., действащо чрез юрисконсулт Д.А.С., против Решение №270 от 17.10.2024г., постановено по гр.д.№46/2024г. по описа на Районен съд- Провадия, с което са уважени предявените от И. Д.

Й., с ЕГН **********, с адрес: ******, със съдебен адрес: *****, чрез адв.Р. И., против жалбоподателя и З. Д. Й., с ЕГН **********, с адрес: ******, искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността, поради заобикаляне на закона, на сключените между ответниците Договор за наем на земеделска земя от 29.03.2021г. вписан в СВп.-гр.Провадия с акт №170, том 11, дело №388, със срок от три години и Договор за наем на земеделска земя от 29.03.2021г., вписан в СВп.-гр.Провадия с акт №171, том 11, дело №389, със срок от три години, тъй като със сключването на описаните договори се постига уговаряне на срок, надвишаващ разписания в чл.229, ал.2 от ЗЗД.

В жалбата се излага, че решението на РС Провадия е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при допуснати нарушения на материалния закон и е в разрез със събраните по делото доказателства. Поддържа, че при постановяване на атакувания съдебен акт, съдът не е съобразил, че нищожността на договор в хипотезата на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, е обусловена от кумулативното наличие на сключени две или повече действителни сделки с цел постигане на забранен или непозволен от закона правен резултат 1 и то при ясно договаряне и осъзнаване от двете договарящи страни, че общата им цел, е да постигнат забранен /непозволен/ резултат. Поддържа се, че в случая въпросните предпоставки не са установени, тъй като не е налице постигане на забранен/непозволен резултат, защото сключените договори представляват отделни правоотношения, независещи едно от друго, възникнали с една единствена цел-обработка и използване на земеделската земя, съобразно разпоредбите на Конституцията на Република България, и като такива целят постигането на правомерен резултат. Сочи се, че този законосъобразен резултат, би се постигнал, както при сключване на три последователни договора за наем на една и съща дата, така и при сключването на три договора за наем на датата на изтичане на срока за всеки един от тях. На следващо място се поддържа, че не е налице и изискуемия субективен елемент, а именно двете страни по договора, да съзнават, че чрез извършените сделки ще настъпи противоправен резултат, и да се стремят да постигат цел, която законът им забранява. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства установяващи, че при сключването на договорите за наем и двете страни, са действали със съзнанието, че извършват заобикаляне на закона, респективно че истинското им намерение не е било да сключат три отделни договора за наем за срок от по три години всеки, а са се стремели да удължат срока на първия договор. Сочи се, че изводът на първоинстанционният съд, че наемодателката З. П. “не е знаела какво подписва, защото не го е прочела“, но едновременно с това е съзнавала, стремяла се е и е договаряла с наемателя постигането на забранения от закона резултат, е вътрешно противоречив и се опровергава от предприетите последващи действия от наемодателката за разпореждане със собствеността на имота в полза на трето юридическо лице-“Омега Агро Инвест“ ЕООД. Твърди се, че ако наемателката е целила постигането на непозволения правен резултат, същата не би се разпоредила с притежаваното от нея право на собственост, а е щяла да продължи да упражнява правата си по договорите за наем, включително да получава уговореното по тях наемно възнаграждение. Счита се, че неправилно първоинстанционният съд от една страна е приел, че втората и третата сделки са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като целта, към която страните съзнателно са се стремели, се постига чрез трите последователно сключени договора и от друга страна, че същите не са опорочени в цялост и на основание чл.229, ал.3 от ЗЗД сключеният между страните договор има сила за три години. С оглед изложеното се моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се оспорват доводите и оплакванията на жалбоподателя. Поддържа се, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, и не страда от посочените в жалбата пороци. Излага се, че по делото еднозначно е установено наличието на субективния елемент, а именно съзнаване и искане на постигането на забранения правен резултат. Излага се още, че сключването на договор за наем за срок по-дълъг от този визиран в чл.229, ал.3 от ЗЗД има за последица редукция на срока на договора до десет, съответно три години. Поддържа се, че последиците от извършването действие в разрез с чл.229, ал.3 от ЗЗД има за резултат частична недействителност на договора, като на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожната 2 част се замества по право от повелително правило на закона. Ето защо процесният договор е нищожен, поради заобикаляне на закона, в частта му за клаузата за срок, определен над максималния посочен в закона. Моли са за потвърждаване на атакувания съдебен акт и присъждане на разноски.

Във въззивното производство, на основание чл.265, ал.2 от ГПК и с оглед задължителното другарство на ответниците в първоинстанционното производство, по делото служебно е конституирана З. Д. Й. като другар на въззивника.

В съдебно заседание въззивника не се явява, не се представлява, депозирал е становище, с което поддържа подадената въззивна жалба и моли за нейното уважаване, ведно с присъждане на сторените разноски. Счита подадения отговор на въззивна жалба за изцяло неоснователен, като моли обжалваното решение да бъде обявено за неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание въззиваемия не се явява, не се представлява, депозирал е становище, с което поддържа подадения отговор на въззивна жалба, счита жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, и за присъждане на сторените разноски.

Необходимият другар на въззивника-З. П., чрез пълномощникът си адв.Т. Н.-С., в хода на проведеното открито съдебно заседание, изразява становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, съответно за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа, че решението на РС Провадия е поставено, след внимателно обсъждане на всички събрани в хода на производството доказателства и моли то да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът съобрази, следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД от И. Д. Й., против “Агро финанс консулт“ ЕООД и З. Д. Й., за прогласяване на нищожността, поради заобикаляне на закона, на сключените между ответниците Договор за наем на земеделска земя от 29.03.2021г. вписан в СВ Провадия с акт №170, том 11, дело №388 и Договор за наем на земеделска земя от 29.03.2021г., вписан в СВ Провадия с акт №171, том 11, дело №389, със всеки от които физическото лице е предоставило на търговеца възмездното ползване на земеделска земя в землището на с.Ветрино, за срок от три години, считано от 01.10.2023г., съответно от 01.10.2026г., тъй като със сключването на посочените последователни договори се постига уговаряне на срок на наема, надвишаващ предвиденият в чл.229, ал.2 от ЗЗД максимален такъв от три години.

В исковата молба се твърди, че на основание договор за доброволна делба от 03.10.2000г. ищцата и ответницата З. П., се легитимират като съсобственици при равни квоти на земеделски земи в землището на с.Ветрино, представляващи ПИ с идентификатори №***, с площ от 5000кв.м. и ПИ с идентификатори №***, с площ от 3759кв.м. Сочи се, че на 29.03.2021г. ответницата З. П. без знанието и съгласието на ищцата, 3 е сключила с ответното дружество три поредни договора за наем на съсобствената земеделска земя. Въпросните три договора са сключени на една дата и съдържат напълно еднакви клаузи, между едни и същи страни, като единствената им отлика, е началната дата на тригодишният срок, за който се предоставят земите за ползване. Първият договор обхваща срок от 01.10.2020г. до 30.09.2023г., вторият от 01.10.2023г. до 30.09.2026г. и третият е за срок от 01.10.2026г. до 30.09.2029г. Сочи се още, че на същата дата-29.03.2021г. ответницата П. е сключила с др.дружество и договор за дарение, с който е прехвърлила собствеността на 1/200 ид.ч. от процесните имоти, а след това между тези страни е сключен и договор за покупко-продажба на останалите притежавани от физическото лице 99/200 ид.ч. от имотите. Твърди се, че трите договора за наем, са сключени на една и съща дата, и всеки следващ представлява продължение на предходния, като разгледани съвкупно, със сключването на втория и третия договор, се постига удължаване на срока на първия за период до 2029г. Поддържа се, че в случая приложение, следва да намерят нормите на чл.4а и чл.4б от ЗСПЗЗ, при съобразяване разпоредбата на чл.229, ал.2 от ЗЗД, поставяща ограничение за максималния срок, за който съсобственик може да сключи договор за наем, а именно за три години. Ето защо се поддържа, че ответницата П. е можела да сключи самостоятелно само договор за наем за срок от не повече от три години, доколкото не е притежавала повече от ½ от имотите. Сключвайки последователно трите договора обаче, всеки от който сам по себе си е позволен от закона, ответниците съзнателно са постигнали забранен от закона резултат, договаряйки срок на наемното правоотношение от 9 години. С писмена защита са доразвити съображения в подкрепа на исковите претенции.

В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил отговор от ответницата З. Д. Й.. В о.с.з. ответницата, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на исковата претенция, като сочи, че страната не е имала знание за характера на сделките, които е сключила и в частност, че с подписването на договорите за наем се нарушава закона.

С постъпилият от ответника “Агро финанс консулт“ ЕООД отговор на исковата молба, се поддържа становище за недопустимост и неоснователност на претенциите.

Оспорва се ищцата да се легитимира като собственик на процесните имоти, тъй като представеният по делото договорът за доброволна делба, не може да служи като титул за собственост. Твърди се, че акт за собственост са реституционните решения и удостоверение за наследници, установяващи наследствено правоприемство между реституирания собственик и ищцата, каквито по делото няма представени. Поддържа се, че в случая, реституираният собственик Г.П.М., е оставил за наследници лицата посочени в договора за доброволна делба, сред които обаче ищцата не попада. На следващо място се оспорват доводите на ищцата, че атакуваните договори страдат от соченият порок, като се поддържа, че не е осъществен визираният закона фактически състав. Твърди се, че разпоредбата на чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ предвижда възможност за сключване на договор за наем за срок повече от една година от съсобственици притежаващи повече от 25 % ид.ч. Съгласно чл.4б, ал.1 от същия закон, договорите за наем на земеделска земя за срок повече от една година се сключват в писмена форма с нотариална заверка на подписите, която в случая е спазена.

4

Сочи се, че в закона няма разписан максимален срок, за който това е допустимо, аналогично на предвиденото в ЗАЗ, разписващ само минимален такъв. Изхождайки от естеството на отдавания под наем обект-земеделска земя, чийто статут е уреден от специалния закон, се поддържа, че приложение следва да намерят разпоредбите на ЗСПЗЗ, които дерогират общите такива на ЗЗД. В този смисъл се твърди, че с процесното договаряне страните в наемното правоотношение не са целели постигане на забранен от закон резултат. Оспорва се, че наемателката е договаряла при съзнание за постигане на забранен резултат, предвид факта на последващото разпореждане от нейна страна с правото на собственост в полза на трето лице-“Омега агро инвест“ ЕООД. В условията на евентуалност, ако се приеме, че процесните договори попадат в приложното поле на ЗЗД, то съгласно нормата на чл.229 от ЗЗД, ако договорът да е сключен за срок по-голям от предвидения в закона, то той не е нищожен, а има действие между сключилите го страни, но е непротивопоставим и не обвързва неучаствалите в неговото сключване съсобственици. По изложените съображения се претендира отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.