Определение № 456 от 01.08.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 456 гр. Варна, 30.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско дело № 20243001000363 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 ГПК във вр. чл.15, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 16147/24.06.2024 г. по описа на Окръжен съд Варна, подадена от „Артон“ ООД, чрез адв. П. М. срещу определение № 793/12.06.2024 г. постановено по търг. дело № 215/2024 г., по описа на Окръжен съд – Варна, с което производството по делото е прекратено поради неподведомственост на спора.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно.

Излагат се съображения, че договрната клауза на чл. 49 от договора за присъединяване от 21.03.2016 г. е неприложима в случая. Сочи се неправилно определяне на предмета на спора.

Обосновани са твърдения за противоречие на арбитражната клауза с добрите нрави, която е противопоставена на търговеца поради неравностойното му положение в преддоговорните отношения с електроразпределителното дружество. Именно за това се смята, че тази клауза следва да бъде прогласена за нищожна в отношенията между страните. Аргументира позиция за неприложимост на ЗМТА, с оглед приложното поле очертано в чл. 1 ЗМТА.

Според дружеството това е още едно основание за приемането на клаузата за нищожна като противоречаща на закона. Иска се отмяна на постановеното определение.

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор. В него се поддържа становище за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

По направеното от частния жалбподател доказателствено искане:

Изисканата по реда на чл. 192 ГПК справка от Арбитражен съд гр.Варна, при Сдружение "ППМ" за образуваните пред него дела със страна „Електроразпределение Север“ АД е неотносима към предмета на спора и съответно относно наличието на валидна арбитражна клауза, която обвързва страните и дали тя им е противопоставима. В този смисъл доказателственото искане следва да се остави без уважение.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Артон“ ООД срещу „Електроразпределение Север“ АД, с който се иска ответникът да заплати получена при първоначална липса на основание парична сума, на основание чл.55, ал.1 предложение първо ЗЗД, а в условията на евентуалност на основание чл.59 ЗЗД, поради 1 неоснователното обогатяване на ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба е посочено, че паричната сума от 40556.82 лв. се формира като разликата между заплатената от ищеца за периода на потребление от 01.03.2019 г. до 31.03.2024 г. цена на услуга „пренос ниско напрежение“ и дължимата за същия период цена за услуга „пренос средно напрежение“ за индивидуализиран обект, находящ се в гр.Търговище. Уточнява се, че според ищеца липсва основание да се инкасира възнаграждение за пренос на ниско напрежение, защото ответното дружество не извършва такъв пренос, поради което на заплащане подлежи единствено преносът на ниво средно напрежение.

Не се спори, че страните са обвързани от сключени между тях договор за достъп и пренос на електрическа енергия от 21.01.2015 г. и договор за присъединяване на обект на „Артон“ ООД към електроразпределителната мрежа от 21.03.2016 г. Арбитражната клауза, на която се позовава енергийният доставчик, е инкорпорирана в договора за присъединяване от 21.03.2016 г. (л. 158 – л. 161 от делото).

На първо място следва да се посочи, че отношенията се развиват между търговци.

Съгласно чл.7, ал.2 ЗМТА арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Приема се, че писмената форма е спазена, ако волеизявлението е направено в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения.

Процесната клауза е поместена в договор, подписан и от двете страни по спора, при спазване на изискуемата от закона писмена форма. Налице е валидно сключена арбитражна клауза. Липсват пречки ищецът да подпише договора, отказвайки се от предложената арбитражна клауза. Липсват и доказателства, че енергийното дружество е поставило приемането на абритражната клауза като условие за сключване на договора, поради което твърдението за принуда от страна на дружеството остава недоказано.

Не се споделя и тезата, че като „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на пар.1, т.41б, б „а“ ЗЕ ищцовото дружество се ползва от разпоредбата на чл.19, ал.1 ГПК и потребителската защита, установена в ЗЗП. Съдът счита, че ищецът е „потребител на енергийна услуга“ по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката, но не е „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, какъвто може да бъде само физическо лице, а не и търговец. Следователно за него не важи забраната по чл.3, ал.4 ЗЗП, нито тази по чл.19, ал.1 ГПК и няма пречка спорът да бъде отнесен пред арбитраж при наличието на уговорена валидна арбитражна клауза.

Арбитражната институция е индивидуализирана като Арбитражен съд гр.Варна, при Сдружение "ППМ". На настоящия състав е известна практиката на ВКС, в която се приема, че за валидността на арбитражната клауза е достатъчно арбитражът да е определяем.

Известни са и решения на касационната инстанция, постановени в производство по чл.48 вр. чл.47 от ЗМТА, със страна именно Арбитражен съд – Варна при Сдружение за Правна помощ и медиация, в които твърденията за липса на правосубектност на арбитражния съд не са споделени / напр. решение № 75/27.04.2015 г. по т. д. № 324/2015 г., първо т. о. /.

В исковата молба дружеството е оформило претенция за възстановяване на недължимо платени суми за неизвършен пренос на електрическа енергия на ниво ниско напрежение. Предметният обхват на арбитражната клауза, на която се позовава ответната страна, включва спорове породени от договора или възникнали по повод него. Очертаният спор попада в предметния обхват на арбитражната клауза. Твърденията, че ответното дружество е събрало парична сума за предоставяне на услуги, които не е реализирало, са свързани и с произнасяне по въпросите относно присъединяването на абоната към електроразпределителната мрежа, съответно и основателността на начислени суми за услуга определена при цена за пренос на ниско напражение, което от своя страна е свързано с преценка за вида и начина на присъединяването.

Ето защо съдът приема, че е налице валидна арбитражна клауза, поради което отводът за неподведомственост на спора на съда следва да бъде уважен. Производството е 2 правилно прекратено при наличие на предпоставките посочени в чл.8, ал 1 ЗМТА.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което частната жалба, следва да се остави без уважение.

С оглед направеното искане и представените доказателства за извършени разноски, в полза на насрещната страна следва да бъдат присъдените сторените в производството по обжалване разноски в размер на 1560 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Артон“ ООД, чрез адв. П. М. срещу определение № 793/12.06.2024 г. постановено по търг. дело № 215/2024 г., по описа на Окръжен съд – Варна, с което производството по делото е прекратено поради неподведомственост на спора.

ОСЪЖДА „Артон“ ООД, ЕИК 107544361 със седалище и адрес на управление гр.

Габрово, бул. „Столетов" №84 да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” 258 сумата от 1560 /хиляда петстотин и шестдесет/ лева с ДДС, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3 т.1 ГПК при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3