Решение № 36 от 13.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000501935 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 2004 от 5.04.2024 г. по гр.д. № 13449/2023 г. по описа на СГС, ГО, 17 състав, Прокуратурата на Република България , с адрес: гр.

София, бул. „Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на Н. М. Н., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № *, вх. *, ап. * на основание чл. 2, ал.

1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, както следва: сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в тежко умишлено престъпление, по коeто е постановена оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 23.03.2023 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 150 000 лева; сумата от 18 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за адвокатски възнаграждения в наказателното производство, ведно със законната лихва от 23.03.2023 г. до окончателното изплащане; сумата от 1 851.24 лева, представляваща обезщетение за 1 имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в резултат на задържане на сумата от 10 000 лева, внесена като парична гаранция в периода 05.06.2013 г. – 31.03.2015 г. и сумата от 4 177.73 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в резултат на задържане на сумата от 7 000 лева, внесена като парична гаранция в периода 17.11.2017 г. – 23.08.2023 г., като e отхвърлил иска за заплащане на законни лихви върху сумите от 1 851.24 лева и 4 177.73 лева за периода от 23.03.2023 г. до окончателното изплащане.

С решението съдът е осъдил, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на Н. М. Н., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № *, вх. *, ап. * сумата от 20 лева държавна такса и 6 125.52 лева разноски за адвокатско възнаграждение за производството.

Недоволни от решението са останали и двете страни, които в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалват с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ищецът Н. М. Н. обжалва решението, както следва: 1/ В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от него иск за неимуществени вреди за горницата от 50 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева и 2/ В ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът за заплащане на законни лихви върху сумите от 1 851.24 лева и 4 177.73 лева за периода от 23.03.2023 г. до окончателното изплащане. Поддържа, че макар да е бил установен по безспорен начин целият фактически състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, включително тежките последици от воденото срещу него наказателно производство, което оказало влияние върху неговия професионален и личен живот, съдът е определил необосновано нисък размер на обезщетението, който не би могъл да репарира претърпените от него вреди. Изложени са и съображения, че съдът не е оценил в достатъчна степен продължителността на наказателното преследване, личността на ищеца, авторитета му в обществото, настъпилите промени в семейството, негативното отражение на воденото наказателно производство върху психиката му, професионалната му реализация, начина му на живот, контактите, а така също и публичното разгласяване на обвинението. Моли въззивната инстанция да отмени решението в обжалваните части и постанови друго, с което да уважи изцяло 2 предявените искове.

Прокуратурата на Република България намира обжалваното решение за неправилно в ЧАСТТА, в която е присъдено на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., като твърди, че техния размер е завишен, поради това, че не са ангажирани годни доказателства, които да установяват действително търпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от конкретното обвинение. Излага съображения за отсъствие на причинноследствена връзка между действията на прокуратурата и така описаните от ищеца търпени неимуществени вреди, като излага подробни доводи, че първоинстанционният съд безкритично е кредитирал изнесените в свидетелските показания негативни промени в живота на ищеца, тъй като те са събрани чрез разпит на свидетелите - съпругата и майката на ищеца, които се явяват заинтересовани лица по смисъла на чл. 172 ГПК. Поради това в хода на производството не са били ангажирани достатъчно убедителни доказателства за обема и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди, с оглед на което определеният размер на обезщетението за тях се явявал завишен и несъобразен с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика.

По отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди въззивникът сочи, че не били доказани нито по размер, нито по основание, тъй като не била установена причинно-следствената връзка между тях и повдигнатото обвинение. Искането към въззивния съд е да се отмени обжалваното решение в осъдителните му части и да се постанови ново, с което се отхвърлят предявените от ищеца искови претенции, евентуално – обезщетенията да бъдат намалени.

Всяка от страните в срока по чл. 263 , ал. 1 ГПК оспорва жалбата на насрещната страна като неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия , въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта само в обжалваната му част, а относно правилността е ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд – гр. София намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно 3 основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от Н. М. Н. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от общо 174 028, 97 лева, от които 150 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на воденото срещу него наказателно производство, по което бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9, т. 6, пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 3 НК и по което бил оправдан, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 18 000 лв. - имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита в рамките на наказателното производство), ведно със законната лихва, считано от 23.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 1 851, 24 лева имуществени вреди, изразяващи се в законната лихва върху платената парична гаранция за периода от 05.06.2013 г. до 31.03.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 23.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; и сумата от 4 177,73 лева имуществени вреди, изразяващи се в законната лихва върху платената парична гаранция за периода от 17.11.2017 г. до 23.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 23.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

От фактическа страна при съвкупна преценка на събраните доказателства по делото се установява, че ищецът Н. е привлечен като обвиняем с постановление от 19.09.2012 г. по досъдебно производство № Д215/2012 г. на ОП-Плевен, водено срещу него и още четири лица за престъпление по чл. 213а, ал. 4, т. 2, пр. 2 вр. ал. 3, т. 4, пр. 1 вр. ал. 2, т. 4 вр. чл. 18, ал. 1 от НК. С постановление на ОП - Плевен от 19.09.2012 г. ищецът е задържан до 72 часа, а с определение от 21.09.2012 г. по ЧНД № 686/2012 г. по описа на ОС – Плевен съдът му налага постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“, изпълнявана в следствения арест в гр. Плевен.

Поради фактическа и правна сложност и наличие на данни за деяние от компетентност на СП, с постановление от 16.11.2012 г. делото е иззето от ОП – Плевен. От 22.11.2012 г. мярката „задържане под стража“ е изпълнявана в следствения арест в гр. София, ул. „Майор Георги Векилски“ № 2. С постановление от 23.11.2012 г. ищецът е привлечен като обвиняем за две престъпления: по чл. 116, ал. 1, т. 9, т. 6, пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл.

20, ал. 3 от НК и по чл. 213а, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

На 16.03.2013 г. мярката за неотклонение е изменена в „домашен арест“. С 4 постановление от 18.04.2013 г. ищецът е привлечен като обвиняем по пр. пр.

№660/2012 г. на СП за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9, т. 6, пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 3 от НК. С определение на АСпНС от 05.06.2013 г. мярката за неотклонение „домашен арест“ е изменена в „гаранция“ в размер на 10 000 лева и на същата дата сумата е внесена. На 05.12.2013 г. СП е внесла обвинителен акт в СпНС срещу ищеца за извършено от него престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9, т. 6, пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 3 от НК, като с присъда №6/02.02.2015 г. по НОХД №1505/2013 г. на СпНС ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение, а с протоколно определение мярката му за неотклонение „гаранция“ - отменена. Сумата за гаранцията е освободена от съда и получена от защитника му на 31.03.2015 г.

Срещу оправдателната присъда прокуратурата е внесла протест, която е потвърдена с присъда № 7 /14.11.2016 г. по ВНОХД №105/2015 г. на АпСпНС.

По подаден касационен протест е образувано дело № 203/2017 г. на ВКС, като с решение № 114 от 22.05.2017 г. въззивната присъда е отменена и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на АСпНС.

С присъда №5/08.11.2017 г. по ВНОХД №160/2017 г. ищецът е признат за виновен в извършване на подбуждане към квалифициран състав на убийство на осн. чл. 117, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 116 , ал. 1, т. 6, предл. 1 и т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 3 НК. Наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 6 месеца и му е определена мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 7 000 лева. Сумата е внесена на 17.11.2017 г.

Срещу осъдителната присъда е внесена касационна жалба, а срещу осъждането на ищеца по чл. 117, ал. 2 НК вместо по чл. 116, ал. 1 НК Апелативна прокуратура – София е внесла касационен протест.

С решение №130 от 12.11.2018 г. по н.д. №157/2018 г. ВКС е отменил присъдата на АСпНС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АСпНС.

С решение №260004 от 03.06.2022 г. по ВНОХД №516/2018 г. АСпНС е потвърдил оправдателната присъда на ищеца от 02.02.2015 г. По подаден касационен протест е образувано н. дело №710/2022 г. на ВКС, като с окончателно решение от 23.03.2023 г. ВКС е потвърдил въззивното решение. Внесената парична гаранция от 7 000 лева е върната на ищеца на 5

23.08.2023 г.

От показанията на разпитаните свидетели Д. Е. Н., съпруга на ищеца, и Т. В. Н., негова майка, се установява, че към датата на повдигане на обвинението и задържането му ищецът, който бил семеен, с родени 2 деца от брака, развивал успешно търговска дейност, свързана със спедиция, в България и Северна Гърция, с изграден авторитет сред професионалните среди, в които работил и където се ползвал с нужното уважение. Установява се, че обвинението било широко разпространено в медиите. Отдръпнали се не само клиенти, но и приятели на ищеца. Семейството на ищеца живеело в София, но се преместило да живее в гр. Плевен, докато бил задържан там в следствения арест, за да може да му оказва подкрепа. През есента на 2017 г. ищецът бил признат за виновен и това го сринало. Второто им дете било едва на една година. Притеснявал се за близките си, а напрежението му причинило сърдечни проблеми. Дори и след като ВКС окончателно потвърдил оправдателната присъда през март 2023 г., животът на семейството останал променен вследствие 10-годишното наказателно производство, защото ищецът бил отлъчен от обществото и професионалните среди, настъпили тежки финансови затруднения за семейството, което се издържало от спестявания и помощи от близки, съпружеските отношения били остро обтегнати. Майката на ищеца Т. Н. също разказва за поведенческите промени в сина си, която също се преместила да живее в Плевен, докато синът бил задържан там.

Разпечатката съдържа 32 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f1478b55-2fbf-4cf2-9b56-b908a7b45025