Решение № 16 от 10.02.2023, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Оряхово, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.В.К.С. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20221460100536 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявен иск от С. Г. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Оряхово, ул.“Х.С.“ 47, чрез пълномощника си адв. Б. З.-САК, са предявени обективно съединени искове и чл.55 ал.1 от ЗЗД против „Сити кеш“ ООД, с ЕИК 202531969, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул.“Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от Н.П.П.,за прогласяване нищожността на клаузата на чл.8 от Договор за паричен заем № 529711/27.05.2021г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 604.28 лева на осн. чл.26 ал.1 от ЗЗД,във вр. чл.22, вр. чл.11, вр. чл.19 ЗПК и чл.143 ЗЗП както и иск с пр. осн. чл. 23, вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника, да заплати на ищцата сумата от 50.00 лв. - частичен иск от сумата от 604.28 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожна неустоечна клауза от Договор за паричен заем № 529711/27.05.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на ИМ, до окончателното и изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Правното основание на предявеният иск е чл.55 ал.1 от ЗЗД.

В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.

В откритото съдебно заседание, на осн.чл.214 ГПК, съдът е допуснал изменение на предявения иск, като същия се счита предявен за сумата от 604.28 лв., /шестстотин и четири лева и двадесет и осем ст./, представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за паричен заем № 529711/27.05.2021 г. сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата считано от депозиране на ИМ, до окончателното и изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 27.05.2021г. ищцата е сключила договор за потребителски кредит № 529711/27.05.2021г с ответника „Сити кеш“ ООД, по силата на който на ищцата е отпуснат паричен заем в размер на 1100.00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент на разходите 49.63% , годишен лихвен процент 40.05% , като ищцата се е задължила да върне сумата на 11 двуседмични вноски, съгласно погасителен план към договора.

Съгл. чл. 6 от сключеният между страните договор за паричен заем №

529711/27.05.2021г. страните са се съгласили договорът за кредит да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител отговарящ на чл.23 от Общите условия към договора за кредит.

1

Ищцата твърди, че още със сключване на процесния договор за кредит от кредитодателя и е начислена неустойка в размер на 604.28 лева, тъй като не е представила в срок надлежно обезпечение по кредита.

В исковата молба се твърди, че всички суми по процесния договор са погасени от ищцата, вкл. и начислената неустойка.

Независимо от това ищеца счита, че процесният договор е нищожен на осн.чл.10 ал.1, вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и на ищеца не му е предоставено копие от общи условия и СЕФ. Счита, че е нарушено изискването процесния договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и че не му е предоставено копие от Общите условия, не му е предоставено копие от Договора за него, както и че процесният договор не е подписан от кредитополучателя на всяка страница, съгласно изискванията на ЗПК.

На следващо място се сочи, че процесният договор е нищожен и на осн.чл.11 ал.1 т.10 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно – годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, което е в противоречие с изискванията на чл. 19 ал.1, вр.чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК. Посочено е единствено годишен лихвен процент по заема, без да става ясно как е формиран той.

Сочи се също и че клаузите в процесния договор не са формирани по ясен и недвусмислен начин съгласно изискванията на чл.147 ал.1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици.

На последно място се сочи, че клаузата от процесния договор предвиждаща заплащане на неустойка в случай, че кредитополучателя не представи в определения срок обезпечение е нищожна на осн.чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД - поради нарушение на закона и чл.26 ал.1, пр.2 от ЗЗД - поради нарушаване на добрите нрави, респ. на осн.чл.146 ЗЗП - поради неравноправност.

С оглед на изложеното ищецът сочи, че за него е налице правен интерес от прогласяване на нищожността на клаузата за заплащане на неустойка и осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 604.28 лева – представляваща недължимо платена сума по нищожна неустоечна клауза от договора.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв. В отговора се сочи, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. На първо място в отговора се сочи, че процесният договор за кредит е съобразен с императивната норма на чл.

11 т.10 ЗПК според който, в договора не се изисква да се посочи математическият алгоритъм, по който се начислява ГПР. Според чл.19 ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а формулата за изчисляването му е уредена в Приложение № 1 към чл.19 ал.2 от ЗПК.

На следващо място в отговора се сочи, че видно от представения договор за потребителски кредит, в същия са посочени всички допускания, взети предвид от кредитора при определяне на ГПР. Редът за определяне на ГПР е дефиниран в чл. 19 ал.2 ЗПК и страните по договора не разполагат с правна възможност за неговото определяне по различен начин. В конкретния случай ГПР в размер на 49.5% е изчислен по формула съгласно Приложение № 1, като видно от съдържанието на процесния договор, единственият разход е посоченият в договора годишен лихвен процент.

Ответникът счита, че са неправилни твърденията на ищеца, че клаузата на възнаградителната лихва и ГПР са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. В процесния договор ясно е определен размера на ГЛП, а именно 40,05%, и ГПР в размер на 49.63%, като 2 посочените са уговорки от основния предмет на договора, тъй като същите са от същинското съдържание на посочения.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т.19 ЗПП неравноправна е клаузата, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Видно от чл. 3 на самия договор ясно и точно е посочено какви ще са финансовите последици за потребителя, каква сума следва да заплати по договора за кредит и респективно финансовата тежест, която поема. Следва да се има предвид, че посочената по — горе разпоредба от ЗПП касае уговорки от договора, в които не са формулирани ясни условия, към момента на сключването на договора, а не както е в конкретния случай изписани недвусмислено и ясно за потребителя.

В конкретния случай, размерът на възнаградителната лихва по договора за кредит е приет в определен процент на годишна база. ГЛП е фиксиран и с ясно изразена стойност към момента на подписване на договора - 40.05%, като същият не подлежи на промяна, а за потребителя е налице яснота и сигурност в размера на поетото задължение още към момента на сключването на договора за заем.

По отношение на възражението, че клаузата за неустойка е нищожна – Ответника сочи, че несъстоятелно е възражението, че не е изпълнено изискването по чл, 11, ал. 1, т.9 ЗПК, поради непосочването на условието за прилагане на лихвения процент. Посоченото изискване не е приложимо към процесния договор за заем, доколкото в него е уговорен фиксиран лихвен процент, който остава непроменен за целия период на договора. В подкрепа на горното е и Решение № 264126 от 22.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. М 6976/2020 г., в което е прието следното: „Доколкото е бил договорен фиксиран лихвен процент на годишна основа, не е било необходимо посочването на методика за изчисляване на референтен лихвен процент.“ В същия смисъл е и Решение № 1285/27.10.2017г. на ОС Пловдив по в.г.д. 1764/2017.Оспорва твърдението на ищеца, че клаузата за неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Посочва че съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост, са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Правилата на морала, подобно на императивните норми на закона, лимитират свободата на договаряне и автономията на волята на страните. С оглед изложеното в отговора, прави искане съда да отхвърли предявените с исковата молба искове, като неоснователни.

Претендират се и направените по делото разноски.

На осн.чл.78 ал.5 ГПК, е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, тъй като надвишава минималния размер определен съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения.

В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се представлява.

За ответникът редовно призован, не се явява представител.

По искане на страните е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, със задача на вещото лице след запознаване с материалите по делото, да отговори на следните въпроси:

- Каква е общата сума, която ищцата е заплатила на ответника по договора за кредит, включително и чрез рефинансиране на заема?

- Какъв е размерът, датата и разпределението на постъпилите суми за погасяване на начислени задължения на всяко извършено от ищеца плащане по Договора?

- Какъв е действителният размер на ГПР по договора за паричен заем?

- Какъв е размерът на ГПР по кредита, определен съгласно Приложение № 1 от Закона за потребителския кредит?

3

- Кои са разходите, взети предвид от кредитора при определяне размера на ГПР?

- Съдържат ли се в сключения договор за кредит и погасителния план към него всички допускания, взети предвид от кредитора за изчисляване на ГПР съгласно Приложение № 1 от ЗПК?

Заключението на вещото лице е прието по делото, като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, неоспорено от страните.

Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е безспорно и се установява от събраните по делото доказателства, че на 27.05.2021 г. между ищцата и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 529711/27.05.2021г. С цитираният договор на ищцата е отпуснат кредит в размер на 1100.00 лв. със срок на погасяване 11 двуседмични вноски.

Уговореният лихвен процент по договора е 40.05%, фиксиран за срока на договора, годишният процент на разходите е в размер на 49.63%.

Съгл. чл. 6 ал.1 и ал.2 от договора ищцата следвало да представи обезпечение с банкова гаранция или поръчител отговарящ на чл.23 от Общите условия към договора за кредит, като съгласно чл.8 от договора, при неизпълнение на това задължение в тридневен срок от подписването Договор за потребителски кредит № 529711/27.05.2021г. дължи неустойка в размер на 604.28 лв., която се начислява към всяка погасителна вноска за срока на договора, съгласно приложения погасителен план.

От заключението на вещото лице, прието по делото като компетентно, обективно и безпристрастно се установява, че общата сума, която ищцата е заплатила на ответника по процесния договор за кредит, е в размер на 1 835.18 лв. Ищцата е платила дължимите вноски по кредита, като е внесла сумата в общ размер на 1 835.18 лв. на 4 вноски, в които са включени лихва, главница и неустойка. Вещото лице в заключението си посочва, че действителния размер на ГПР по процесния договор, изчислен по формулата описана в приложение № 1 към чл.19 ал.2 от ЗПК е в размер на 659.62%, като е определен след включване на главница, лихва и начислената сума за неустойка по договора, а ГПР по кредита определен съгласно Приложение № 1 от ЗПК, след включване само на начислените суми за главница и лихва, е в размер на 42.30%. Вещото лице в заключението си е посочило също, че разходите, взети предвид от ответника при определяне размера на ГПР по процесния договор в размер на 49.63%, са дължимите главница и договорна лихва, като неустойката от 604.28 лв., описана в погасителния план за договора за кредит, не е взета в предвид при определяне на ГПР от кредитора.