Решение № 261366 от 01.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 01.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 2352 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258

- чл. 273 от ГПК.

С решение № 301142/13.12.2019 г., постановено по гр. д. № 18926/2019 г. по описа на СРС, ГО, 127 състав, е признато за установено по предявения от Р.П.П. срещу „Т.С.“ ЕАД, иск с правно основание чл.439 ГПК, че Р.П.П. не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 928, 95 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода м. 10.2009 г.

– м.04.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2012 г. до окончателното плащане, сумата от 116, 08 лв., представляваща лихва за забава за периода 01.12.2009 г. – 29.06.2012 г., както и сумата от 125 лв. – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 30.11.2012 г. по гр. д. № 16140/2012 г. по описа на СРС, 88 състав и е образувано изп. дело № 2013844040400356/2013 г. по описа на ЧСИ С.Я.. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 390 лв. - разноски по делото.

Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника „Т.С.“ ЕАД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че ищецът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период по смисъл на чл.5, ал.2 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия (обн.ДВ, бр.49 от 27.06.1975 г., в сила от 27.06.1975 г., отм. на 26.03.2002 г.), съгласно който потребители на топлинна енергия са заведенията или учрежденията, собствениците или наемателите на жилища, които използват топлинна енергия за отопление, вентилация и битови нужди, като в този смисъл са и разпоредбите на Закон за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) и § 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Ищецът е следвало да заплаща топлинната енергия в размера посочен в конкретната месечна фактура и в срока по чл.59 от Наредба № 1, а именно: в 30 –дневен срок следващ отчетния период. В случай, че не е бил съгласен с начислената му сума е имал възможност съгласно чл.62 от посочената наредба в 45 –дневен срок, следващ отчетния период да направи рекламация за неправилно изчислена стойност на потребената топлинна енергия. След като за процесния период не са заплащани дължимите по всяка една издадена фактура суми, то се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка просрочена сума от деня на забавата. Счита, че тригодишната погасителна давност по чл.111, б. „в” ЗЗД не е изтекла, тъй като е прекъсната с подаването на молба за образуване на изпълнително производство. Позовава се на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 на Пленума на ВС, според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането. Поддържа, че в случая следва да се вземе предвид и датата на последното изпълнително действие по изпълнителното дело, считано от която тече 2-годишен преклузивен срок, след изтичането на който изпълнителното производство се счита за прекратено. Нов давностен срок започва да тече именно от тази дата, в който смисъл е и последната практика на ВКС. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, като му присъди направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Р.П.П., с който я оспорва.

Счита, че законосъобразно решаващият съд е приел за установено, че вземането по процесния изпълнителен лист е погасено по давност и не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Излага съображения, че изпълнителното производство е образувано на 20.04.2011 г., като след това, на 11.07.2013 г. е вписана възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот. След тази дата в продължение на повече от 2 години не са извършени последващи валидни изпълнителни действия.

С оглед на това на 11.07.2015 г. изп. дело № 2038440400356 на ЧСИ С.Я. е прекратено по силата на закона, на основание чл.433,ал.1, т.8 ГПК, без да е необходимо съдебният изпълнител да издава нарочен акт, а ако такъв е налице, то той единствено констатира прекратяването на изпълнителното производството. След прекратяване на изпълнителното дело, с обратно действие - от датата на последното валидно предприето изпълнително действие, което в случая е извършено на 11.07.2013 г., започва да тече погасителна давността, която в конкретния случай е тригодишна и с изтичането на която на 11.07.2016 г. се погасява самото вземане. Позовава се на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което е постановено, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл.330,ал.1,б. „Д” ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Дори и да се приеме, че давността тече не от датата на последното изпълнително действие, а от датата на прекратяване на изпълнителното производство – 11.07.2015 г., то и в този случай приложимата тригодишна давност е изтекла към датата на подаване на исковата молба. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК. Ищецът твърди, че е длъжник по изп. дело № 20138440400356 на ЧСИ С.Я., образувано въз основа на изпълнителен лист от 30.11.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 16140/2012 г. по описа на СРС, 88 състав в полза на „Т.С.” ЕАД, за сумата от 928, 95 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода м.10.2009 г. – м. 04.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2012 г. до окончателното плащане, сумата от 116, 08 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 01.12.2009 г. - 29.06.2012 г., както и сумата от 125 лв.

- разноски по делото. Счита, че процесните вземания на ответника са погасени с изтичането на тригодишен давностен срок с оглед периодичния им характер и обстоятелството, че вземанията се основават на влязло в сила заповед за изпълнение, а не на съдебно решение. Твърди, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД на 28.01.2013 г., след което е започнало проучване на имущественото му състояние като са направени справки от Национална база данни „Население” и Агенция по вписванията за притежаваните от него недвижими имоти. Посочените действия обезпечават успешното провеждане на изпълнението, но не са същински изпълнителни действия. На 11.07.2013 г. е наложена възбрана върху недвижими имот, като след вписването й в продължение на две години не са извършвани изпълнителни действия, поради което считано от 11.07.2015 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Съгласно задължителната съдебна практика погасителната давност започва да тече от последното валидно предприето изпълнително действие, което в случая е налагането на възбрана на 11.07.2013 г.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника посочените по - горе суми, като му присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди, че ищецът е клиент на топлинна енергия през процесния период. След като не е заплащал дължимите суми в определените срокове дължи заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Счита, че погасителната давност е прекъсната както с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГП, както и с подаването на молба за образуване на изпълнителното производство. Твърди, че е отправял искания да извършването на принудителни действия за събиране на дължимите суми, а след извършването на същите започва да тече двугодишният преклузивен срок. От датата на последното предприето изпълнително действие започва да тече двугодишен преклузивен срок, след изтичането на който изпълнителното производство се смята за прекратено, като от датата на прекъсване на изпълнителното производство започва да тече нов давностен срок.

При положение, че взискателят е възложил на съдебния изпълнител на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ да проучи изцяло имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да определи начина на изпълнението, то всяко предприето от него действие по изпълнението прекъсва давностния срок. Моли съда да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

По делото е представен изпълнителен лист от 30.11.2012 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 02.08.2012 г., постановена по гр. д. № 16140/2012 г. на СРС, 88 състав, с който Р.П.П. е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 928, 95 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода м.10.2009 г. - м.04.2011 г., ведно със законната лихва от 25.07.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 116, 08 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.12.2009 г. - 29.06.2012 г., както и сумата от 125 лв. - разноски по делото, от които 25 лв. - държавна такса и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба от 28.01.2013 г. на „Т.С.” ЕАД е образувано изп. дело № 2013844040356 на ЧСИ С.Я. срещу Р.П. П.. С молбата е възложено извършване на цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ.

На 05.02.2013 г., ЧСИ е разпоредил образуването на изпълнително производство по изп. д. № 20138440400356 с взискател „Т.С.” ЕАД за събиране на посочените в изпълнителния лист суми, изпращането на покана за доброволно изпълнение до длъжника, както и извършването на справки в НАП, НОИ, ПАМДТ, НБД „Население”, Служба по вписванията, имотния и търговския регистър относно семейното положение на длъжника, трудовите му правоотношения и притежаваните от него недвижими имоти, дружествени дялове и акции в търговски дружества.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 27510/26.04.2013 г., която му е връчена на 13.05.2013 г.

С разпореждане от 29.05.2013 г. съдебния изпълнител е наложил възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот, която е вписана в Имотния регистър на 11.07.2013 г.

С молба от 28.12.2016 г. „Т.С.” ЕАД е поискала да бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника и трудовото му възнаграждение.

С разпореждане от 15.11.2018 г. ЧСИ С.Я. е наложил поисканите запори, като запорът върху банковите сметки на длъжника открити в „Сосиете Женерал Експресбанк” е наложен на 20.11.2018 г., а върху трудовото му възнаграждение в ДГ 49 „Радост – район Изгрев” е наложен на 21.11.2018 г.

С постановление от 18.11.2019 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433,ал.1, т.8 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.

В предмета на делото се включва отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника исковата сума.