Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1587 от 30.11.2022, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Касационно административно наказателно дело 2200/2022
Вид
Решение № 1587
Подписан
30.11.2022
Състав
КРЕМЕНА САЙКОВА ДАНАИЛОВА КОЛЕВА, ДАНИЕЛА СТАНЕВА, ДИМИТЪР ДИМИТРОВ МИХОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал.1, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания

Р Е Ш Е Н И Е

№…………… гр. Варна ..................2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Варна, в публично заседание на трети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена

Данаилова

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Станева

Димитър Михов при секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна – Силвиян И., като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова кас. АНД №2200/2022 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Н.И.Н., ЕГН ********** против Решение №76/16.06.2022 г., постановено по АНД №20223120200099/2022 г. по описа на Районен съд - Девня, с което е потвърдено НП

№23-0000022/18.01.2021 г. на директор на РД „Автомобилна администрация“ гр.

Варна, с което на Н.И.Н. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 44, ал.1, т.1 Наредба №Н-32/16.12.2011 г. на основание чл.178а, ал.7, т.3 от ЗАвтП.

Жалбоподателят сочи, че в хода на съдебното производство не е изяснено разминаване в часовете на техническия преглед, като АНО твърди че е извършен на 30.07.2020 г. около 15,02 часа, а от протокол № 23002636 се установява, че е извършен в 14,25 часа.

Счита че този факт е от съществено значение при ангажиране на административнонаказателната отговорност. В чл.44, ал.1, т.1 в четири букви са регламентирани задълженията на техническия специалист, като в АУАН и НП не е посочено относно коя буква е нарушението, счита че с това е нарушено правото му на защита. Извършена е проверка на автомобила от долната му част, чрез слизане/влизане в канал, с който е оборудван пункта, преглед е направен чрез видимо възприятие на елементите на кормилното задвижване и изправността им.

Автомобила е изправен, поради което намира, че незаконосъобразно му е наложено наказание. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и НП. Претендира присъждане на всички сторени разноски и възнаграждения за адвокат. При направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответника, моли същото да се заплати в предвидения минимум, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност.

Ответник

– директор на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага следните съображения за неоснователност на жалбата.

Часът на нарушението не е сред основните реквизити на АУАН и НП. Часът е посочен с ориентировъчна цел, като в протокол № 23002636/30.07.2020 г. в горен десен ъгъл е посочен час 14,25 ч, който е записан като начален час. Посочения час - 15,02 ч. е свързан с края на прегледа, което се установява и от 4 бр. видеозаписи. Не е посочено, че в 14,25 ч е извършено нарушението, защото в началния час такова не е било налице. Нарушението е осъществено в края на проверката. Нарушението е описано в пълнота, в съответствие с чл. 44, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба Н-32/16.12.2011 г., относно установено неизвършване проверка на техническата изправност на МПС съгласно Методиката по чл.31, ал.1 и Приложение № 5 – т.2.1.1. Отправено е искане оспореното решение да бъде оставено в сила и се претендира присъждане на възнаграждение за процесуално представителство.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, счита касационната жалба за неоснователна и моли оспореното решение да бъде оставено в сила.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел за установено следното: На 30.07.2020 г. в гр.

Девня, обл. Варна, в пункт за технически прегледи „СУАБ – СБА“ ЕООД, бил извършен периодичен преглед на пътно превозно средство с ДК№ ***. Н.И.Н., като технически специалист, участващ в комисията, не извършил проверка за техническата му изправност съгласно утвърдената методика, в частност не завъртал кормилното колело от едното крайно положение до другото. Горното било установено от служител при РД – АА – Варна при последваща проверка след изглеждане на запазени видео – клипове по случая.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са съставени в изискуемите срокове и съответствие с чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В обстоятелствените части на АУАН и НП в достатъчна степен фигурират описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Пътното превозно средство е индивидуализирано, конкретизирани са дата, месец, година, като без значение се явява това кога е започнал и завършил прегледа му, респективно точно време – час и минути на извършване на нарушението. Описаното нарушение съответства на посочените норми, които от своя страна съответстват на установените факти. В цялост правото на защита не е ограничено и му е осигурена възможност да организира адекватно защитата си.

Решението е правилно и законосъобразно.

Посочване часа на извършване на нарушението не е задължителен елемент от описание на нарушението по аргумент на чл. 42, ал.1, т.3 от ЗАНН /относно АУАН/ и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН /относно НП/. В НП правилно е посочено, че нарушението и извършено около 15,02 часа. В Протокол за извършен периодичен преглед е посочено, че началото му е в 14,25 часа, протокол за спирачната система посочва, че тя е тествана в 14,41 часа, димомер на автомобила е тестван в 14,59 часа. Установените факти посочват, че прегледа е започнал в 14,25 часа, но е продължил до 14,59 часа, поради което е приключил около 15,02 часа, поради което законосъобразно е прието, че нарушението е извършено с приключване на проверката. Наказаното лице не е подведено относно фактите, срещу които трябва да се защитава, защото в НП е посочено МПС, относно което е допуснато нарушение.

В НП нарушението е описано, като е посочено, че Н. не е извършил проверка на техническата изправност на МПС с рег. № ***, съгласно методиката по чл.31, ал.1 към Наредба № Н-32/16.12.2011 г. в нарушение на част І, т 2.1.1 от същата наредба, поради това че не извършено завъртане на колелата от едното крайно положение до другото. Описаното нарушение съответства на чл.

44, ал.1, т.1, пр.1 б.“б“ от Наредба № Н-32. Непосочване в НП, че нарушението е по б.“б“ не е нарушило правото на защита на наказаното лице, защото защитата му се осъществява срещу описаните факти, а не посочените правни норми. Липсва противоречене между описание на нарушението и правните норми, поради което не е налице основание за отмяна на НП.

Изправността на процесното МПС не е основание да се приеме, че е допустимо неспазване на чл. 44 от Наредба № Н-32, защото целта на прегледите е установяване техническата изправност на МПС. В този смисъл е неоснователен доводът на жалбоподателя, че деянието не е съставомерно.

По изложените съображения не са налице отменителни основания и оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

За ответника не е извършено процесуално представителство от юрисконсулт, поради което искането за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство е неоснователно и съдът го оставя без уважение, по аргумент на противното на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН.

Предвид изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на възнаграждение за адвокат в проведените съдебни производства е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките по чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В

СИЛА Решение № 76/16.06.2022 г., постановено по АНД

№20223120200099/2022 г. по описа на Районен съд – Девня.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.