Решение № 292 от 04.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. София, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Димитров

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20221001000061 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на ЗК“Лев инс“АД, ЕИК 121130788, чрез юрисконсулт П. М. насочена против Решение № 261552/29.11.2021 г., постановено по т.д .№ 873/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.499, ал.7 КЗ, във вр. с чл.127, ал.2 ЗЗД от дружеството жалбоподател против ЗАД“Армеец“АД за заплащане на сумата от 134 936,97 лв., представляваща обезщетение за вреди от ПТП на 23.01.2018 г., причинено при управление на т.а. ДАФ ХФ 105 с рег. № Р******** и прикрепено ремарке „Кроне ЗЗЗП18“ с рег. № ********.

В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказ на първоинстанционния съд да допусне събирането на своевременно поискани от ищецавъззивник и относими към спора доказателства, както и в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото такива.

Въведено е и оплакване, че СГС не е приложил относимия към спора материален закон, който бил този на Германия, предвид че деликтът е настъпил на територията на тази държава.

По изложените подробни доводи в подкрепа на посочените оплаквания е поискано от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови ново по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна, чрез процесуалния си представител, оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на решението на СГС.

Пред настоящата инстанция е допуснато събирането на нови доказателства, чрез изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза.

1

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявен иск с правно основание чл.499, ал.7 КЗ, във вр. с чл.127, ал.2 ЗЗД от ЗД“Лев инс“АД. Против ЗАД“Армеец“АД.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че на 23.01.2018 г. във Федерална Република Германия, настъпило застрахователно събитие, при което при управлението на товарен автомобил м. „ДАФ ХФ105“ с рег. № ****** **, чиято гражданска отговорност била застрахована при ищцовото дружество, с прикрепено ремарке „Кроне ЗЗП18“ с рег. № ********, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество, настъпило ПТП. От същото били причинени имуществени вреди на т.а. м.

„Волво“ с рег. № *******, с прикрепено към него ремарке за влекач м.“Хюферман“ с рег. № *******.

Причината за настъпване на произшествието била движението на първия от посочените товарни автомобили с несъобразена скорост.

За възстановяване на причинените на втория от товарните автомобили имуществени вреди ищецът заплатил застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка, образувана пред германското бюро Зелена карта, в размер на съответно 100 176,62 евро и 37 808,73 евро.

При тези твърдения е поискал съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, като застраховател на гражданската отговорност на ремаркето, прикрепено към влекача, причинил произшествието, да му заплати половината от тази сума, а именно 134 936,97 лв., представляваща половината от заплатената от него на германското бюро „Зелена карта“.

В разменените книжа ответникът-застраховател е оспорил предявения иск по основание и размер.

Не е оспорил фактическите твърдения, че между него и собственикът на ремарке „Кроне ЗЗП18“ с рег. № ******** е бил сключен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Оспорил е обаче твърдението, че е материално легитимиран да отговаря за причинените в конкретния случай вреди от настъпилото ПТП, защото съгласно чл. 479 КЗ тези вреди не са покрит риск по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен за ремаркето.

Оспорил е същото така и материалната легитимация на ищеца по иска с твърдения, че същият не е извършил плащане за обезщетяване на вреди от процесното ПТП, а алтернативно - че плащането е без основание и не поражда суброгационни права за същия.

Оспорил е предявения иск и по размер, като недоказан до предявения такъв от ищеца.

Настоящата въззивна инстанция, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства и пред двете инстанции, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ищец в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в неговата цялост.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната писмена форма и е подписано.

При преценка оплакванията за неговата неправилност, настоящата инстанция, съобрази 2 от фактическа и правна страна следното:

Страните не са спорили по следните релевантни факти, установени и от приобщените писмени доказателства по делото, а именно: 1/ че въззивното дружество и собственикът на т.а.м.“ДАФ“, модел „ХФ 105“, с рег. № ****** са били обвързани за периода от 29.09.2017 – 25.09.2028 г. от договор за имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица № BG/ 22/ 11700233944; 2/ въззиваемото дружество и собственикът на ремарке м.“Кроне“, модел „ЗЗП18“, с рег. № ******** са били обвързани за периода 26.09.2017 г. – 29.05.2018 г. от договор за имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица № BG/11/117002339170; 3/ че по време на действие и на двата посочени по-горе договора, а именно на 23.01.2018 г. в близост но Зинсхайм, обл. Райн-Некар, РГермания, при управление от страна на водача Т. П. с несъобразена с пътните условия скорост на т.а.м.“ДАФ“, с рег. № ******, към който е било прикрепено и ремарке м.“Кроне“, модел „ЗЗП18“, с рег. № ********, настъпило ПТП – и двете собственост на „Томекс Транс“ЕООД, настъпило пътно транспортно произшествие, в резултат на което били причинени имуществени вреди на т.а. м. „Волво“ с рег. № *******, с прикрепено към него ремарке за влекач м.“Хюферман“ с рег. № *******; 4/ във връзка с посоченото ПТП било изготвено уведомление с пострадали лица и съответен протокол за внасяне на гаранция от водача на т.а.м.“ДАФ“ – Т. П. от служба „Пътна полиция Валдорв – пътна служба „Автомагистрали“, полицейско управление Манахайм и Прокуратура на Манахайм; 5/ във връзка с настъпилите вреди по искане на германското бюро „Зелена карта“, БЕКС Бюро и на собствениците на увредените от ПТП-то автомобили била образувана щета № 0000-1809-18-600480 в ЗК“Лев инс“АД.

Изслушаната от настоящата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, която не се оспори от страните и следва да се кредитира, като компетентна и безпристрастна докладва, че във връзка с така образуваната преписка и за обезщетение на причинените на т.а. м.

„Волво“ с рег. № *******, с прикрепено към него ремарке за влекач м.“Хюферман“ с рег. № ******* щети въззивният застраховател заплатил по сметка на Германското бюро „Зелена карта“ по конкретно посочена банкова сметка общо сумата от 137 985,35 евро, равняващи се на 269 875,88 лв. на два трашна. На 31.08.2018 г. е заплатена сумата от 100 176,62 евро, а на 26.03.2019 г. сумата от 37 808,73 евро, като и двете плащания са били част от по-големи суми, платени вкл. във връзка с репарирането на щети други преписки, но са посочени изрично в приложен допълнително списък чрез изрично посочване номера на конкретната щета.

С оглед установеното от експертизата решаващият състав приема за безсъмнено установен фактът, че въззивното дружество е заплатило в полза на Германското бюро „Зелена карта“ общо сумата от 137 985,35 евро, равняващи се на 269 875,88 лв. в изпълнение на задължението си за възстановяване на вредите по образуваната пред него щета № 00001809-18-600480, касаеща процесното ПТП, независимо от факта, че вещото лице не е дало отговор на въпроса дали с посочената сума е била заверена банковата сметка на бюрото получател.

Както и вещото лице сочи, категоричен отговор на последния въпрос може да се даде само след проверка на счетоводството на получателя на плащането, което, с оглед неговото седалище – в РГермания, в случая е практически трудно изпълнимо.

От друга страна вещото лице не сочи при извършената от него проверка в счетоводството на въззивника да е установило сумите по двете плащания от 31.08.2018 г. и 26.03.2019 г. да са били осчетоводявани повторно, поради обстоятелството, че върнати обратно на наредителя от трансфериращата банка или получателя им.

Независимо от установяването на този факт въззивната инстанция приема за правилен крайният извод на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск по чл.499, ал.7 КЗ, във вр. с чл.127 ЗЗД, като изцяло споделя изложените в подкрепа на същия съображения.

С оглед оплакванията за неправилност, въведени с въззивната жалба, излага и следното:

Доколкото страните не са спорили по релевантните факти относно наличието на застрахователни правоотношения между въззивника-ищец и въззиваемия –ответник, в 3 качеството им на независими застрахователи на гражданската отговорност, съответно на влекача и прикрепеното към него ремарке, съставящи товарния автомобил, причинил процесното ПТП, както и че последното е настъпило на територията на Република Германия, в случая спорен помежду им се свежда до даване отговор на правния въпрос кой е приложимия материален закон в отношенията между двамата застрахователи по повод предявения регресен иск на платилия обезщетение на пострадалите от произшествието лица застраховател на теглещото превозно средство /влекач/ - българският или германският.

Според настоящият въззивен състав даденият отговор от първоинстанционния съд в насока, че това е българският материален закон – Кодексът за застраховането, е правилен, като съобразен както с установените по делото факти, така и с приложимите правила на Регламент

Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II), доколкото посочените два регламента определят единни правила относно приложимия материален закон в случаи като процесния – когато застрахователното правоотношение е възникнало на територията на една държава-членка - в случая и двата договора за застраховка „Гражданска отговорност“ – на влекача и ремаркето са сключени в България, а застрахователното събитие е настъпило на територията на друга държава-членка - Германия.

Даденият отговор е съобразен и с наличната по тълкуването на двата регламента практика на Съда на ЕС, която, по арг. от чл.633 ГПК е задължителна и за настоящия съдебен състав, а именно - Решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С359/14 и С-475/14.

Според нея при ПТП, причинено от теглещо превозно средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието, предизвикано от водача на това превозно средство, срещу застрахователя на тегленото при произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент № 593/2008 /Регламент "Рим І"/, ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007 /Регламент "Рим ІІ"/ предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредите.