Решение № 107 от 08.07.2024, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Панагюрище, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана С. Стателова при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Диана С. Стателова Гражданско дело №

20215230100372 по описа за 2021 година

Производството е по смисъла на чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 77 и чл. 79 от Закона за собствеността.

В исковата си молба С. Т. В. и С. Н. В. - съпрузи от град Панагюрище, ул. ***, със съдебен адрес: град Панагюрище, ул. *** - чрез адвокат П. Х. А.-А. от Пазарджишка адвокатска колегия, срещу С. С. М., от град Панагюрище, ул. *** и С. Д. С., от град Пазарджик, бул. ***, сочат, че по силата на Нотариален акт № 112, том ІІ, нот. дело № 666/1995 г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариални дела, е констатирано правото на собственост върху дворно място, представляващо парцел ХХІІІ-3022, в квартал 174 по плана на гр. Панагюрище, действащ към 1995 г., с площ от 280 кв.м., при съседи: юг и запад – улици, север – имот ХХІV-общински, изток и юг – П.Д., при квоти ½ идеална част за Д.С. М. и по ¼ идеална част за С.С. М. и Н. И. М.а, който имот по сега действащия кадастрален план на гр. Панагюрище, е с идентификатор *****.***.**** с административен адрес: гр. Панагюрище, ул ***, с площ от 294 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра, при съседи: имот с с идентификатор *****.***.****, имот с идентификатор ******.***.****, имот с идентификатор *****.***.****, имот с идентификатор *****.***.****, имот с идентификатор *****.***.**** и имот с идентификатор *****.***.****.

В исковата молба се сочи, че по силата на Нотариален акт № 16, том І, нотариално дело № 32/1996 г. по описа за нотариалните дела на Районен съд – Панагюрище, Н. И. М.а е прехвърлила ¼ идеална част от описания по-горе имот на С.С. М. и ответницата С. Д. С., в равни квоти. След това съсобствениците са си разпределили ползването на недвижимия имот, съгласно Договор за разпределение на реалното ползване на съсобствен недвижим имот от 09.04.1996 г., който е нотариално заверен. Според исковата молба, съгласно Нотариален акт № 136, том ІІІ, нот.дело № 1247/1997 г. по описа на Районен съд – Панагюрище за нотариалните дела, С. Д. С. е придобила чрез покупка от баща си Д.С. М. неговата ½ идеална част от дворното място, а през 1996 г. С. Т. В. и С. Н. В. са се запознали със С.С. М., като на описаното дворно място, откъм улица „Г.С.Р.“, през 1

1997 г. С. М. е разрешил на ищците да поставят сергия за продажба на плодове и зеленчуци.

Ищците твърдят, че през 1998 г. С. М. им е разрешил да построят сграда, която впоследствие, с издаването на необходимите разрешения, са започнали да ползват като магазин.

Твърдят, че разрешението за строеж е издадено на името на ищеца В., като в процесното дворно място е построена сграда с площ от 39 кв.м., долепена до сграда с идентификатор *****.***.****.1 и долепена до сграда с идентификатор ******.***.****. Ищците твърдят, че фактически от 1998 г. са започнали да владеят процесната сграда и частта от дворното място, върху което тя е построена, както и частта от незастроеното дворно място, в рамките на квотата на С.С. М., без той да се противопоставя на В.и или да спори тяхното право.

Съгласно исковата молба, от 1996 г. ищците са помагали на С.С. М. при възникнали за него и съпругата му здравословни проблеми – водили ги до здравни заведения, снабдявали ги с хранителни продукти и отстранявали битови повреди в жилището. Ищците твърдят, че С. С. М. от 1996 г. до смъртта на баща му С. М. през 2012 г., не са общували помежду си и нямали никакви отношения. През 2002 г., според В.и, са предложили на С. М. да му дават парични средства, които да използва за издръжката на семейството си, понеже ищците са владеели цялата негова част и от незастроеното дворно място зад постройката, като са сключили договор за наем със С.С. М., в качеството му на наемодател и С. Т. В., в качеството му на наемател на незастроеното дворно място зад постройката.

В исковата молба се твърди, че след смъртта на С. М. през 2013 г., В.и са сключили договори за наем с неговите наследници – ответникът С. М., с когото тогава са се запознали за първи път, а през 2012 г. са се видели за първи път със сестра му Д. С.а Й.. Сочат, че предмет на договора за наем отново е бил незастроеното дворно място зад постройката, като наследниците не са имали никакви претенции и възражения спрямо ищците, относно постройката и дворното място, върху което тя е построена. В.и твърдят, че не познават втората ответница С. Д. С., никога не са имали никакви контакти с нея и тя никога не е оспорвала владението на постройката и дворното място, върху което е построена.

Според В.и, през 2012 г. Д. С.а Й. е прехвърлила чрез дарение своята наследствена част от процесния недвижим имот на ответника С. М., макар че едва през втората половина на 2019 г. С. С.

М. е започнал да се интересува от договора за наем, подписан от него през 2013 г. и да създава проблеми във връзка със собствеността на недвижимите имоти. С. Т. В. и С. Н. В. молят съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено спрямо ответниците С. С. М. и С. Д. С., че ищците С. Т. В. и С. Н. В. са собственици по давностно владение на част от поземлен имот с идентификатор *****.***.****, с административен адрес: гр. Панагюрище, ул ***, с площ от 39 кв.м., при съседи: югозапад – улици с идентификатор *****.***.**** и идентификатор *****.***.****; югоизток- сграда с идентификатор ******.***.****.1, разположена в поземлен имот с идентификатор ******.***.****; северозапад – сграда с идентификатор *****.***.****.1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.****; североизток – незастроена част от поземлен имот с идентификатор *****.***.****, като В.и са собственици по давностно владение и строеж на сграда с идентификатор *****.***.****.2, с площ от 39 кв.м., построена върху тази част от поземления имот с идентификатор *****.***.****, с реална част, описана по горе, при същите граници.

Ищците молят да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане в открито съдебно заседание двама души свидетели - за установяване на обстоятелствата, че В.и са построили през 2

1998 г. процесната сграда, владеели са същата, както и частта от поземления имот, върху която е построена сградата постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и без някой да им оспорва владението, вследствие на което са придобили собствеността върху сградата и частта от имота, по давност.

Представят следните писмени доказателства, в копие: Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот придобит по реституция № 112, том ІІ, нот.д. № 666/1995 г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 16, том І, нот.д. № 32/1996 г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела; Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 136, том ІІІ, нот.д. № 1247/1997 г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела; Нотариален акт за дарение на идеални част от недвижим имот № 4, том І-А, нот.д. № 4/09.06.2020 г. по Общия регистър на Нотариус № 753-С.Б. с район на действие Районен съд – Панагюрище; Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 14, том І-А, нот.д. № 13/2020 г. по Общия регистър на Нотариус № 753-С.Б. с район на действие Районен съд – Панагюрище; Договор за разпределяне на реално ползване на съсобствен недвижим имот рег. № 465 от 09.04.1996 г. по Регистъра на нотариалните заверки на Панагюрския районен съд; Скица на поземлен имот № 15330338 от 17.04.2020 г. и Скица на сграда № 15-330246 от 17.04.2020 г. – и двете, издадени от СГКК – Пазарджик; Удостоверение за сключен граждански брак № 6198 от 24.07.1994 г., издадено от Община Панагюрищ, въз основа на Акт за граждански брак № 56 от 24.07.1994 г.; Удостоверение за наследници № 668/17.05.2019 г., издадено от Община Панагюрище въз основа на Акт за смърт № 185/7.09.2007 г. за наследниците на С.С. М.; Разрешение за строеж № 269/23.12.1998 г., издадено от Община Панагюрище; Удостоверение за описание и идентичност № 225/25-02-2020 г.;

Уведомително писмо № ТСУ-3928 от 19.02.2020 г. до С. С. М.; Договор за отдаване на недвижимо имущество под наем от 02.01.2002 г.; Договор за отдаване под наем на дворно място за търговски цели, рег. № 5237/25.05.2005 г. Акт № 86, том І, по описа на Служба по вписванията Панагюрище;

Договор за наем от 01.01.2013 г., сключен в гр. Панагюрище.

В законоустановения срок ответникът С. С. М., чрез процесуалния си представител -адвокат П. М., от Софийска адвокатска колегия, представя писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че ответникът е собственик на 6/16 идеални части от поземлен имот с идентификатор *****.***.****, в който през годините ищецът В. е имал качеството на наемател в дворното място, т.е. бил е държател на част от мястото, но никога не е бил негов владелец, поради което счита предявените искове за напълно неоснователни. Оспорва всички твърдения по отношение на давностното владение, на което се позовават ищците В.и. Според С. М., въз основа на договор за разпределяне на реалното ползване на ПИ с идентификатор *****.***.**** през 1996 г., наследодателят му С. М. е получил разрешение от останалите съсобственици да отдава под наем част от дворно място, определено му за ползване, като за първи път С. М. сключва договор за наем със С. В. през 1998 г., като разрешението за строеж, представено от ищците и издадено на името на ищеца С. В. е в качеството му на наемател.

Твърди, че образецът от разрешението е ползван формално, тъй като с него не е разрешено построяването на сграда, а поставянето на преместваем обект, за който също се претендира, че е изтекла придобивната давност.

Ответникът цитира чл. 56, ал. 5 от ЗУТ, съгласно който в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти се издава въз основа на изрично писмено съгласие от 3 собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. Ответникът твърди, че от съдържанието на това разрешение за строеж се установява, че Община Панагюрище е разрешила на наемателя В. да постави метален павилион – магазин за хранителни стоки, но не и да построи магазин. И ако В. не е имал сключен договор за наем за процесната реална част от дворното място, Главният архитект към общината е нямало да издаде разрешение за поставяне на преместваем магазин, по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ.

Според ответника, в разрешението за ползване е описан договор за наем от 1998 г., като основание за поставянето и ползването на магазина. М. твърди, че от договорите за наем, които са приложени към исковата молба също се вижда, че В.и твърдят неоснователно, че са наели мястото зад магазина, тъй като те са измислени за целите на производството и не е вярно, че през 2002 г. са сключили договор за наем на дворното място зад този магазин. Твърди се, че в договора за наем е записано, че се отдават 25 кв.м. на ул. ***, т.е. лицето на имота, върху който е поставен металният павилион, като този договор за наем е продължен с договор от 2006 г., с който С. М. е отдал под наем вече не 25 кв.м., а 50 кв.м. от дворното място. Във втория договор за наем е добавено, според ответника, че мястото се отдава за търговски цели и именно за такива цели през 2013 г. тези 50 кв.м. са дадени под наем от наследниците на С. М., като продължение на предходните договори и в последния договор изрично е записано, че мястото се отдава за ситуирането на временен търговски обект, който наемателите са ползвали и преди това.

Съгласно писмения отговор на исковата молба, ако към 2013 г. наемателите В.и са имали намерение да своят недвижимия имот, тогава не би се подписал отново договор за наем и не биха твърдяли пред собствениците на имота, че магазинът им е преместваем. Ответникът М. твърди, че живее в гр. Панагюрище, но никога не е виждал в процесния имот, намиращ се в централната част на града да се извършват строителни работи от наемателите, като собствениците винаги са знаели, че наемателите В.и са поставили преместваем обект и го ползват за магазин, а В.и никога не са владяли и не са демонстрирали намереине да своят процесната част от имота, нито са построили сграда в него, като никога не са казвали или показвали с действията си, че осъществяват елементите на придобивна давност.