Определение № 603 от 20.10.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 603 гр. Кюстендил, 20.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Петър Л. Мичев като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно гражданско дело № 20261500500461 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 423 от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Постъпило е Възражение с вх. № 14701/17.09.2026 г., подадено от „БИЛД 2024“ ЕАД, ЕИК 207628324, представлявано от Д. К. М. - изпълнителен директор, чрез адв. Х. Б., с личен № **********, ЕГН **********, гр. С., бул. ***************" **, ет. *; против Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК 1462/6.8.2026, издадена по ч.гр.д. № 2486/26 по описа на РС Кюстендил, 15 с-в.

В срок е депозиран писмен отговор от ответника по възражението –„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 представлявано от П. П. - Изпълнителен директор и Р. Г. - Председател на Управителен съвет чрез процесуален представител старши юрисконсулт С. Г., адрес: гр. С., ул. „********” № ***.

Страните по делото не са подържали искания за събиране на доказателства.

Съдът, като съобрази становищата на страните и взе предвид материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

С нормата на чл. 423 от ГПК законодателят е предвидил възможност длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, при наличие на предпоставките в ал.

1 от тази норма, да може да подаде възражение до въззивния съд. Правото да се депозира възражение в този случай, като извънреден способ за защита на длъжника при пропуснат срок за възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК, е ограничено с едномесечен преклузивен срок, който започва да тече от датата на узнаване на заповедта за изпълнение.

В случая се твърди узнаване на заповедта с връчването на съобщение за образувано изпълнително дело № 49346/2.9.2026 г. във връзка с ИД № 2553/26 по описа на 1

ЧСИ Р. М. В., с рег. В КЧСИ № ***. Липсват данни кога точно е станало това, но т.к. съобщението е с изходящ № 49346/02.09.2026 г., а настоящото възражение е подадено на 17.09.2026 г., не се налага допълнително събиране на информация в този смисъл и следва да се приеме, че е депозирано в едномесечния преклузивен срок, като липсват данни както в заповедното, така и в настоящото производство, длъжникът да е узнал по-рано за издаването на заповедта. То изхожда от активно легитимирана да подаде възражението страна – длъжникът в заповедното производство, с което се налага извод, че възражението е допустимо. То отговаря и на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

С възражението си длъжникът поддържа, че заповедта не е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, респ. не са изпълнени изискванията на чл. 47, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и не е проведена процедура по чл. 47, ал.1 от ГПК, за посещение на адреса три пъти в продължение на един месец.

Смята това обстоятелство за необходимо, като се позовава и на съдебна практика в този смисъл.

В случая призовката била оформена без да са събрани сведения, че на адреса няма такава фирма или неин представител. Извършеното в нея отбелязване не можело да обоснове извод за наличие на предпоставки за връчване по смисъла на чл. 50, ал. 2 от ГПК.

Сочи задължителна съдебна практика на ВКС - Решение № 279/24.01.2015г. по гр.д. № 2769/2014г. на ВКС, III ГО. Отделно от това смята, че при липса на категорично удостоверяване, че търговецът е напуснал адреса, следвало да се приложи ал. 4 на чл. 50 от ГПК и да се залепи уведомление. Смята, че няма никакво основание длъжник, който е узнал за издадената заповед за изпълнение срещу него, след пропускане на срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК за подаване на възражение, да бъде лишен от възможността лично да депозира такова възражение, като наведе доводите си, независимо от това, че съдът по заповедното производство е счел връчването на заповедта за изпълнение за редовна на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК. Това се налагало от принципа за равнопоставеност на страните и от принципа за установяване на истината - чл. 9 и 10 от ГПК.

Поради изложеното моли, след като съдът приемете възражението на основание чл. 423 от ГПК, да върне делото за разглеждане и продължаването му с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК, както и изпълнението на издадената заповед да бъде спряно.

Писмен отговор по горното възражение е депозиран от заявителя в заповедното производство „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 представлявано от П. П. Изпълнителен директор и Р. Г. - Председател на Управителен съвет чрез процесуален представител - старши юрисконсулт С. Г., адрес: гр. С., ул. „********” № ***, в срок, с който е застъпено становище, че възражението е процесуално недопустимо, т.к. е подадено след изтичане на преклузивния едномесечен срок. То се оспорва и като неоснователно, като се излагат аргументи за това и се поддържа искане то да бъде оставено без уважение.

Аргументира се с разбирането, че връчването на книжа на търговци и юридически лица е уредено в разпоредбата на чл. 50 от ГПК. Съгласно чл. 50, ал. 1 мястото на връчване на 2 търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, бил последният посочен в регистъра адрес. Справка в Търговския регистър показвала, че седалището и адреса на управление на дружеството от 2023 г. бил в гр. София, р-н „Младост“, ж.к.

„Младост 1А“, бл. 505А, вх. 2. Сочи и разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК, според която, когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1. Второ уведомление не се залепва.

Позовава се на съдебна практика, изразена в Определение № 309/24.04.2014г., постановено по ч.гр.д. № 1596/2014г. на ВКС, IV ГО, Решение № 126/10.11.2015 г. по т. д. № 1825/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о.; Решение № 253/13.12.2016 г. по т. д. № 1606/2016 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 54/25.05.2017 г. по т. д. № 1759/2016 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 16/05.02.2015 г. по т. д. № 3197/2014 г. на ВКС. Въз основа на нея смята, че дори и в настоящия случай да се приеме, че уведомление въобще не е било нужно да се залепва съобразно правилата на чл. 50, ал. 2 ГПК, то връчването било отново редовно. Още повече, че връчителят ясно и недвусмислено констатирал липсата на офиси, т.е. канцелария, както и липсата на служители и т.н. Удостовереното представлявало официален свидетелстващ документ. За да се защити страната, засегната от приложената спрямо нея фикция на чл. 50, ал. 2 ГПК, трябвало да оспори истинността на удостовереното от връчителя обстоятелство, каквито претенции в настоящия случай страната нямала. С оглед на това връчването се явявало законосъобразно, като заповедта за изпълнение на паричното задължение влязла в сила, в следствие на което е бил издаден и изпълнителен лист в полза на заявителя, въз основа на който било образувано изпълнителното дело № 20267900402553 по описа на ЧСИ Р. М., рег. № *** КЧСИ.

Относно обстоятелствата по чл. 423 от ГПК, съдът приема следното:

Във възражението е посочена първата хипотеза на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК – заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на длъжника.

Касае се за връчване на търговец, юридическо лице.

Съобщението за връчване на издадената заповед по чл. 410 от ГПК е изпратено на адрес, посочен в заявлението от заявителя. Същият адрес е бил вписан и по партидата на търговеца в Търговския регистър. Съобщението обаче, е било върнато в цялост с отбелязване, че на две различни дати представител на търговското дружество не е открит, като връчителят е отбелязал, че на посочения адрес се намира счетоводна къща, но няма упълномощено от длъжника лице, което да получава книжа до него. Разпоредено е изготвянето на актуална справка за вписан адрес на управление, според която няма отразена промяна в адреса на дружеството. С това заповедният съд е приел, че връчването е редовно, без да сочи в коя от хипотезите на чл. 50 от ГПК е сторено това. Разпоредил е издаването на изпълнителен лист и такъв е бил издаден, приведен в изпълнение пред ЧСИ, за което е било образувано изпълнителното дело № 20267900402553 по описа на ЧСИ Р. М., рег. № *** КЧСИ.

3

При така установените факти, съдът счита, че съобщението за издадената заповед за изпълнение не е връчено надлежно и е реализирана предпоставката по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК за приемане на възражението на длъжника.

В съдебната практика е застъпено становище, че редовното връчване на поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение е пряко свързано с процесуалната законосъобразност на последващите действия на принудително изпълнение. От надлежното уведомяване на длъжника, съгласно чл. 418, ал. 5 от ГПК, зависят възможностите му да упражни своевременно процесуалните си права на защита срещу издадената заповед за изпълнение (чл. 419, чл. 420, чл. 423 от ГПК), а и да изпълни доброволно в двуседмичния срок по чл. 428, ал. 1 от ГПК, с което да възпрепятства принудителното изпълнение.

В същото време разпоредбите на ГПК предвиждат специален ред за връчване на съобщения и книжа на юридически лица, уреден в чл.50 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 ГПК мястото на връчване на търговец е последният адрес, посочен в Търговския регистър. Задължението на търговеца да поддържа актуални общодостъпни - чрез търговския регистър - данни за търговската си регистрация, вкл. седалище и адрес на управление, за безпрепятствено осъществяване на търговски контакти и кореспонденция, не е само формално изискване на вписването, но следва да обезпечи третите лица във възможността, да осъществяват такива контакти и уведомяват надлежно търговеца, за предприемани и засягащи неговата или тяхна правна сфери. Неизпълнението му, следва да бъде санкционирано с приложимостта на чл. 50, ал. 2 от ГПК (съобщенията да се приложат към делото и да се смятат за редовно връчени). За да бъде приложена тази норма обаче, се поставят строги изисквания за начина на оформяне на това удостоверяване. Връчителят, поради това, е длъжен подробно и конкретно да запише фактическите си констатации - че е посетил последния вписан в Търговския регистър адрес на дружеството; че на място липсва офис, канцелария или каквото и да е обозначение (табела, фирма) на търговеца; че дружеството фактически е напуснало и не развива дейност там, като удостоверяването трябва да съдържа подробни данни за източника на информация, които следва в разписката да се посочат имената (или поне качеството) на лицата, от които са взети сведенията. И всичко това е обосновано от това, че фикцията по чл. 50, ал. 2 ГПК се прилага само когато търговецът изобщо няма офис/канцелария на адреса и го е напуснал изцяло. В този случай се приема, че функцията на уведомлението по чл. 47, ал. 1 от ГПК е изначално компрометирана и поставянето му е напълно безсмислено (в т. см. Решение № 178 по т.д.№ 835/2011 г. на І т.о., Решение № 256 по т.д.№ 429/2017 г. на ІІ т.о., Решение № 48 по т.д.№ 1158/2014 г. на І т.о. на ВКС и др.), респ. неприложим е редът по чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47 ал. 5 от ГПК.

При тези пояснения съдът констатира, че в случая е налице отбелязване на връчителя, че на адреса не е намерен представител на дружеството в два различни дни, като няма табела или знаци, които да указват неговото съществуване. Не е била проявена активност обаче, да се установи дали изобщо е познат такъв търговец на адреса. След като връчителят просто е отбелязал наличието на друг субект, без да изясни връзката му с 4 търговеца, констатацията му следва да се приеме за непълна и съдът не е следвало да прави извод за напускането му. Удостоверените данни в същото време, че на адреса се намира счетоводна къща, още повече обосновават необходимост от приложението евентуално и на ал. 4 от чл. 50 на ГПК, т.к. дори счетоводната къща да няма нищо общо с търговеца, самият факт, че на адреса има функциониращ офис и сградата не е празна или разрушена, изключва автоматичното прилагане на чл. 50, ал. 2 от ГПК

Наред с това, липсващото отразяване на това кога и как са събрани сведения и извършена ли е обстойна проверка дали в сградата няма помещения, обитавани от търговеца, на отделно основание опорочава връчването на съобщението. В този случай формираната съдебната практика по приложението на чл.50 от ГПК предвижда събирането на допълнителни данни за категорично установяване напускането или необитаването на адреса от търговското дружество - така Решение № 232 от 03.12.2018 г. по т. д. № 1284/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о. Липсата на надлежно събрани данни, че адресатът е напуснал адреса, води до неприложимост на посочената правна норма. В този смисъл са и Решение № №546/11 от 13.01.2012 г. на ВКС IV ГО, гр. дело № 508/2011 г. Решение № 279 от 24.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2769/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 15 от 9.03.2018 г. на ВКС по гр. д.