Определение № 2389 от 18.05.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2389 гр. Варна, 18.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Ивелина Владова

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502733 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 85330/10.10.2025г. от П. Р. П., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Брегалница“ 10, вх. В, ет. 2, ап. 3, против ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК № 3922/02.07.2025г. по ч.гр.д. № 8593 по описа на съда за 2025г. на ВРС, 34-ти състав, в частта за разноските.

В частната жалба се излага, че ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК № 3922/02.07.2025г. по ч.гр.д.

№ 8593 по описа на съда за 2025г. на ВРС, 34-ти състав, касае парични задължения към кредитора Етажната собственост с адрес гр. Варна, бул. „Княз Борис I“, № 302, комплекс „Черно и Бяло“ по отношение на самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ апартамент № 12, находящ се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, бул. „Княз Борис I“, № 302, комплекс „Черно и Бяло“. Същия апартамент е собственост в режим на СИО на длъжника П. Р. П. и на неговата съпруга Виолета Георгиева П.а.

Съпругата ми е получила ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК № 4088/29.07.2025г. по ч.гр.д. № 8594 по описа на съда за 2025г. на ВРС, 12-ти състав за същите суми. Счита, че кредиторът е завел две отделни заповедни производства неправилно, тъй като 1 длъжниците са задължени при условията на солидарност, както и с цел получаване на двоен размер на адвокатското възнаграждение. Поради това счита, че претендираното по настоящото ч.г.д. адвокатско възнаграждение е прекомерно. Прави искане за разглеждане на частните жалби по двете първоинстанционни производства /ч.гр.д. № 8593 по описа на съда за 2025г. на ВРС и ч.гр.д. № 8594 по описа на съда за 2025г. на ВРС/ в едно въззивно производство.

В отговора на частната жалба е изложено становище за неоснователност на жалбата. Ответната по ЧЖ страна сочи, че солидарност възниква само в случаите, посочени в закона, какъвто конкретния случай не е. Въпреки, че собствеността върху апартамента е в режим на СИО, липсва нормативно основание задълженията на съсобствениците към етажната собственост да възникват при условията на солидарност. Съпрузите отговарят разделно, на основание чл. 30 ал. 3 от ЗС, доколкото СИО е вид съсобственост. Поради това липсва основание производствата спрямо двамата длъжници да бъдат заведени заедно, съответно неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Счита, че искането за разглеждане на частните жалби по двете първоинстанционни производства в едно въззивно производство за неоснователно и немотивирано.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Искането за разглеждане на частните жалби по двете първоинстанционни производства в едно въззивно производство е недопустимо. Съединяване на дела се допуска само и единствено при предпоставките на чл. 213 от ГПК, която разпоредба касае само и единствено исковите производства, но не и производствата по частни жалби.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е допустима за разглеждане.

По същество е неоснователна поради следните съображения:

В настоящия случай със ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК № 3922/02.07.2025г. по ч.гр.д. № 8593 по 2 описа на съда за 2025г. на ВРС, 34-ти състав е разпоредено длъжникът П. Р. П., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Брегалница“ 10, вх. В, ет. 2, ап. 3 ДА ЗАПЛАТИ на кредитора Етажната собственост с адрес гр. Варна, бул. „Княз Борис I“, № 302, комплекс „Черно и Бяло“ сумите, както следва:

- 750.00 лева (седемстотин и петдесет лева), представляващи ½ ид.ч. от общото задължение за целия самостоятелен обект от 1500 лева, представляваща вноска по целеви фонд за ремонт на фасада, съгласно решение по т. 4, взето на проведено на 02.09.2023г. ОС на ЕС;

- 900.00 лева (деветстотин лева), представляващи ½ ид.ч. от общото задължение за целия самостоятелен обект от 1800 лева, представляваща такса за управление за периода м. 05.2024г. – м. 04.2025г. в размер на 150 лева месечно, съгласно решение по т. 3, взето на проведено на 15.05.2024г. ОС на ЕС;

- 840.00 лева (осемстотин и четиридесет лева), представляващи ½ ид.ч. от общото задължение за целия самостоятелен обект от 1680 лева, представляваща такса за фонд ремонт и обновление, за периода м. 09.2022г. – м. 04.2024г. в размер на 105 лева месечно съгласно решение, взето на проведено на 23.08.2022г. ОС на ЕС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 27.06.2025г. до окончателното й заплащане, - 499.80 лева (четиристотин деветдесет и девет лева и осемдесет стотинки), представляваща сторени по делото разноски за заплатена държавна такса от 49.80 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Длъжникът е подал както възражение по чл.414 ГПК, така и по чл.414а ГПК.

В срока за доброволно изпълнение с възражение по чл.414 ГПК, са оспорени като недължими следните суми:

- сумата от 503.90 лв., представлява ща разликата от заплатените от него 246.10 лв. до посочените в заповедта 750 лв. за целеви фонд за дейности по т.7 от протокол от проведено на 02.09.2023 г. ОС в частта по протокола на стр.3 от същия за дейността „измиване на фасада" в размер на 1 007.79 лв. за целия имот;

3

- сумата от 450 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока за доброволно изпълнение длъжникът е погасил чрез плащане задълженията си към ЕС по заповедта за изпълнение за: неплатени месечни такси за такса за управление и поддръжка на общите части за периода от 01.05.2024 г. - 30.04.2025 г. в размер на сумата от 900.00 лв. представляваща 1/2 част от дължимата за целия имот сума от 1 800 лв.; неплатена такса за фонд „Ремонт и обновление" за периода от 01.09.2022 г. - 30.04.2024 г. определена в размер на 105 лв. месечно, в размер на сумата от 840.00 лв., представляваща 1/2 част от дължимата за целия имот сума от 1 680 лв.; дължима сума - вноска за целеви фонд за дейности в размер на 246.10 лв., от посочената в заповедта по чл.410 ГПК обща сума от 750 лв.

Разликата над 246.10 лв. до 750 лв. представлява считаната от длъжника за недължима сума от 503.90 лв.

Към настоящия момент частичното оспорване на вземанията, които се включват в предмета на заповедта за изпълнение, чрез възражение по чл. 414 от ГПК е приключило.

По повод постъпилото възражение по чл. 414 ГПК от длъжника П. Р. П., на заявителя Етажната собственост с адрес гр. Варна, бул. „Княз Борис I“, № 302, комплекс „Черно и Бяло“ са дадени указания за възможността да предяви иск за установяване на вземането си. В рамките на 1-месечния срок заявителят не е представил доказателства за предявяване на иска за установяване съществуването на оспореното вземане, нито предприемането на такива действия се установява от служебно извършената справка в Единната информационна система на съдилищата. Поради това, с определение № 3932 / 12.03.2026г. по ч.г.д. № 20253110108593 по описа за 2025г. на ВРС, съдът:

ОБЕЗСИЛВА частично издадената в полза на заявителя Етажната собственост с адрес гр. Варна, ***, комплекс „Черно и Бяло“, заповед № 3922/02.07.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8593/2025г., по описа на ВРС, 34-ти, с които е разпоредено длъжникът П. Р. П., ЕГН **********, от гр. Варна, ул.

„Брегалница“ 10, вх. В, ет. 2, ап. 3, да заплати сумите, както следва:

4

- сумата от 503.90 лева, представляваща разликата от заплатените от П.

Р. П. 246.10 лв. до посочените в заповедта сума от 750 лв., представляваща ½ ид.ч. от общо задължение за целия самостоятелен обект от 1500 лева, представляваща вноска по целеви фонд за ремонт на фасада, съгласно решение по т. 4, взето на проведено на 02.09.2023 г. ОС на ЕС, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда – 27.06.2025г. до окончателното й заплащане;

- сумата от 101.14 лева, представляваща сторени по делото разноски за заплатена държавна такса от 10.08 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 91.07 лева.

Съгласно чл.414а, ал.3 ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството. Наведените оплаквания в частната жалба по чл.413 ГПК не касаят поведението на длъжника, във връзка с което да е необходимо да се преценява дали той е дал повод за предявяване на вземането, а касаят изначалната недължимост на разноските за адвокатско възнаграждение и неговата прекомерност. Поради това възраженията на длъжника подлежат на разглеждане в настоящото производство по чл.413 ГПК.

Съгласно Определение № 1117 от 24.01.2011 г. на СГС по ч. гр. д. № 640/2011 г., II-Г о., „Присъждане на по-нисък хонорар е възможно само в хипотеза на отправено искане в този смисъл от насрещната страна.

Служебното повдигане и обсъждане на този въпрос от съда е недопустимо.

Това важи и за случаите, когато се касае за производството по издаване на заповед за изпълнение, което е едностранно. При наличието на издадена заповед, с която искането е уважено изцяло и след като достигне до знанието й до ответната страна, последната може да упражни правото си да поиска такова намаляване по реда на чл. 413 ГПК и чл. 419 ГПК чрез обжалване. Едва след повдигнато възражение пред въззивния съд, въпросът за прекомерността на разноските за адвокатски хонорар може и трябва да бъде изследван.“ Частният жалбоподател твърди, че недължимостта на възнаграждението за осъществено процесуално представителство произтича от факта, че кредиторът е завел две отделни заповедни производства неправилно, тъй като длъжниците са задължени при условията на солидарност, както и с цел 5 получаване на двоен размер на адвокатското възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира, че дори и задълженията на две лица да са солидарни, доколкото същите произтичат от режима на съпружеската имуществена общност, то не е налице задължение на кредитора да води производството и срещу двамата за целите вземания, вкл. и в един и същи съдебен процес. Кредиторът във всички случи има правото да избере срещу кой да търси събиране на вземането си, а доколкото и двамата солидарни длъжници отговарят за цялото задължение, то е допустимо по преценка на кредитора той да търси частично изпълнение и от двамата.

Няма правно задължение кредиторът да търси всички свои вземания в едно производство. В случай, че се твърди, че кредиторът е недобросъвестен че е завел отделни производства с цел да получи двоен размер на адвокатското възнаграждение, то по същество се твърди, че е налице злоупотреба с процесуални права /чл. 3 от ГПК/. Тези твърдения обаче следва да се релевират в отделно исково производство /по чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 3 от ГПК/, в което твърденията подлежат на доказване от ищеца. В настоящото производство по обжалване на разноските в заповедното производство чрез частна жалба по чл. 413 от ГПК не се събират доказателства и съдът не би могъл да достигне до обоснован извод за наличие на недобросъвестност.

Частният жалбоподател поддържа и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 7 ал. 7 от Наредба 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение, възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В конкретния случай материалния интерес е 2490лв., а половината от него е 1245лв. Изчислено по реда на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата /при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв./ минималното възнаграждение е в размер на 424,50лв., поради което възнаграждение в размер на 450лв. не се явява прекомерно.