Решение № 1410 от 04.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1410 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Ралица Димитрова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000503139 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение № 261737/25.05.2022г., поправено с решение № 262752/19.08.2022г. и изменено с определение №265814/19.08.2022г., всички постановени по гр.д. №14554/2019г. по описа на СГС, I ГО, 26 състав, съдът е приел за установено по предявения от Н. Й. Б. против С. Б. Н., Д. С. Н., /правоприемник на починалата в хода на производството ответница Д. В. Н./, Т. С. С. и ЖСК „Български художник“ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ответниците С. Б. Н., Д. С. Н. и Т.

С. С. не са собственици на 1/10 ид.ч. от 8 500/20595 и на 95/20595 ид.ч. от ателие /апартамент/ № 124, находящ се в гр. ***, район ***, ж.к. “***“, бл.

***, вх.“***“, ет.*** със застроена площ от 104, 68 кв.м., с прилежащото му мазе № 14, който имот е описан в нотариален акт № 125/17.12.2010 г., т.ІІІ, рег. № 11 896/10 г., нот. дело № 275/09 г. на Нотариус В. М. с рег. № ***, като е отхвърлил иска по отношение на ответника ЖСК „Български художник“. С решението СГС, I ГО, 26 състав е отменил по иска на Н. Й. Б. против С. Б. Н. и Д. С. Н., на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, нотариален акт № 125/17.12.2010 г., т.ІІІ, рег. № 11 896/10 г., нот. дело № 275/09 г. на Нотариус В. М.. С решението СГС, I ГО, 26 състав е признал за установено по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от С. Б. Н. против Н. Й. Б., че Н. Й. Б. не е собственик на 12 945/20595 ид.ч. /формирани като сбор от 12095/20695 ид.ч. и 1/10 от 8500/20595 ид.ч./ от ателие /апартамент/ № 124, находящ се в гр. ***, р-н ***, жк “***“, бл. ***, вх.“***“, ет.*** със застроена 1 площ от 104, 68 кв.м., с прилежащото му мазе № 14, който имот е описан в нотариален акт № 125/17.12.2010 г., т.ІІІ, рег. № 11 896/10 г., нот.дело № 275/09 г. на нотариус с рег. № ***, за който имот Н. Й. Б. се легитимира като собственик с нотариален акт № 68, т.ІІІ, рег. № 13364, дело № 453/2009 г. на Нотариус Р. Д., вписан в АВ с вх. № 20335/2009 г., акт № 10, т. 57, дело № 12495/2009 г., с нотариален акт № 65 т.ІІІ, рег. № 13359, дело № 450/2009 г. на Нотариус Р. Д., вписан в АВ вх. № 20360/2009 г., акт № 24, т. 57, дело № 12516/2009 г. и нот. акт за дарение № 171 от 19.05.2010 г., т.ІІІ, рег. № 5324, дело № 507/2010 г. на Нотариус И. Н.. С решението СГС, I ГО, 26 състав е осъдил Н. Й. Б. да заплати на ЖСК „Български художник“ разноски по делото в размер на 1000лв., а на С. Б. Н. разноски по делото в размер на 588,59лв. и на основание чл. 78, ал.3 ГПК е осъдил С. Б. Н. и Д. С. Н. да заплатят на Н. Й.

Б. по 79.17лв. – разноски, а Т. С. С. да заплати на Н. Й. Б. сумата 158.33лв. разноски по делото.

Срещу решението в частта, в която е отхвърлен отрицателният установителен иск, предявен от Н. Й. Б. против ответника ЖСК “Български художник“, както и в частта, в която е признато за установено по отрицателния установителен иск, предявен от С. Б. Н. против Н. Й. Б. с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, че Н. Й. Б. не е собственик на 12 945/20595 ид.ч. /формирани като сбор от 12 095/20695 ид.ч. и 1/10 от 8 500/20595 ид.ч./ от ателие /апартамент/ №124, находящ се в гр.***, район ***, ж.к. “***“, бл.259, вх.В. ет.***, със застроена площ от 104,68 кв.м., с прилежащото му мазе №14, е подадена въззивна жалба от Н. Й. Б..

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение на СГС по предявения срещу него инцидентен отрицателен установителен иск /ИОУИ/ е частично недопустимо. Сочи, че предявеният ИОУИ е недопустимо предявен от ответника по главния иск, заради забраната на чл.126, ал.1 ГПК, доколкото е налице по-рано заведено дело по спор, че ответниците по главния иск не са собственици на 1/10 от 8 500/20 595 и 95/20 595 ид. ч. /общо 850 + 95 = 945/20595 ид. ч./ от ателие /апартамент/ №124, подробно описан в ИМ/.

Допълва, че след като ищецът по главния иск е доказал, че ответницитефизически лица не са собственици, то е недопустимо за същите идеални части съдът да признава, че ищецът не е собственик. Релевира оплакване срещу приетото в решаващите мотиви на решението в обжалваните части, че не била налична съсобственост на земята, върху която е построен бл.259.

Поддържа твърдение, че за процесния апартамент е воден спор по реда на чл.38а ЗЖСК пред три съдебни инстанции и е прието от съда, че праводателят на член-кооператорите - ЖСК „Български художник” не е собственик на 12 095/20595 ид. части от процесния апартамент. Поради това прави извод, че щом като ЖСК „Български художник“ не е собственик, то тя не може да прехвърли на член-кооператора си и ответник по делото права, каквито никога не е имала. Излага становище, че по делото, от представените от ищеца по главния иск доказателства - три броя неоспорени нотариални акта, е видно, че именно той е собственик на оспорените в ИОУИ квоти от 2 правото на собственост на процесния имот. Поддържа твърдение, че по трите сделки, предмет на прехвърляне и придобиване, е било придобито не само дворното място, но и построеното в него, което обстоятелство изрично е било посочено в пункт втори от тези три сделки. Релевира възражение, че в полза на ЖСК „Български художник” не е учредявано валидно право на строеж, тъй като цитираният от ищеца по ИОУИ договор от 04.08.1989г. за учредяване право на строеж е за друга ЖСК - „Архитектура”, а не за ЖСК „Български художник” и за друг блок - 258, а не за блок 259. Прави искане въззивният съд да отмени решението в обжалваните части и да уважи предявения от него отрицателен установителен иск, респ. да обезсили/отхвърли предявения от ответниците отрицателен установителен иск.

Срещу решението в частта, в която съдът е признал за установено, че С.

Б. Н., Д. С. Н. и Т. С. С. не са собственици на 1/10 ид.ч. от 8 500/20595 и на 95/20595 идеални части от процесния имот /диспозитив първи/ и на основание чл.537 от ГПК е отменил издадения в полза на С. Н. нотариален акт № 125/17.12.2010г., нот. д. №275/2009г. е подадена въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство - С. Б. Н., Д. С. Н. и Т. С.

С., чрез пълномощника им. В жалбата се релевира възражение, че решението в обжалваната част е недопустимо - постановено при липсата на правен интерес от предявяване от страна на ищеца на отрицателен установителен иск. На следващо място, се прави оплакване, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. И на трето място, се поддържа довод, че решението е необосновано и немотивирано. Релевира се възражение, че Софийски градски съд неправилно е приел в решението си, че е обвързан от определение №130022/12.08.2020г. на САС и не следва да обсъжда въпроса с правния интерес от иска на Н. Б. срещу Т. С.. Излага се твърдение, че Т. С. в нито един момент от времето не е придобила никакви вещни права по отношение на имота, поради което иск за собственост срещу нея не е бил допустим.

Допълва се, че същата в нито един момент не е твърдяла, че е /или е била/ собственик на имота, поради което искът спрямо нея освен недопустим, е и неоснователен. На следващо място, се твърди, че е недопустим и иска на Н. Б. против Д. Н. /починала в хода на производството и на нейно място е конституирана наследницата й по закон/. В жалбата се сочи, че в Тълкувателно решение №3/2016г. по т.д. №3/2016 на ОСГК на ВКС е прието, че съпрузите са необходими другари, но другарството им не е задължително.

Изразява се несъгласие с приетото от първостепенния съд, че е допустимо да бъде включван/привличан нов ответник в процеса, без да е направена замяна с досегашен ответник и с изричното съгласие на последния. Твърди се, че от посочените в исковата молба факти би могло да се направи извод, че към момента на предявяване на иска ищецът Н. Б. е имал някакъв правен интерес спрямо С. Б. Н. за водене на отрицателен установителен иск. Излага се становище, че това са само твърдения, като от данните по делото ставало 3 ясно, че ищецът няма правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, а само от положителен установителен иск или ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС. Релевира се оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил в пълнота всички приети по делото доказателства, нито е извършил анализ на данните, съдържащи се в тях.

Прави се възражение срещу приетото от първостепенния съд относно отмяната на нотариалния акт, с който ответниците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот. Поддържа се твърдение, че на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, но не и тези, удостоверяващи сделки или с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.

Допълва се, че в процесния случай, става въпрос за нотариален акт, издаден по реда на чл.35 от Закона за жилищностроителните кооперации, обективиращ с издаването му преминаване на правото на собственост от масата на ЖСК „Български художник” в патримониума на С. Б. Н., като този нотариален акт има конститутивен, а не констативен характер. На следващо място, се релевира възражение, че първостепенният съд е извършил още едно процесуално нарушение, като е отменил издадения нотариален акт изцяло, а не в идеалната част, която ищецът отрича ответника да притежава, която е предмет на правния спор и която съдът е приел да липсва в патримониума на С. Н.. Релевира се оплакване срещу приетия от СГС извод, според който С. Б.

Н. до издаване на нотариалния акт е бил само държател. Изразява се несъгласие, с извода на съда, че придобивна давност е започнала да тече едва от 2010г. насетне, като преди това давност не е текла. В жалбата се поддържа оплакване срещу приетото от първостепенния съд, че изтичането на придобивната давност е спряло с предявяване от страна на ищеца – Н. Б. на настоящия отрицателен установителен иск. Излага се становище, че с предявяване на иска давността не е спряла и дори и хипотетично да е започнала да тече едва от 2010г. до момента вече е изтекла. С оглед на което, се прави извод, че С. Б. Н. се легитимира за собственик на имота и на второто предявено от него основание – придобивна давност. Прави се искане въззивният съд да обезсили, респ. да отмени решението в обжалваните части и да отхвърли предявеният от ищеца отрицателен установителен иск, както и да приеме за основателен отрицателния установителен иск на С. Б. Н. за посочените идеални части от ап.№124.

Срещу определението, постановено в производството по чл. 248 ГПК, са подадени частни жалби от Н. Й. Б. и от С. Б. Н., Д. С. Н. и Т. С. С..

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, респ. чл. 275, ал.1 ГПК, поради което се явяват допустими.

Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

СГС, I ГО, 26 състав е бил сезиран с отрицателни установителни искове 4 с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявени от ищеца Н. Й. Б. против ответниците С. Б. Н. и съпругата му Д. В. Н. /починала в хода на производството и на нейно място, на основание чл. 227 ГПК, е конституирана наследницата й по закон – Д. С. Н./, срещу Т. С. С. и срещу ЖСК „Български художник“ за признаване за установено спрямо ищеца, че четиримата ответници не са собственици на 1/10 ид.ч. от 8500/20595 ид.ч. и на 95/20595 ид.ч. от ателие /апартамент/ № 124, изграден в груб строеж, в гр. ***, р-н ***, ж.к. „***“, бл. ***, със застроена площ от 104, 68 кв.м., ведно с прилежащото му мазе № 14. В срока за отговор ответникът С. Б. Н. е предявил против ищеца Н. Й. Б. насрещен иск с правно основание чл. 124 ГПК – отрицателен установителен иск за признаване за установено спрямо него, че Н. Й. Б. не е собственик на 12 945/20595 ид.ч. /формирани като сбор от 12 095/20595 ид.ч. и 1/10 от 8 500/20595 ид.ч./ от процесния апартамент.