Решение № 489 от 04.12.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. С.З., 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С.З., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага Бозова при участието на секретаря Александра Н. Танева като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно дело № *** по описа за 2025 година

Административно наказателно дело № 2025553020*** по описа за 202 5 година

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № *** от *** година, издадено от и.д.началник на отдел *** към дирекция *** при *** – гр. София, оправомощен със Заповед № ***/29.01.2025г. на Председателя на Управителния съвет на ***, с което на М. Х. И., ЕГН **********, адрес село Г., ул. ***, обл. С.З. е наложено административно наказание глоба в размер от 3000.00 /три хиляди/ лева, за нарушение по чл.26 ал.2 т.1 буква "а" предл.2 от Закон за пътищата, във вр. с чл.7 ал.1 т.5 б."В" вр. чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Претендира направените по делото разноски за адвокат в размер на 720 лева с ДДС.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява. По делото е депозирано становище от процесуалния представител адв. А. С., с което се поддържа жалбата. Прави алтернативно искане за изменение на НП, като се намали размера на наказанието.

В съдебно заседание наказващият орган не изпраща представител.

Представил е писмено становище като оспорва жалбата и моли за 1 потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно наказателна санкция.

На ***г. в 10.14 часа, на път *** , км. *** в посока гр. Н.З. – гр. С.З., жалбоподателят извършвал превоз на товари /фракция, трошен камък/ с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка ***, модел *** с рег. № ***. Бил спрян за проверка от свидетелите П. М. и Р. Г..

В процеса на проверка проверяващите направили измерване, при което констатирали, че при измерено разстояние между осите 1.38 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30.525 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7 ал.1 т.5, буква "В" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., като превишаването е с 11.525 т.

Измерването е извършено с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел *** и ролетка № ***/18/ (5м).

На мястото на проверката на жалбоподателя е съставен и връчен акт за нарушение с № ***, за деяние квалифицирано като нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б."а" пред. 2 от Закон за пътищата. АУАН е предявен и връчен на жалбоподателя, който го е подписал без възражения.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение срещу съставения акт за нарушение.

На жалбоподателя е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение, за това, че на 25.03.2025г. в 10.14 часа, на път ***, км.***, в посока гр. Н.З. – гр. С.З. , жалбоподателят извършвал превоз на товари /фракция, трошен камък/ с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка ***, модел *** с рег. №***, като при измерено разстояние между осите 1.38 м. сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30.525т. при максимално допустимо натоварване на оста 19, т., съгласно чл.7 ал.1 т.5, буква "В" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., като превишаването е с 11.525 тона. Измерването е извършено с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел *** и ролетка № ***/18/ (5м). Жалбоподателят като водач на МПС е осъществявал движение на извънгабаритно ППС по смисъла на § 1 т.1 от ДР на Наредба № 11/2001 г., респ. тежко по смисъла на чл.3 т.2 на Наредбата, без разрешение, издадено по реда на раздел IV от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.

Въз основа на АУАН с № ***/25.03.2025г. е издадено обжалваното 2

Наказателно постановление № ***/23.04.2025г. на и.д. началник на отдел *** към дирекция *** при *** – гр. София, оправомощен със Заповед № ***/29.01.2025г. на Председателя на Управителния съвет на *** .

С атакуваното НП жалбоподателят е санкциониран за това, че на *** г. в 10.14 часа, на път ***, км. ***, в посока гр. Н.З. – гр. С.З., е извършвал превоз на товари /фракция/ с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка ***, модел *** с рег. №***, като при измерено разстояние между осите 1.38 м етра сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30.525 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19, съгласно чл.7 ал.1 т.5, буква "В" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., като превишаването е с 11.525т.

Измерването е извършено с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел *** и ролетка № ***/18/ (5м). ППС превозвало фракция /трошен камък/. Жалбоподателят като водач на тежко ППС по смисъла на чл.3 т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е извършил нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б."а" пред.2 от Закон за пътищата, във вр. с чл.7 ал.1 т.5, б."в", чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като на основание чл.53 ал.1 т. 2 предл.2 от Закон за пътищата /ЗП/ му е наложе н о административно наказание "глоба" в размер 3000. 00 /три хиляди/ лева.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите и приетите по делото с определение писмени доказателства.

В хода на съдебното следствие като свидетели са разпитани актосъставителят Р. Й. Г., на длъжност инспектор в дирекция *** при АПИ – София и колегата му П. М..

От показанията на свидетелите се установява, че на ***г. в 10:14 ч., на път ***, км. ***, на отбивна площадка в посока гр. Н.З. – гр. С.З. са спрели за проверка процесното МПС с четири оси, което превозвало фракция. В хода на проверката е извършено контролно измерване на натоварването с електронна везна на осите на ППС-то. Констатирано било, че е надвишена нормата по Наредба № 11/03.07.2001 г., а именно превишаването било над 30 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона. Водачът на МПС присъствал на измерването и му е връчено копие от протокола от измерването и копие от АУАН.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите П. М. и Р. Й. Г. като последователни, логични и кореспондиращи с приетите писмени доказателства.

По делото не са налице доказателства противни на така възприетата фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.

Във връзка с компетентността на актосъставителя и на наказващия орган са представени Заповед № ***/29.01.2025г. и Заповед № *** /29.01.2025г., и двете на председателя на управителния съвет на ***.

3

Съдът не констатира съществени (ограничаващи правото на защита) нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и/или издаване на НП, обуславящи отмяната на последното като незаконосъобразно. И АУАН, и НП са издадени от компетентните органи и съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Наказателното постановление съдържа изчерпателно описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и от правна страна административното обвинение, с посочване на всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че наказващият орган е допуснал съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, посочвайки като правна квалификация чл.26 ал.2 т.1, буква "а", предл. 2 от ЗП, във вр. с чл.7 ал.1 т.5 б. "В", чл. 8, ал.1 и ал.2, и чл.37 ал.1 т.1 предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г., във вр. с чл.53 ал.1 т.2, предл. второ от Закон за пътищата, вместо по чл.139 ал.1 т.2 във вр. с чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят е извършил нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б. "а" предл. второ от Закон за пътищата, тъй като на 25.03.2025 г. в 10:14 часа на път ***, км. ***, е осъществил без разрешение /разрешително/ дейност от специалното ползване на пътищата, а именно движение на тежко пътно превозно средство.

В случая жалбоподателят правилно е санкциониран на основание на чл.53 ал.1 т.2 от Закон за пътищата - от една страна чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата препраща към нарушената законова разпоредба - чл.26 ал.2 т.1 б."а" от Закона за пътищата, а от друга е приложим по отношение на физическите лица, които извършват движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, какъвто в случая се явява жалбоподателят.

В чл.18 ал.1 от Закона за пътищата е предвидено, че "Специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя" В т. 8, § 1 от ДР от Закона за пътищата е дадена легална дефиниция на понятието "специално ползване на пътищата", като според него това е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и обслужващите зони, които са изчерпателно изброени. Съгласно чл.8 ал.2 изр.1 от посочената Наредба "Извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. " Жалбоподателят е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар не надвишават максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата, като при установяване на превишаване на нормите, същото да бъде приведено в съответните норми след като не притежава надлежно разрешително, но не го е сторил и е извършил виновно вмененото му административно нарушение.

4

Не се сочат, нито се установяват обстоятелства изключващи вината на дееца и/или наказуемостта на деянието.

Нарушението не е маловажно, за да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като е типично за вида си и не се характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.

Наложената от наказващия орган санкция се основава на чл.53 ал.1 т.2 предл.2 от Закон за пътищата, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26 ал.1 т.1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал.

5 и чл. 41 от Закон за пътищата или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Субект на нарушението, респективно субект на административнонаказателна отговорност по чл.53 ал.1 т.2 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл.26 ал.2 т.1 б."а" от Закон за пътищата за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение. Жалбоподателят к а т о водач на тежкотоварен автомобил, в качеството на фактически извършител на дейността е административно наказателноотговорно лице.

Съобразно практикат а на Административен съд - С.З., приложимостта на чл.177 ал.3 от Закон за пътищата касае хипотезата, когато движението на извънгабаритно ППС се извършва без заплатената такса по чл.14 ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001 г., а процесния случай не попада в нея и наведеното в тази насока възражение на жалбоподателя е неоснователно.

По смисъла на приложимото законодателство движението на извънгабаритните и/или тежките ППС е разрешено да се извършва с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи /чл. 8 ал. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. / или след заплащане само на дължимата такса /чл.14 ал.3 от Наредбата/. Съгласно чл.37 ал.1 т.3 от Наредбата, във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и *** спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че габаритните размери, общата маса или натоварването на ос са по-големи от описаните в разрешителното по чл.14 ал.1 или посочени в документа за платена такса в случаите по чл.14 ал.3.