Акт от 01.12.2017, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 45

Гр.Сливен, 01.12.2017г

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври, двехиляди и седемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

При секретаря Радост Гърдева и с участието на прокурора………, като разгледа докладваното от съдия Ангелова т.дело № 106 по описа за 2016г, за да се произнесе, взе предвид следното:

В условията на обективно кумулативно съединяване са предявени положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК и цена - 6 225.12 евро и осъдителни искове с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. чл.

79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗДД и цена - 42 013.63 евро.

В исковата молба ищецът твърди, че между

„МКБ Юнионбак" АД, С.С.С. като кредитополучател и В.К.С. като солидарен длъжник, бил сключен Договор за ипотечен кредит „Улеснение" № 318-135/02.06.20Юг. и Анекс № 1/04.07.2011г. към него, по силата на който, на кредитополучателя бил отпуснат банков кредит в размер на 28 300.00 евро за рефинансиране на кредитни задължения към две банки: „Райфайзенбанк" - 2 броя - остатък по потребителски кредит с ипотека в размер на 24 806.93 лева и 1 бр. кредитна карта с лимит от 2 00 лева и към „Пощенска банка" - 4 броя кредитни карти с общ дълг от 6 600 лева и за задоволяване на текущи нужди. Отпуснатият кредит бил изцяло усвоен еднократно на 09.06.2010г., по банкова сметка *** ***, открита на името на кредитополучателя.

Твърди

,че съгласно т. 1.6 от Договора, формираният редовен дълг по кредита се олихвявал, както следва:1/ за първата година от срока на кредита, главницата по кредита се олихвява с годишен лихвен процент за редовен дълг в размер на 11.85%; 2/ след изтичане на срока по т. 1.6.1, непогасената част от главницата по кредита се олихвява с плаващ лихвен процент за редовен дълг, определен в размер на действащия шестмесечен EURIBOR плюс надбавка в размер на 1035 базисни точки.

Лихвата за просрочие (наказателна лихва) по кредита била в размер на размера на лихвата за редовен дълг и надбавка от 1 000 базисни точки на годишна база (т. 1.7 от Договора).

Твърди се, че с Анекс 1 от 17.05.2008г. е удължен крайният срок за погасяване на задълженията и е предоставен 6 месеца гратисен период относно непогасената просрочена и редовна главница по кредита - с продължителност до 25.12.2011г.

За времето от началната до крайната дата на гратисния период дългът по кредита ще се олихвявал с

ГЛП в размер на 6м EURIBOR плюс 4.22 пункта, но не по-малко от 5.93% (т. 3.1. от Анекс № 1). За времето, считано от крайната дата на гратисния период до погасяване на кредита, дългът по кредита се олихвявал с ГЛП в размер на 6м EURIBOR с надбавка от 1194 базисни точки годишно, но не по-малко от 13.65 %.

Твърди, че усвоения кредит е погасяван частично по главница на следните дати:

25.08.2010 г., 27.09.2010 г., 28.09.2010 г., 29.09.2010 г., 25.10.2010 г., 25.11.2010 г., 28.12.2010 г., 29.12.2010 г., 23.06.2011 г., 04.07.2011 г„ 18.04.2013 г., а по лихва на следните дати: 26.07.2010 г., 28.07.2010 г, 29.07.2010 г., 25.08.2010 г., 27.09.2010 г., 25.10.2010 г.,25.11.2010гг., 28.12.2010 г., 25.01.2011 г., 16.03.2011 г., 19.03.2011 г., 31.03.2011 г., 15.04.2011г., 28.04.2011 г., 19.05.2011 г., 17.06.2011 г., 23.06.2011 г., 08.07.2011 г., 25.07.2011 г., 25.08.2011 г., 21.09.2011 г., 26.09.2011 г., 07.11.2011 г., 30.12.2011 г., 19.04.2013 г.

Твърди , че кредитът бил в просрочие, считано от 25.11.2011 г. - общо 1863 дни към 30.12.2016г. Поради неизпълнение на поетите с Договора за кредит задължения, от Банката били изпратени покани до Кредитополучателя и Солидарния длъжник с цел да бъдат обявени за предсрочно изискуеми вземанията по Договора - покана с изх. № 318-35/14.02.201 Зг., изпратена по постоянен адрес на С.С.С. и покана с изх. № 318-34/14.02.2013г., изпратена до В.К.С.. Видно от известията за доставяне, поканите били върнати на подателя поради неполучаването им от страна на ответниците.

От страна на длъжниците не последвало плащане, поради което, на 18.04.201 Зг. банката подала в СлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу С.С.С. и В.К.С. за сумите: 27 620.60 евро, представляваща главница по Договор за ипотечен кредит „Улеснение" № 318-135/02.06.2010г. и Анекс № 1/04.07.2011г. към него, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.04.2013г. до окончателното й изплащане; 2665.39 евро - договорна лихва за периода от 25.10.2011г. до 19.03.2013г.; 955.10 евро - наказателна лихва за периода от 25.01.2012г. до 17.04.2013г. и 2 290.68 лева - разноски по делото

Въз основа на подаденото заявление било образувано ч. гр. дело № 1307/2013г. на СлРС, по което на 19.04.2013г. била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, като кредитополучателят и солидарния длъжник били осъдени да заплатят на кредитора горепосочените суми в пълен размер.

Твърди, че на 05.12.2016г., банката била уведомена за постъпило при условията на чл. 423 от ГПК възражение от длъжника В.С..

Тъй като изпратените до кредитополучателя и солидарния длъжник покани били върнати на подателя поради непотърсването им от страна на получателите и не били изпълнени изискванията, въведени в ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС относно обявяването на предсрочна изискуемост на кредита, банката се отказвала от направеното в заповедното производство твърдение за надлежно настъпване на предсрочна изискуемост на непадежиралата част от главницата в размер на 15 133.46 евро, непадежиралата договорна лихва в размер на 28.69 евро, както и за падежиралата след подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение главница в размер на 9 579.01 евро, договорна лихва за периода 25.03.2013г. до 24.12.2016г. в размер на 10 626.44 евро и наказателна лихва за периода 18.04.2013г. до 29.12.2016г. в размер на 6 652.46 евро и предявявала претенции, произтичащи от договора за кредит, като обективно съединени установителен и осъдителен иск.

Иска се установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ПИБ" АД в режим на солидарна отговорност от ответниците С.С.С. и В.К.С., произтичащи от отпуснат кредит по Договор за ипотечен кредит „Улеснение" № 318-135 от 02.06.2010 г., изменен и допълнен с Анекс 1 от 04.07.2011 г., включващи вземания за месечни вноски с настъпил падеж към 18.04.2013г. включително/ моментът на иницииране на заповедното производство/, на обща стойност 6 225.12 евро , от които: главница в размер 2 908.13 евро, договорна лихва за периода 25.10.2011г. до 24.03.2013г. в размер 2 713.79 евро, наказателна лихва за просрочие за периода 25.01.2012г. до 17.04.2013г. в размер на 484.72 евро, както и законната лихва върху главницата до изплащане на вземането.

Иска се солидарното осъждането на ответниците С.С.С. и В.К.С. да заплатят на „ПИБ" АД вземанията, произтичащи от договор за ипотечен кредит „Улеснение" № 318-135 от 02.06.2010 г., изменен и допълнен с Анекс 1 от 04.07.2011г., в общ размер на сумата 42 572.46 евро, представляваща: непадежирала към датата на завеждане на настоящия иск главница в размер на 15 133.46 евро, непадежирала договорна лихва за периода 25.12.2016 г. до 29.12.2016 г. в размер на 28.69 евро и падежирали след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение главница в размер на 9 579.01 евро, договорна лихва за периода 25.03.2013г. - 24.12.2016г. в размер на 10 626.44 евро, наказателна лихва за периода 18.04.2013г. - 29.12.2016г. (включително) в размер на 6 652.46 евро и просрочени годишни комисионни в размер на 552.40 евро, ведно със законната лихва върху падежиралата и непадежиралата главница, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.

Претендира се за осъждането на двамата ответници да заплатят на направените в заповедното производство разноски в общ размер на 2 290.68 лева, от които: 1 226.68 лв– д.т. и

1064лв-юриск. възнаграждение, както и разноски в исковото производство, в т.ч. юриск. възнаграждение от 8 000 лв.

Тъй като длъжникът Стефан С. не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414 ал.2 ГПК, ищецът моли производството по отношение на него да бъде прекратено.

Тъй като вторият длъжник В.С. подал възражение по чл. 423 ГПК след изтичане на преклузивния срок, моли и спрямо него производството да бъде прекратено.

С определение от 17.01.2017г, съдът прекрати производството по делото само по отношение на неподалия възражение длъжник С.С.С., приемайки, че предявените срещу него исковете са недопустими.

Определението не е било предмет на въззивно обжалване.

С подадения в срока по чл.367 ал.1 ГПК отговор на исковата молба, вторият ответник В.К.С. оспори изцяло исковите претенции като недопустими, а по същество и неоснователни. Счита, че за заявителят в заповедното производство, в полза на когото е издадена заповед за изпълнение, съществува правен интерес от предявяване само на установителен иск, не и осъдителен иск за това вземане. Счита, че в случаите, когато е издадена заповед за изпълнение и тя е оспорена от длъжника по реда на чл. 414 ГПК, кредиторът може да осъществи защита на вземането си чрез предявяване на специалния установителен иск по чл.422 от ГПК в едномесечния преклузивен срок по чл. 415 ГПК. Признаването на вземането с влязло в сила съдебно решение по така предявения иск, придавало изпълнителна сила на оспорената заповед за изпълнение. Поради това, наличието на издадена заповед за изпълнение лишавало кредитора от правен интерес да търси защита на вземането чрез осъдителен иск. Само в случай на обезсилване на заповедта за кредитора, съществувал правен интерес да предприеме защита на вземането си чрез предявяване на осъдителен иск по общия ред. Заповедта за изпълнение се явявала процесуална пречка за предявяване на осъдителен иск, вместо установителен иск по чл. 422 ГПК.

Ответникът счита, че е недопустимо кумулативно съединяване на исковете по две причини. Първата била, че обективно съединените искове трябва да се подсъдни на едни и същ съд, а в настоящият случай, единият от исковете с цена 6 225.12евро бил подсъден на СлРС. Тъй като иска бил установителен, следвало да се разглежда по специалният ред, предвиден в чл. 422 ГПК.

Вторият иск бил с цена: 27410.31 евро и 15 162.15 евро и предявен като осъдителен, като следвало да се разглежда по общият исков ред, но пред ОС-Сливен. Освен това, предявените по чл. 422 ал.1 искове се намирали в пряка връзка с подаденото възражения по чл. 414 от ГПК, а всеки иск по чл. 422 от ГПК, който се различавал по основание и размер от заявеното пред съда в заповедното производство, бил недопустим, поради липса на правен интерес. Нямало идентичност между заповедното и исковото производство, а съвпадението било нужно както от обективна, така и от субективна страна.Съгласно чл. 422 ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането, се смятал предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срока по чл. 415 ал. 1 ГПК. Затова последващо кумулативно съединяване било недопустимо, тъй като предметът на иска бил очертан първоначално - с подадените заявления по чл. 417 ГПК.

Ответникът счита, че ищеца няма правен интерес от водене на установителен иск по чл.

422 от ГПК за сумата от 6 225.12 евро., тъй като пред СлРС не било подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 6 225.12 евро. За такава сума не било подавано и възражение.

Следователно, за ищеца липсвал правен интерес от водене на установителен иск по чл. 422 от ГПК за сумата от 6 225.12евро, тъй като такава сума не била предявявана, съответно нямало как да бъде съдебно установена.. В подаденото възражение по чл. 423 ГПК били оспорени сумите, описани в заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д № 1307/2013г. на РС-Сливен. В тази заповед никъде не фигурирала нуждаеща се от установяване сума в размер на 6 225.12евро, поради което, предявеният иск по чл. 422 се явявал недопустим, поради липсата на правен интерес.

Счита предявените искове по същество за неоснователни. Тъй като била налице заповед за незабавно изпълнение, която не е обезсилена и въз основа на която ответника е осъден да заплати описаните в заявлението суми, предявеният осъдителен иск бил предсрочно предявен. Първо трябвало да се обезсили издадената заповед за незабавно изпълнение, след което ищеца щял да има правен интерес от водене на осъдителен иск. Ако съдът приемел, че е допустимо да се предяви осъдителен иск по реда на чл. 422 ГПК и при съществуваща и валидна Заповед за незабавно изпълнение, прави възражение, че описаните в осъдителният иск суми са погасени по давност. В исковата молба ищецът сочел, че кредита се намира в просрочие от 25.11.2011г, но осъдителният иск на банката бил предявен от датата на постъпване на исковата молба в съда 30.12.2016г. От 25.11.2011г., до датата на постъпване на исковата молба в съда: 30.12.2016г., били изминали повече от 5 години и вземането било погасено по давност, на основание чл. 110 ЗЗД.