Решение № 5756 от 12.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5756 гр. София, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА като разгледа докладВ.ото от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА Административно наказателно дело № 20231110216934 по описа за 2023 година СЛЕД

СЪВЕЩАНИЕ

СЪДЪТ

ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.

ОБЯВИ

РЕШЕНИЕТО

СИ

В

СЪДЪТ, след като изслуша становището на страните и се запозна с материалите по делото намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР и е разгледано по реда на чл. 64, ал. 1 НПК вр. чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека, доколкото е по жалба на С. М. В. срещу незаконосъобразността на задържането му въз основа на Заповед рег. № 3384зз 1261 от 08.12.2023 г., издадена от полицейски служител при 09 РУ – СДВР. Съгласно цитираната заповед лицето е задържано за срок до 24 часа на 07.12.2023 г. и към 7 настоящия момент задържането продължава, като при спазВ.е на изискВ.ията на чл. 5 на Европейската конвенция за правата на човека задържаният е изправен пред компетентния съд за преценка законосъобразността на задържането му незабавно. От представената по делото заповед за задържане и материалите по образуВ.ото впоследствие досъдебно производство № 1822/2023 г. по описа на 09 РУ – СДВР се установява следната фактическа обстановка: На 07.12.2023 г. полицейски служители при 09 РУ – СДВР във връзка с подаден сигнал от ДПС, че са извършени блудствени действия с нейния син ГДС., около 21:35 часа са посетили нейния адрес. Тя е посочила 1 като извършител на твърдените от нея деяния лице на име „С.”, чиято снимка е показала на полицейските служители, уточнила е на кой адрес живее и би могъл да бъде намерен. Във връзка с това полицейските служители са посетили жилището на задържания С. М. В. и са транспортирали същия до 09 РУ – СДВР за работа по така подадения сигнал от ДС. Докато С. М. В. е бил задържан и до настоящия момент са извършени множество процесуалноследствени действия, като са разпитани свидетели, извършен е следствен експеримент, като в хода на извършеното разследВ.е са установени и други деяния, съответно друго пострадало лице, с което се твърди също да са извършени блудствени действия от страна на задържания. Това е довело до образуВ.ето на досъдебно производство № 11822/2023 г. по описа на 09 РУ – СДВР. За задържане на жалбоподателя на 07.12.2023 г. е била издадена заповед за задържане от полицай при 09 РУ – СДВР Е. Л. Л. с правно осноВ.ие чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като фактически в правното осноВ.ие за задържането е посочено, че същото е във връзка с чл. 150 от НК – блудствени действия. На същия е било връчено копие от заповедта, видно от приложената разписка. При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от лице, което има правен интерес, но разгледана по същество е неоснователна поради следното: ОбжалВ.ият административен акт на първо място е издаден от 8 компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Към момента не са представени доказателства от СДВР, че същият е бил назначен именно на длъжността „полицай”, но това се дължи на факта, че същото производство има незабавен характер, а материалите по преписката на СДВР всъщност вече са били предадени на прокурор при СРП за съблюдаВ.е и предприемане на последващи действия. Според мнението на настоящия съдебен състав няма пречка тази заповед да бъде последващо представена включително и след приключВ.е на настоящото производство, както и в случай на обжалВ.е пред АССГ доколкото пред касационната инстанция е допустимо представянето и приемането на писмени доказателства. За съда към настоящия момент не са налице съмнения, че е възможно Е. Л. всъщност да не е полицай в 09 РУ – СДВР, още повече, че лицето към момента е конвоирано, именно от полицейски служители от същото районно 2 управление. ОспорВ.ата заповед е издадена и в предвидената в чл. 74, ал. 1 ЗМВР писмена форма, има изискуемото по чл. 74, ал. 2 ЗМВР съдържание, посочено е и правното осноВ.ие за издаВ.ето й, а именно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочена и правната квалификация на престъплението по подозрение за извършВ.ето на което се задържа лицето, спрямо което е издадена оспорената заповед, а именно чл. 150 от НК. Посочени са и фактически обстоятелства, макар и лаконично, а именно блудствени действия.

Настоящият съдебен състав намира, че така кумулативно посочени - и разпоредбата от НК, и действията, за които се касае, при преценката дали има данни да е извършил престъпление или не в достатъчна степен при първоначалния етап са дали възможност на задържаното лице да разбере в каква насока полицейският служител е приел, че е възможно да е извършено престъпление и именно той да е съпричастен към извършВ.ето му. Същата му е връчена, което е удостоверено с негов подпис, той се е запознал с нейното съдържание. Следва да се посочи също така, че действително полицейското задържане не може да бъде произволно, но съдът го оправдава от гледна точка на съразмерност на налаганото ограничение с необходимостта за постигане на законовите цели, визирани в ЗМВР. Процедурата по ЗМВР обаче не е предмет на регулиране в нормите на НПК, а се явява принудителна административна 9 мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която цели чрез задържане да се предотврати възможността конкретно лице да извърши престъпление, да се продължи извършВ.ето на престъпление или лицето да се укрие. На следващо място, тя е и с цел започВ.е на процедура по разследВ.е срещу вероятен извършител на престъплението, след като са постъпили данни в тази насока. В случая тези критерии са спазени. Постъпил е сигнал от М.ката на пострадало лице, което е непълнолетно, че с него са извършени блудствени действия, като сигналът е подаден веднага след като детето е споделило това, като житейски логично е и оправдано да е минал известен период между евентуално извършените действия и споделянето им с родител предвид естеството и характера им и трудността от възприемането им от непълнолетно лице. Веднага след подаВ.е на сигнала са изпратени на място полицейски служители, които са провели беседа със сигналистката ДС. а тя е посочила за кое лице става въпрос, както и негова снимка и въз основа именно на това полицаите правилно и законосъобразно към този момент са преценили, че са налице достатъчно данни за извършено престъпно деяние, 3 което да ги мотивира да задържат лицето. След това са проведени множество действия по разследВ.ето, които са потвърдили в голяма степен изложеното в постъпилия сигнал от Стефанова и дори са наведени данни за други извършени деяния от задържания. С оглед на това съдът не споделя доводите на защитата, че същият не е следвало да бъде задържан, защото престъплението не е извършено непосредствено преди задържането. Както бе посочено същото е направено непосредствено след подаВ.е на сигнал за това и установяВ.е на лицето от полицейските органи. Няма изискВ.е в закона задържането на осноВ.ие чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да е единствено непосредствено след извършВ.е на деянието, а само е предвидено да е в случаите на данни за извършено престъпление. С оглед момента на разкриВ.ето му, изначално не е необходимо то да се е случило непосредствено преди издавеното на заповедта за задържане. На следващо място, следва да се прецени и обективната необходимост от прилагане на такава принудителна административна мярка, която има преВ.тивна функция, а именно цели да се попречи на конкретното лице да извърши друго престъпление, да се укрие или да осуети наказателно 10 преследВ.е, като в тази насока е и константната съдебна практика на ВАС. В конкретния случай съдът намира, че не е налице нарушение на чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека. В първата разпоредба на чл. 5 са изведени хипотезите, при които ограничаВ.ето на личната свобода е допустимо, като са изброени изчерпателно и поради това следва да се тълкува ограничително разпоредбата на чл. 5. Съдът на първо място счита, че задържането е законосъобразно, като включва спазВ.ето на условията и реда, посочени в националния закон, разписани в ЗМВР, а именно чл. 72 и следващите. В процесния случай това не само се е случило, а дори е било образуВ.о досъдебно производство с първото действие по разследВ.ето. За прилагането на принудителна административна мярка е достатъчно само наличие на данни за предположение за съпричастност на лицето към престъплението, което дава възможност на полицейски органи в условията на оперативна самостоятелност да наложат мярката, като към този момент липсата на индивидуализация в достатъчна степен на престъплението, за което се задържа лицето по ЗМВР е обусловено и от началния етап на разследВ.е и е съобразена с наличните към този момент данни, а за това дали задържането следва да продължи или не е предоставено на преценката на СРП, на която материалите вече са докладВ.и. Именно с цел 4 осъществяВ.е правомощията на прокуратурата делото й е предоставено, респективно към момента не е изключено да се извършват процесуалноследствени действия, а дори и да не се извършват такива, то същото не прави задържането незаконосъобразно само по себе си. Не всички действия по разследВ.ето следва да бъдат осъществени с/или в присъствието на лицето, което е задържано. Съдът намира, че не е отпаднала необходимостта от ограничаВ.е на свободното му придвижВ.е, включително и с преВ.тивната функция да не извършва други престъпления, тъй като настоящият съдебен състав намира, че има реална опасност от това предвид установените до момента данни за неколкократно осъществяВ.е на блудствени действия с различни непълнолетни лица, което характеризира деянието и дееца с висока обществена опасност предвид засягането на личния интегритет на деца. С оглед гореизложеното оспорената заповед като издадена от компетентен орган в реда на службата му съобразно целите, предвидени в ЗМВР, ограничението на свободното придвижВ.е се явява пропорционално на засягането на правната сигурност, поради което се явява и законосъобразна. С оглед на това настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна и като такава същата следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на производството съдът намира, че не следва да бъдат присъдени исканите от защитника разноски. Ето защо и на осноВ.ие чл.72, ал.4 ЗМВР Софийски районен съд, НО, 97-ми състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. М. В., подадена чрез адв. В. К. срещу Заповед за задържане № 238зз 1261 от 07.12.2023 г., издадена от полицай Е. Л. Л. при 09 РУ – СДВР с правно осноВ.ие чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, с която е реализирано фактическо задържане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалВ.е по реда на АПК пред АССГ в 14 /четиринадесет/ дневен срок от днес.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5