Решение № 44 от 13.02.2020, Районен съд - Лом

Р Е Ш Е Н

И Е гр.Лом, 13 февруари 2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Ломският районен съд в публично заседание на 13 ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Боряна А. при секретаря Веселка Младенова като разгледа докладваното от съдията А. гр. дело № 2158 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК

Производството по делото е образувано по искова депозирана от "***" ООД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Д. А., против Г.А.И., ЕГН **********, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове за признаване за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата 2000,00 – главница, договорна лихва за периода от 29.09.2016 г. до 25.08.2017 г. – 460,00 лева, такси – 100,00 лева, гаранция по кредитната сделка – 1540,00 лева, законна лихва – 101,77 лева от 26.08.2017 г. до 17.05.2018 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението, 29.05.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 1024/2018 г. по описа на ЛРС .

Претендират се разноски по заповедното и исковото производство.

В исковата се твърди, че между "***"

ЕООД като кредитор и ответника като кредитополучател бил сключен Договор за кредит № 422932/30.08.2016 г. Договорът бил сключен чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт/ във формата на електронен документ и съгласно Общи условия, уреждащи отношенията между "***" ЕООД и неговите клиенти. По силата на сключения договор ответника получил от кредитодателя сума в размер на 2000 лева със задължение да я върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва в общ размер на 460.00 лева в срок от 360 дни. За обезпечение на договора, на 30.08.2016 г. между ответника и "***"

ЕООД бил сключен Договор за гаранция №422932, по силата на който гарантът "***" ЕООД е поел задължението да гарантира изпълнението на длъжника по договора, като се задължава да отговаря солидарно с него. След като кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по договора, кредитодателят е поискал изпълнение от солидарния длъжник "***" ЕООД. Последното дружество е погасило всички вземания на ответника към "***"

ЕООД и е встъпил в правата на удовлетворения кредитор.

В исковата молба се твърди още, че по силата на Договор за покупко – продажба на необслужвани потребителски кредити /цесия/ от 01.12.2017 г. и Приложение Г от 01.12.2017 г., "***" ЕООД е прехвърлило вземанията си към ответника на "***" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато, че ответника Г.А.И., дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата

2000,00 – главница, договорна лихва за периода от 29.09.2016 г. до 25.08.2017 г. – 460,00 лева, такси – 100,00 лева, гаранция по кредитната сделка – 1540,00 лева, законна лихва – 101,77 лева от 26.08.2017 г. до 17.05.2018 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението, 29.05.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1024/2018г. по описа на ЛРС.

Прендира се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от назначеният особен представител на ответника – адв.Ц.П..

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 1024/2018 г. по описа на ЛРС се установява, че по депозирано от ищцовото дружество "***" ООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Г.А.И. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата 2000,00 – главница, договорна лихва за периода от 29.09.2016 г. до 25.08.2017 г. – 460,00 лева, такси – 100,00 лева, гаранция по кредитната сделка – 1540,00 лева, законна лихва – 101,77 лева от 26.08.2017 г. до 17.05.2018 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението, 29.05.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата

284,04 лв. разноски по делото, представляващи платена държавна такса – 84,04 лв., 200.00 лева процесуално представителство от които – 50,00 лева за подготовка на документи за завеждане на дело и 150 лева за защита по заповедното производство.

На длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК – чрез залепване на уведомление , съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. По предявена искова молба е образувано настоящото гр. д. № 2158/2018 г. по описа на ЛРС .

От представения по делото Договор за придобиване – покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити е видно, че "***" дружество, регистрирано в Малта, продава и прехвърля на "***" ООД

"потрфейл", състоящ се от отписани от продавача необслужвани кредити, включително главница, лихви и такси. От извлечение от приложение № 1 към договора е видно, че вземанията срещу ответника Г.И. по Договор № 422 от 30.08.2016 г. са част от прехвърлените на ищеца по силата на договора за цесия и същите включват: сумите кореспондиращи на тези, посочени в исковата молба.

Представени са Потвърждение за сключения договор за цесия от представляващия дружеството – цедент, както и пълномощно от цедента в полза на цесионера от името и за сметка на цедента да уведоми длъжниците за цесията по реда на чл. 99 ЗЗД.

Други доказателства в производството не са ангажирани.

Съдът не кредитира представените

"Общи условия към договор за гаранция /поръчителство/", тъй като същите не са подписани нито от издалото ги дружество, нито от насрещната страна по договора.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

От "***" ООД са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422 ГПК вр. чл.

9 ЗПК вр. чл.

99 ЗЗД вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

240, ал. 1 и ал.

2 ЗЗД вр. чл.

143 ЗЗД за признаване за установено, че ответника Г.А.И. дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата

2000,00 – главница, договорна лихва за периода от 29.09.2016 г. до 25.08.2017 г. – 460,00 лева, такси – 100,00 лева, гаранция по кредитната сделка – 1540,00 лева, законна лихва – 101,77 лева от 26.08.2017 г. до 17.05.2018 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението, 29.05.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата

284,04 лв. разноски по делото, представляващи платена държавна такса – 84,04 лв., 200.00 лева процесуално представителство от които – 50,00 лева за подготовка на документи за завеждане на дело и 150 лева за защита по заповедното производство, за които суми е издадена Заповед по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 1024/2018 г. по описа на ЛРС .

Претендира се присъждане на сторените и в настоящото производство разноски.

Ищецът основава исковите си претенции с твърденията да е било налице облигационно правоотношение по Договор за кредит № 422932 от 30.08.2016 г. между "***"

ЕООД и ответника облигационно правоотношение по

Договор за поръчителство, сключен с "***"

ЕООД на 30.08.2016 г., по силата на който "***"

ЕООД е погасило задължението на длъжника по сключения с "***" ЕООД Договор за кредит № 422932 от 30.08.2016 г., и е встъпил в правата на удовлетворения кредитор, като вземанията са прехвърлени на заявителя с Договор за цесия 01.12.2017г.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗД:

За основателността на предявения иск с правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение между "***" ЕООД и ответника по силата на валидно сключен Договор за кредит № 422932 от 30.08.2016 г.; 2. Реално предоставяне на заемната сума в твърдяния размер ; 3. Наличие на облигационно правоотношение между "***"

ЕООД и ответника, по силата на валидно сключен

Договор за гаранция № 349238 от 18.02.2016 г.; 4. Изпълнение от страна на поръчителя "***" ЕООД на дължимите от ответника вземания към "***" ЕООД; 5.

Валидно сключен договор за цесия между "***"

ЕООД и "***" ООД, по силата на който вземанията към ответника са прехвърлени в полза на ищеца; и 6. Уведомяване на ответника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

По отношение на горепосоченият фактически състав, ищецът не е предприел необходимите действия и не е ангажирал доказателства за следните обстоятелства: че е било налице валидно облигационно правоотношение между "***"

ЕООД и ответника по силата на валидно сключен

Договор за кредит №422932 от 30.08.2016 г.; че заемната сума в твърдяния размер е реално предоставена на ответника; че е било налице облигационно правоотношение между "***"

ЕООД и ответника по силата на валидно сключен

Договор за гаранция № 422932 от 30.08.2016 г.; и че поръчителят "***" ЕООД е изпълнил и платил дължимите от ответника вземания към "***" ЕООД. За посочените обстоятелства не са представени никакви доказателства. Представената към исковата молба справка – информация за кредит – без дата и без подпис /л. 8 от делото/ не установява нито заемното правоотношение между "***"

ЕООД и ответника, нито реалното предаване на заемната сума, нито облигационно правоотношение между "***" ЕООД и ответника по силата на валидно сключен договор за гаранция.

С оглед на това осъществяването на елементите от твърдяния от ищеца фактически състав не е доказано, което води до неоснователност на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗД.

Разпечатката съдържа 60 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f14434f6-efa5-4c56-85b8-74311edd9738