Решение № 238 от 25.03.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр.Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД –Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жанет МАРЧЕВА при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет МАРЧЕВА Гражданско дело № 2025363010**** по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от А. И. И. с ЕГН ********** с настоящ адрес грШ, ул.“*******“ № 22, ет.3, ап.5, чрез адв. Х Н от ШАК срещу „К“ ЕООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.С, район “М“, бул.“**********“ № 115Е, ет.5, представлявано от Н П П.

В исковата молба се сочи, че на **/**/****г. между страните по делото бил сключен Договор за потребителски кредит № ******. С него бил предоставен кредит на ищеца в размер на 1600 лв. със задължение за погасяване на 18 месечни вноски при годишен процент на разходите 58.45% и лихва 47 %. Сумата, която следвало да се върне била в размер на 2 359.64 лв. В чл.6 от договора било предвидено да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията посочени в ОУ на кредитодателя или банкова гаранция. В случай на неизпълнение се дължала неустойка в размер на 3130.36 лв. и общата сума, която следвало да се върне по договора ставала 5490 лв. Ищецът изплатил изцяло сумата по сключения договор, включително и неустойката. Счита се, че процесния договор е нищожен на основание чл.10, ал.1 във вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не била спазена предписаната от закона форма и не бил посочен коректно ГПР в него, с невключването на неустойката по договора. Неясно била разписана и методиката на формирането му, което било в противоречие на чл.19, чл.10 и чл.10а от ЗПК. Не било посочено и в какво съотношение е лихвата към ГПР. Цитира се практика на СЕС. Отделно се посочва и че клаузата за неустойка накърнявала добрите нрави, поради нарушаване на обезпечителната й нужда. Твърди се, че неустойката надхвърля и максимално определения в ЗПК размер.

В заключение се иска прогласяване недействителността на Договора за потребителски кредит, като в условията на евентуалност се иска прогласяване недействителността на чл.6 от Договора, предвиждащ заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение, 1 както и присъждането на разноски, като се иска осъждане на ответника да заплати сумата от 5.12 евро (10 лева), представляваща частична претенция от общо 1988.93 евро (3890 лева), недължимо платена сума по договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В писмения отговор на ответника се оспорват твърденията за недействителност на договора по смисъла на ЗПК, тъй като нищожността на една клауза от договора не влече недействителност на целия договор. Ответникът счита за спазени всички законови изисквания на ЗПК и е сключен при добросъвестно договаряне между страните. Неустойката не е включена в ГПР, тъй като размерът й е определен едва при непредставяне на обезпечение след сключване на договора. Лихвата по договора също отговаря на изискванията по ЗПК и не противоречи на добрите нрави. Не е налице неравноправност и по ЗПП, тъй като потребителят е предварително информиран за условията за ползване на продукта, а също му е познат добре тъй като в периода 2023-2024г. е сключил два договора с ответника. Поради което се моли за отхвърляне на исковете.

В срока за писмен отговор е депозирана насрещна искова молба, с която се иска осъждането на А. И. да заплати на ищецът по НИМ сумата от 247.47 евро (484 лева), представляваща част от неизплатеното от него задължение за главницата по договора за кредит, ведно със законната лихва от депозирането на насрещния иск, а в условията на евентуалност при признаване на кредита за недействителен да се заплати същата сума от 247.47 евро (484 лева), като чиста стойност, ведно със законната лихва. Прави се искане за извършване на прихващане на установените от съда насрещни вземания на страните до размера на по-малкото.

В срока на писмен отговор по насрещната искова молба е депозиран такъв, като се сочи, че предвид недействителността на договора за заем моли за отхвърляне на предявения иск, както и този в условията на евентуалност.

В съдебно заседание за ищецът се явява адв. Х Н от ШАК, който прави оттегляне на частичния облигационен иск по чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД за сумата от 5.12 евро, като поддържа останалите искове. Съдът е прекратил производството в тази му част, поради оттеглянето на иска. В хода на съдебните прения си излагат доводи за основателността на исковете, по които производството е продължило и се моли за уважаването им. Претендират се разноски.

За ответното дружество не се явява представител, като се депозира становище за даване ход на делото в тяхно отсъствие и се поддържа писменият отговор и предявения насрещен иск. В заключение се моли за отхвърляне на исковете срещу тях и уважаване на предявения насрещен иск, както и присъждане на разноски.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и от представените доказателства се установява, че 2 между тях бил сключен Договор за потребителски кредит № ****** от **/**/****г., с който ответникът предоставил на ищеца в качеството му на заемополучател сумата от 1600 лева, за срок от 18 месеца, при фиксиран лихвен процент от 47% и ГПР – 58.45 %. Общата сума за плащане от ищеца била в размер на 2 359.64 лева. В чл.4 от договора било посочено, че ГПР е определен в съответствие с изискванията на 19, ал.2 от ЗПК, като при изчислението му била взета само възнаградителната лихва. Съгласно чл.6 от договора кредита можел да бъде обезпечен с безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ банка или с поръчителството на едно или две физически лица, отговарящи на условията в точка 6.2.1 до т.6.2.6 от договора, което обезпечение се представяло в срок от 2 дни от сключване на договора. В чл.6, ал.2 от договора се посочвало, че страните се съгласявали с оглед извършената оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, че предоставянето на гаранция било от съществен интерес за кредитора, който сключвал договора единствено с оглед изпълнението на това условие от страна на кредитополучателя. В чл.18 от договора се предвижда, че ако кредитополучателят не предостави обезпечението по чл.6 от договора в срок, то дължи на кредитора неустойка в размер на 1600.53 евро (3 130.36 лева). В договора се съдържал и погасителен план, съгласно който вноската с включена в нея неустойка била в размер на 305 лв., а общата сума за връщане била в размер на 5 490 лева.

По делото е представен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, искане за сключване на кредит, декларация за предоставяне на лични данни и извлечение за извършени и предстоящи плащания по договора за кредит.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като видно от кредитираното от съда заключение по нея, неоспорено и от страните по делото е, че платените от ищеца суми по договора за кредит са общо в размер на 570.60 евро (1116 лева), като всички плащания били отнесени за погасяване на такси – администриране на просрочен кредит, неустойка за забава от 10 % потребителски кредит и законова лихва. Не били погасявани главница, договорна лихва, неустойка и такси, като към 01.12.2025г. задължението по кредита възлизало на 818.07 евро (1600 лв.) главница, 388.40 евро (759.64 лева) договорна лихва; 1600.53 евро (3130.36 лева) неустойка и 187.16 евро (366.06 лева). При включване на неустойката в ГПР негова стойност е 636.92 % и размерът надхвърлял многократно установения праг от 68.95 %. Размерът на незаплатената чиста стойност на кредита бил 247.47 евро (484 лева).

От така изложената фактическа обстановка, приложени доказателства и заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими, налице са абсолютните положителни предпоставки за предявяването им, като липсват отрицателни такива.

По отношение на основателността на исковете: Страните не спорят, че между ищеца и ответното дружество са възникнали облигационни отношения основани на сключения помежду им договор. В случая ищеца има качеството “потребител“ по смисъла на § 13, т.1 3 от Закона за потребителски кредит (ЗПК), тъй като сключения между страните договор за кредит не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от кредитополучателят – физическо лице и същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. При спор относно вземания, произтичащи от договор за кредит, съдът е длъжен служебно да изследва дали същият отговаря на изискванията ЗПК. В случая ищецът въвежда възражения за недействителност на договора за кредит, които съдът намира за основателни с оглед на неговото съдържание, като е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, който изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, като е налице и заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. В конкретния случай ГПР по Договора за потребителски кредит № ****** от **/**/****г. и общата дължима сума по кредита не са коректно посочени, тъй като неустойката неправилно не е взета предвид при изчисляване на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. ГПР посочен в договора не отразява действителния такъв, тъй като видно от заключението по назначената ССчЕ е, че при включване на неустойката, то размерът на ГПР би бил 636.92 %, а не посочения в договора 58.45 %. Съгласно § 1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от чл.6, ал.3 от договора за кредит сключването му от „К“ ЕООД е единствено с оглед изпълнението на условието да бъде предоставено обезпечение от страна на кредитополучателя. Дори се въвежда задължение за кредитополучателя да предостави обезпечение и при редовно обслужване на кредита. Следователно неустойката се явява обезпечение по кредита и съответно разход, който е следвало да бъде включен, тъй като е бил задължително условие за сключването на договора. С това неустойката е пряко свързана с договора за кредит, като води реално до оскъпяването му в пъти. Превишаването на ГПР (което в случая е драстично) води до нищожност на клаузата за ГПР на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделните части на договора не води до нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните норми на закона или когато може да се предположи, че сделката би могла да бъде сключена и без недействителните й части. В случая, не е налице нито една от тези две хипотези нищожната клауза от процесния договор относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не е включена тази клауза, като се изхожда от възмездния характер на договора и от изрично изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за включването на клауза за ГПР. Ето защо, в случая не е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза от процесния договор обуславя недействителност на целия договор. В този смисъл е Определение № 50401 от 28.07.2023г. на ВКС по т.д. № 1124/2022г., II т.о. За пълнота следва да се посочи, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния размер, както е в случая, се явява и невярна информация относно 4 общите разходи по кредита и следователно цената, посочена в чл.6, § 1 от Директива 2005/29. В този смисъл е Решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10 на СЕС. В цитираното решение невярната информация е окачествена като „заблуждаваща“ търговска практика.