Решение № 918 от 04.03.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 918

Велико Търново, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЙОРДАНКА МАТЕВА

Членове:

ДИАНКА ДАБКОВА-ПАНГЕЛОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретар М.Н. и с участието на прокурора ВЕСЕЛА ДИМИТРОВА КЪРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНКА МАТЕВА канд № 20267060600039 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на УС, чрез юрисконсулт К., против Решение № 425 от 05.12.2025 г. по АНД № 1311 по описа за 2025 г. на Районен съд – Велико Търново, с което е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, с който на „Ерай Транс“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Сърница, представлявано от управителя А. П., за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лв.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон– касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Твърди, че ЕФ е издаден от компетентен орган, по предвидения в закона процесуален ред и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Излага аргументи за неправилното приложение на чл. 34 от ЗАНН от страна на първоинстанционния съд като цитира съдебна практика. С подробни съображения намира нарушението за доказано по несъмнен начин, като е ангажирана отговорността на собственика на превозното средство, за което не е била заплатена дължимата такса по ЗП. Иска се отмяна на решението на съда и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя писмена защита, в която излага съображения за отмяна на обжалваното решение, аналогични на наведените в касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като моли поисканото от насрещната страна адвокатско възнаграждение да се редуцира до законово определения минимум, ако решението е в полза на тази страна.

Ответникът по касационната жалба - „Ерай Транс“ ЕООД, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Оспорва касационната жалба с писмен отговор и писмени бележки. Претендира и разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата, като излага мотиви за правилност на оспорваното решение. Предлага решението на РС да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните възражения, намира за установено следното:

Жалба е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Въззивната инстанция правилно е установила всички релевантни факти и обстоятелства по делото, които не са спорни по делото:

На 08.09.2022г., в 09:12 часа, в община Велико Търново, на път 55, км.5+140, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено движение на ППС - Влекач „Даф ФТ 95 ХФ с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима максимална маса на състава0, като за посоченото ППС частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Изготвен е снимков материал за нарушението. Нарушението е установени с устройство №20981, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10,ал.1 от ЗП, намиращо се на път 55, км.5+140. От справката се установило, че собственик на ППС е ответника по касацията - „Ерай Транс“ ЕООД. Издаден е процесния Електронен фиш № ********** на 12.08.2025 г., с който на дружеството - собственик на цитирания автомобил, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

ЕФ е обжалван в законоустановения срок пред Великотърновския районен съд. От правна страна въззивният съд е констатирал неспазване на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, приложима и в производството по издаване на ЕФ. В това отношение е посочено, че нарушението било заснето и станало известно на АПИ на 08.09.2022г. и при липса на представени от АНО на доказателства за датата на съставяне на ЕФ, при което съд е достигнал до извод, че не е доказано съставянето на ЕФ в рамките на предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок за съставяне на акта. Въззивният съд се е позовал и на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело №1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от Втора колегия на ВАС.

Настоящият касационен състав на АСВТ намира обжалваното решение за правилно постановено, тъй като не са налице релевираните касационни основания.

Правилни са изводи на ВТРС и изцяло се споделят от настоящия състав, че ЕФ е издаден извън срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Уредбата на института на давността относно наказателното преследване по НК е приложима по отношение административните нарушения, тъй като давността за изключването му не е регламентирана в ЗАНН - по аргумент от чл. 11 във вр. чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е станало известно на АПИ на датата на извършването му – 08.09.2022 г., която е и дата на заснемане на нарушението, и от този момент започва да тече шестмесечен срок и който е изтекъл на 09.03.2023г. Процесният ЕФ е издаден около три години след това - на 12.08.2025 г., когато е подписан с квалифициран електронен подпис. Ето защо правилно е преценено, че процесният ЕФ е издаден извън рамките на предвидения в закона шестмесечния давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от установяване на нарушението чрез неговото заснемане.

Неоснователно се поддържат и оплакванията на касатора, че ЕФ съдържа нормативно изискуемите реквизити и е изготвен по утвърден образец, което е достатъчно за неговата формална и процесуална законосъобразност. Приложение намира и произнасянето на СЕС с Решение от 21.11.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и в частност преценката за съответствие на нарушението и пропорционалността на преследваната от закона цел. СЕС е приел, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Описаното нарушение в ЕФ игнорира възможността за анализ на съответствието на тежестта на извършеното нарушение и наложената санкция, както и формирането на извод дали резултатът кореспондира на правото на Съюза. Принципно за съда не съществува правна възможност да определи по-нисък размер на санкцията от минимално предвидения в административнонаказателната разпоредба, от което следва, че националната норма не може да се тълкува по начин, съответен на приложимото право на ЕС, а това е самостоятелно основание да се остави без приложение.

Не са налице твърдените от касатора нарушения, допуснати от районния съд при тълкуването и прилагането на закона. Поради това, правилни са изводите на съда, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на процесния ЕФ. Постановеното решение като правилно следва да се остави в сила.

При този изход на делото на ответника по касация се следва сторените разноски, които възлизат на 100 евро, които са под минималния размер.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 425 от 05.12.2025 г. по АНД № 1311 по описа за 2025 г. на Районен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, да заплати на „Ерай Транс“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Сърница, представлявано от управителя А. П., разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 100 (сто) евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: