Решение № 577 от 30.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. Варна, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110204623 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по жалба на С. В. Г., с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 23-0442-001072/28.09.2023 год. на Началника на 04 РУП при ОД МВР Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за допуснато нарушение по чл. 20, ал.2 ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като се оспорва изцяло възприетата в него фактическа обстановка.

Оспорва се, че по делото не е изяснено кога именно е било извършено нарушението, като в АУАН и НП са записани различни часове на извършването му, като по време на този упоменат в АУАН жалбоподателят е бил приет в болнично заведение. Моли се по същество за отмяна на издаденото НП и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, н е се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, в писмени бележки моли за потвърждаване на издаденото НП и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.08.2023г. жалбоподателят С. Г. управлявал собствения на Г. Ж. Д. мотоциклет „Пиаджио М 62“ с ДК № В 3069 В в гр. Варна, кв. Аспарухово, по ул. „М.Гидик“ до номер 11 в посока ул. „К. и Методий“.

При навлизане в пътния участък същият управлявал мотоциклета с несъобразена 1 скорост с пътните условия (конкретните условия на видимост) поради което се блъснал в паркирания лек автомобил „Пежо“ с ДК № А 6900 НМ и било реализирано ПТП с материални щети, като самият Г. пострадал и се наложило незабавно да бъде закаран в болнично заведение. В такова, а именно МБАЛ „Св. Анна –Варна“ АД същият постъпил в 20.22 часа, когато бил приет и впоследствие насочен към неврохирургия, като бил изписан на 26.08.2023г. в 23.36 часа.

На място бил извикан екип на ОД на МВР, сред който били и св. К. и А., които били застъпили на смяна в 20.00 часа, които изчакали резултатите от болницата и започнали да обслужват мястото на произшествието, като въз основа на оставените на мястото следи приели, че водача на мотоциклета, поради управление с несъобразена скорост е причинил процесното ПТП и решили да съставят на същия АУАН, което и сторили, като в него посочили като час на настъпване на произшествието 22.27 часа. Актът бил връчен лично на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

Впоследствие на 28.09.2023г. било издадено и процесното НП, което възприело изцяло идентична фактическа обстановка, с тази разлика, че в него бил отразен час на настъпване на произшествието не 22.27 часа, а 19.40 часа.

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие св. К. посочи, че с колегата му са застъпили смяна в 19.00 часа, а произшествието е станало преди това, докато св. А. посочи, че това се е случило в 20.00 часа, поради което и се е наложило произшествието да се обслужи от друг техен колега, който е оказал и помощ и съдействие на пострадалия.

Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени писмено сведение от С. В. Г., справка за нарушител, както и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи. Допълнително в хода на съдебното следствие са приобщени и представени от въззивника лист за преглед на пациент н КДБ/СО от 26.08.2023год. и епикриза на С. В. Г. издадена от клиника по неврохирургия при МБАЛ „Св.Анна - Варна“ АД.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание направи следните изводи:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане по същество.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете предвидени в нормите на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН, като и в двата акта се съдържа описание на нарушението от фактическа страна което кореспондира изцяло с посочената като нарушена норма на чл. 20, 2 ал.2 от ЗДП вменяваща забрана за управление на МПС с несъобразена с условията в това число видимостта скорост.

Въпреки горното обаче съдът констатира, че в хода на адм.наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно с НП на въззивника е наложено наказание за деяние, за което не му е било предявено обвинение с АУАН.

С АУАН въззивникът е привлечен към адм. наказателна отговорност за това, че на 26.08.2023год. в 22:27 часа е управлявал МПС – мотоциклет с несъобразена с условията в това число видимостта скорост, а с НП на същия е наложено наказание за това, че е управлявал МПС с несъобразена скорост около три часа по-рано – в 19:40ч.

Няма спор, че се касае за различни деяния и на практика с НП на въззивника е наложено наказание за нарушение за което той изобщо не бил привлечен към адм. наказателна отговорност с АУАН.

Горното обстоятелство съставлява съществено нарушение на процес. правила и е достатъчно основание за отмяна на НП на процес. основание тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на въззивника.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.

Разноски се претендират от двете страни в процеса както от въззивника, така и от въззиваемата страна като и двете искания са направени своевременно.

С оглед изхода на делото (НП подлежи на отмяна) макар и своевременно искането на процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно.

По искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1, от ЗАНН, вр. чл.

143, ал.1 от АПК.

В случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. В тази насока е представения договор за правна защита и съдействие сключен на 24.10.2023год. между въззивника и адв. Р. Р.. Видно от същия в него е договорено възнаграждение в размер на 400лв. като е налице и изявление, че сумата е платена в брой. Налице са и подписи на клиент и адвокат в договора за правна защита, поради което и в тази част договора има характер на разписка и съобразно константната съдебна практика, в това число и такава със задължителен за съдилищата характер – ТР №6/2012год. на ОСГТК на ВКС, удостоверява, че страната не само е договорила, но е и заплатила договореното възнаграждение. И като взе предвид, че договорената и заплатена от въззивника сума за адвокатско възнаграждение е равна по размер на минималното адвокатско възнаграждение за този тип дела определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, 3 съдът счете, че направеното от страна на процес. представител на въззиваемата страна искане за определяне на разноски в по-нисък размер се явява неоснователно, а на въззивника следва да бъдат присъди разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер – 400лв. Посочената по-горе сума следва да му бъде заплатена от ОД МВР Варна.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 23-0442-001072/28.09.2023 год. на Началника на 04 РУП при ОД МВР - Варна, с което на С. В. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за допуснато нарушение по чл. 20, ал.2 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Варна да заплати на С. В. Г., с ЕГН ********** сумата от 400/четиристотин/ лева, представляваща сторени разноскиз а адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4