Определение № 1038 от 20.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1038 гр. София, 18.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20231000501075 по описа за 2023 година

Производство по чл.278 вр.чл. 435 ал.1 т.1 ГПК.

Образувано е по депозирана от взискателя Д. Т. частна жалба срещу Определение № 914/13.12.2022г. постановено по гр.д. № 909/22г. по описа на СОС, ГО, 3-ти състав, с което е оставена без разглеждане, поради недопустимост, жалбата на Д. И. Т. срещу отказ за присъждане на адв.възнаграждение, на основание чл.38, ал.1 т.3 ЗА, обективиран в Постановление от 20.10.2022г. на ЧСИ Р. Г. - Ч., per.№ ***, район на действие СОС, по изп. д. № 20229250400321. С определение от 07.03.2023г. постановено по реда на чл.248 ГПК – неразделна част от първото, е изменено определението от 13.12.2022г. в частта за разноските.

Определението е било съобщено на жалбоподателя на 04.01.2023г.

Частната жалба срещу това определение е била депозирана на 12.01.2023г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят Д. И. Т. изтъква факта, че с посоченото определение СОС е приел подадената жалба за процесуално недопустима с аргументи, че чл.435 ГПК изброява лимитативно действията на ЧСИ, които подлежат на обжалване и съдебният изпълнител не можел да присъжда разноски на основание чл. 38 ЗА. Твърди, че чл.435 ГПК не изброява всички случаи, в които действията на съдебния изпълнител подлежат на обжалване и всички легитимирани за това лица. Като примери могат да се посочат и правилата на чл. 462 ГПК.

Правилото на чл. 38, ал. 2 ЗА се явява специално по отношение на общите правила за присъждаие на разноски в ГПК. Обстоятелството, че правото да се обжалват разноските по изпълнението е предоставено изрично единствено на длъжника произтича от обстоятелството, че взискателят в случая атакува отказа, а не присъждането на разноските 1 по изпълнението, поради което основанието на неговата жалба е чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК.

Правилото, че на присъждане подлежат само действително направените, т. е., заплатени разноски, не е абсолютно, като изключения от него са допустими, но само в изрично предвидените случаи. При направено искане от пълномощника на взискателя за присъждане на разноски при оказана безплатна адвокатска помощ, адвокатското възнаграждение се определя от съдебния изпълнител, доколкото не се касае за оказана на основание възмезден договор на страната адвокатска помощ. При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие насрещната страна, в случая длъжникът по изпълнението чл. 79 ГПК се осъжда да заплати възнаграждение, съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При наличие на посочено основание по чл.38 ЗА, в представения по изп.дело договор за правна защита и съдействие, искането за присъждане на полза на пълномощника възнаграждение се явява основателно, тъй като правилата, уреждащи основанията за присъждане на разноски в исковото производство се явяват приложими и в изпълнителното производство.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е основателна.

Изпълнително дело е образувано на 18.10.2022г. по молба на взискателя Д. И. Т. против длъжника Ц. И. В. въз основа на изпълнителен лист, издаден по адм.д.№ 69/2022г. на АССО за сумата 1900 лв., от които 1500 лв. депозит за експертиза и 400 лв. за адвокатско възнаграждение. В молбата за инициране на производството има искане „да бъдат присъдени разноски за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 381.50 лв., равен на минималния по Наредба № 1 от 09.07.2004г.“ като същите бъдат преведени по посочена банкова сметка. Приложено е пълномощно за извършване „всякакви правни и фактически действия“ по адм.д.№ 69/2022г. на АССО, вкл. да образува изпълнителни дела, да обжалва отказите на ЧСИ. Договорът съдържа изрична клауза за безплатна адвокатска помощ на осн.чл.38 ал.1 т.3 хип.2 ЗА.

Атакуваният отказ е обективиран в постановление от 20.10.2022г., съгласно което ЧСИ Г. оставя без уважение „молбата на взискателя за предоставяне на правна помощ по реда на ЗПП, поради липса на основание за предоставяне на такава. Посочено е още, че съдебният изпълнител няма правоомощие да присъжда разноски при условията на чл.38 ЗАдв.

С определение № 914 от 13.12.2022г., постановено по настоящото дело жалбата на Д. И. Т. срещу отказ за присъждане на адв.възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, постановен от ЧСИ Р. Г. - Ч. по изп.д.№ 20229250400321 е оставена без разглеждане. СОС е приел, че в случая не е атакувано извършеното разпределение на сумата 225.30лв., платена на 04.11.2022г. от длъжника по изпълненито с протокол от 08.11.2022г., видно от който за взискателя са определени 170.75 лв. от вземането и на ЧСИ 54.55лв.такси и разноски с ДДС.

Погасени са такси 36 лв. по т.4 и 18.55лв. по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В чл.435, ал.2 ГПК законодателят е допуснал длъжникът да обжалва действие на ЧСИ в частта относно разноските по изпълнението, но спрямо взискателя чл.435, ал.1 ГПК 2 не предвижда такава хипотеза. Затова и след като не е налице изрично предвидено основание за обжалване, СОС е формирал краен извод, че разширително тълкуване или прилагане по аналогия на разпоредби от общия исков процес, е недопустимо, а законодателят е предвидил лимитативно възможностите за обжалване действията на ЧСИ.

Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на първостепенния съд с оглед наведените в жалбата пред САС доводи.

Органът, който се произнася по разноските в изпълнителното производство, е съдебният изпълнител. Вземането за разноските не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, но това вземане се събира от длъжника в хода на това производство, което налага размерът им да бъде установен в хода на последното. Вземането за разноски се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист, затова този акт представлява пряко изпълнително основание /в т.см. и разясненията, дадени в мотивите на т. 2 от ТР от 10.07.2017 г. по тълк.дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС/.

При оказана безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.2 ЗА определеното от съдебния изпълнител възнаграждение по общото правило на чл.79 ГПК също е в тежест на длъжника.

Възможността за определяне на адвокатски хонорар в изпълнителното производство от страна на съдебния изпълнител произтича, както от правомощията му на орган, който решава въпросите относно разноските в изпълнителния процес, така и от нормата на чл.38 ал.2 ЗА, която не установява ограничения за вида на производството, в което може да се оказва безплатна правна помощ и съответно - да се присъжда в полза на процесуален представител - адвокат възнаграждение за това. Приемането на противното би довело до нарушаване на правото на защита на взискателя в изпълнителния процес.

Предмет на разглеждане от настоящата инстанция е единствено въпроса за допустимостта на жалбата на взискателя против отказа на ЧСИ, поради което не следва да се обсъждат изложените в частната жалба доводи относно неговата законосъобразност и искането за отмяната на отказа.

В случая е налице отказ на съдебния изпълнител да определи адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателя по реда на чл.38 ал.2 ЗА и да постанови събирането му от длъжника. Безспорно отказаното действие не е същинско изпълнително действие.

Изпълнително действие е действието насочено към принудително осъществяване на съдебно признато притезание с цел удовлетворяване на кредитора. Чл.435, ал.1 т.1 ГПК дава възможност на взискателя да обжалва отказ на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, като се има предвид същинско изпълнително действие. В конкретният казус правомощията на взискателя по чл.435 ал.1 ГПК следва да се разглеждат разширително, защото недопустимо би било прокламираният в чл.38 ал.1 ЗА принцип адвоката да може да оказва безплатна адвокатска помощ при наличието на предпоставките по т. 1, 2 и 3 да се прилага само съдебните производства, но не и в изпълнителното производство, в което също има две страни и е предвидено разноските по изпълнението да са за сметка на длъжника, освен в предвидените в закона случаи- чл.79 ал.1 ГПК. Така както 3 е решен по обвързващ съдилищата начин въпроса дали подлежи на обжалване отказа на съдебния изпълнител да намали по възражение на длъжника по изпълнението адвокатския хонорар, който в изпълнителното производство взискателят е платил за представителство и на който има право, така и по същите съображения следва да бъде решен въпроса дали подлежи на обжалване от взискателя отказът на съдебният изпълнител да определи възнаграждение на адвоката за представителство на взискателя по изпълнителното дело съобразно чл.38 ал.2 ЗА и постанови то да е за сметка на длъжника съобразно чл.79 ал.1 ГПК.

По изложените съображения съдът като е приел, че отказът на ЧСИ да определи възнаграждение на пълномощника на взискателя за представителство в изпълнителното производство съобразно чл.38 ал.2 ЗА и да постанови то да е за сметка на длъжника, е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и делото да се върне на окръжният съд за произнасяне по жалбата против този отказ на ЧСИ.

Поради несъвпадение на изводите на настоящият състав с тези на СОС, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато за произнасяне по същество.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 914/13.12.2022г. постановено по гр.д. № 909/22г. по описа на СОС, ГО, 3-ти състав, и определение от 07.03.2023г. постановено по реда на чл.248 ГПК – неразделна част от него, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото на СОС, ГО, 3 състав, за произнасяне по същество на жалбата депозирана от взискателя Д. И. Т. срещу отказ за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.1 т.3 ЗА, обективиран в Постановление от 20.10.2022г. на ЧСИ Р. Г. Ч., per.№ ***, с район на действие СОС, по изп.д. № 20229250400321.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4