Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 70 от 09.01.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2518/2023
Вид
Определение № 70
Подписан
09.01.2024
В сила
09.01.2024
Състав
Светла Величкова Пенева, Мирела Огнянова Кацарска, Красимир Тодоров Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 389 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 403, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 403, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 70 гр. Варна, 08.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20233100502518 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по частна жалба на В. Я. Т. против Определение № 13472/10.11.2023 г. по гр.дело № 1660/2023 г. по описа на ВРС, IX състав, с което е спряно производството до приключване на производството по гр.д. № 16072/2021 г. по описа на ВРС, XLIII състав, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Навеждат се твърдения, че производството по гр.д. № 16072/2021 г. по описа на ВРС, XLIII състав, образувано по иск с правно основание чл. 439 от ГПК не се явява преюдициален спор по отношение на настоящия, който се отнася до неимуществени вреди, причинени от обезпечение, което в последствие е отменено по реда на инстанционния контрол. Излага съображения, че дори изрично хипотезата отмяна на обезпечението от въззивния съд да не е уредена в чл. 403, ал. 1 от ГПК, то и при нея вреди могат да настъпят за ответника и съставлява основание за търсене на безвиновна отговорност от ответника по горния ред.

Отправя искане за отмяна на горното определение и връщане делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът Я. С. Т. депозира отговор по жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, с който оспорва същата като неоснователна.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

От фактическа страна:

Производството по гр.д. № 1660/2023 г. по описа на ВРС, IX състав е образувано по искова молба на В. Я. Т. по искове с правно основание чл. 403, ал. 1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника Я. С. Т. да заплати сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически неудобства, дискомфорт и стрес, претърпени в резултат от наложената по искане на ответника обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. дело № 2803 и изп. дело № 2804 по описа за 2011 г. на ЧСИ Станимира Данова, peг. № 718 при КЧСИ, по силата на 1

Определение № 4914 от 09.05.2022 г., постановено в производството по гр. д. № 20213110116072 по описа на Районен съд - Варна, ГО, 43-ти съдебен състав, впоследствие отменено с Определение № 4614 от 12.12.2022 г., постановено в производството по ч. гр. д.

№ 20223100502420, по описа на ОС- Варна, ГО, III състав, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 13.02.2023 г., до окончателно изплащане на сумата.

Фактическите твърдения, на които е основаван иска са в следния смисъл: С Определение № 4914/09.05.2022 г. постановено по. гр. д. № 16072/2021 г. по описа на ВРС, XLIII състав по молба на ответника е допуснато обезпечение на искове на молителя с правно основание чл. 439 от ГПК, посредством спиране на изпълнението по изп. дело № 2803/2011 г. и по изп. дело № 2804/2011 г. и двете по описа на ЧСИ Станимира Данова, на основание чл. 389 от ГПК след представяне на парична гаранция в размер на 560 лева по сметка на ВРС. С определение № 4614/12.12.2022 г. по в.ч.гр.д. № 2420/2022 г. по описа на ВОС, г.о. е отменено Определение № 4914/09.05.2022 г. постановено по ч. гр. д. № 16072/2021 г. по описа на ВРС, XLIII състав, като е отхвърлена молбата на Я. Т. за допускане на обезпечение на предявените от него искове с правно основание чл. 439 от ГПК. Излага се, че седем месеца за периода от 09.05.2022 г. до 12.12.2022 г. изпълнението по горецитираните изпълнителни дела е било спряно, което е препятствало възможността на ищцата да получава присъдената й по съдебен ред издръжка от баща й, поради което претърпява неимуществени вреди, изразяващи се във фактически и психически неудобства, дискомфорт и стрес.

В срока по чл. 131 от ГПК постъпват отговори на исковата молба от ответника „Я. С.

Т..

С Определение № 13472/10.11.2023 г. по гр.дело № 1660/2023 г. по описа на ВРС, IX състав е спряно производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 16072/2021 г. по описа на ВРС, XLIII състав, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Нормата е приложима и спиране на едно дело поради разглеждане на друго преюдициално дело е възможно само когато преюдициалният спор е предмет на друго съдебно дело, образувано в същия или в друг съд. Както изрично е посочено в мотивната част на ТР № 8/7.05.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2013 г., ОСГТК, спирането на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК се разглежда в теорията като процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск, като се счита, че това основание за спиране е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Посочено е също така, че преюдициален е този спор, по който със сила на присъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

Що се отнася до оплакването на частния жалбоподател досежно правилността на преценката за преюдициалност на заведения иск с правно основание чл. 439 от ГПК по отношение на този с правно основание чл. 403 от ГПК следва да се отбележи, че съгласно чл. 403, ал. 1 от ГПК вреди от наложено обезпечение на иск може да претендира ответникът в обезпечителното производство в три изчерпателно изброени от законодателя хипотези: ако обезпеченият иск бъде отхвърлен, ако не бъде предявен в дадения на молителя по обезпечението срок или ако исковото производство по обезпечения иск бъде прекратено. Отговорността по чл. 403, ал. 1 от ГПК е специфична безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението, при която вследствие на наложената обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато обезпечението. Тя може да се търси в определения в чл. 403, ал. 2 от ГПК срок.

2

В конкретния случай ищцата Т. не обосновава наличието й на вземане спрямо ответника Т. с неоснователност, респективно отхвърляне на предявения от последния иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Напротив, твърди се, че отмяната на неправилно допуснато обезпечение по реда на инстанционния контрол съставлява четвърта хипотеза на чл. 403, ал. 1 от ГПК, която предвижда безвиновна отговорност на поискалия го.

Постановяване на решение по гр.д. № 16072/2021 г. по описа на ВРС, XLIII състав за установяване недължимостта на суми за издръжка по по изп. дело № 2803/2011 г. и по изп. дело № 2804/2011 г. и двете по описа на ЧСИ Станимира Данова не се явява от значение за спора по иска с правно основание чл. 403, ал. 1 от ГПК.

С оглед на тези съображения въззивният съд приема, че изводът на първоинстанционният съд, че производството по гр.д. № 16072/2021 г. по описа на ВРС, XLIII е преюдициално по отношение на това по гр.дело № 1660/2023 г. по описа на ВРС, IX състав, е незаконособразен. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 13472/10.11.2023 г. по гр.дело № 1660/2023 г. по описа на В Р С , IX състав, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 16072/2021 г. по описа на ВРС, XLIII състав, на основание чл.

229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3