Определение № 4960 от 31.10.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4960 гр. София, 31.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20248002101030 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията) чрез процесуален представител П. О. – гл. инспектор при ТД – Варна на Kомисията съответно против решение № 212 от 15.12.2023 г. по гр. д. № 432/2023 г. на Апелативен съд – Варна и решение № 16 от 16.02.2024 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 250 ГПК.

Ответниците Д. И. С. и Д. П. С. съответно чрез адв. Г. и адв. Т. са подали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. С него те считат, че липсват предпоставки за достъп до касация и по двете касационни жалби на Комисията и изразяват становище за тяхната неоснователност.

Жалбите са подадени в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.

Предмет на едната жалба е решение № 212 от 15.12.2023 г. по горното гр. дело, с което е потвърдено решение № 260008/20.07.2023 г. по гр. д. № 468/2018 г. на Окръжен съд – Добрич в частите, с които са отхвърлени предявените от Комисията срещу Д. И. С. и Д. П.

С. искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а именно: недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ дворно място от 300 кв. м., с идентификатор ..., пристройка с идентификатор ... с площ от 18 кв. м. и надстройка с идентификатор ... с площ от 118. 44 кв. м., представляваща идеална част от имот, целият с площ от 708 кв.м.; поземлен имот с идентификатор ... с площ от 805 кв.м., находящ се в [населено място], местност „Г. Б.“, ведно с подобренията и приращенията в него; полуремарке „Беналу“, модел „ЕТ32 П38Ь“, рег. [рег.номер на МПС] ; сумата от 5 000 лв., представляваща стойност на отчуждени дружествени дялове от капитала на „Конкорд 2“ ЕООД като са присъдени разноски на ответниците, а в полза на бюджета на съдебна власт по 1 сметка на съда и дължимата за производството държавна такса съгласно чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ (сега със заглавие ЗОНПИ).

Предмет на другата (втората) касационна жалба е решение № 16 от 16.02.2024 г. по цитираното гр. д. на АС – Варна, с което по реда на чл. 250 ГПК е допълнено постановеното по спора основно въззивно решение като е потвърдено първоинстанционното решение на окръжния съд в частите, с които са отхвърлени исковете на Комисията срещу ответниците С. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а именно: сума в размер на 3 986. 64 лв., представляващ предоставен от Д. С. през 2009 г. и невърнат в проверявания период заем на „Стрелец ДС“ ЕООД и сума в размер на 1 075. 62 лв., представляващ предоставен от Д. С. през 2011 г. и невърнат в проверявания период заем на „Агроком В. Търново“ ЕООД.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че по повод постъпило уведомление от Окръжна прокуратура - Д., вх. № УВ-1584/24.07.2013 г. за повдигнато обвинение срещу ответника Д. С. за извършено от него престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2, т.

6, предл. 2 и т. 7 НК - че като управител на дружество избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 30 926. 86 лв.; че престъпното деяние попада в приложното поле на чл. 22, ал. 1, т. 18 ЗОПДНПИ (отм.); че с протокол № от 25.07.2013 г.

Комисията е образувала проверка по чл. 21 ЗОПДНПИ (отм.) срещу С. и свързаните с него лица, чийто период е от 25.07.2003 г. до 25.07.2013 г. Установено е, че проверяваното лице е бил в брак с ответницата Д. П. С. през проверявания период (бракът е сключен на 01.12.1997 г. и е прекратен с развод с решение № 76/23.10.2013 г. по гр. д. № 3826/2013 г. на РС – Добрич). Въз основа на констатациите от проверката с решение № 290 от 31.05.2018 г.

Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по чл. 60 ЗОПДНПИ(отм.) е взето и решение за предявяване на настоящите искове.

Инстанцията по същество е приела, че основните спорни въпроси по делото се отнасят до проверката налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (понастоящем ЗОНПИ), обуславящо правото на държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от ответниците имущество, за което не е доказан законен източник на средствата и в тази връзка какво се включва в понятието „имущество“ съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 4 от закона; участват ли в преценката за несъответствие равностойността (направените разходи) на придобитото, но отчуждено имущество; кои от получените от ответниците суми са такива със законен произход и следва да участват в анализа на получените от тях доходи. При отговора на тези въпроси въззивният съд се е позовал на задължителните постановки на ТР № 4 от 18.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 4/2021 г., ОСГК, според които на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Развил е доводи, че получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, придобито и в последствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получени при отчуждаването му суми, в случай, че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по 2 смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗПКОНПИ, същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, както и не подлежат на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобито и в последствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето към края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Посочено е също, че според трайната съдебна практика при преценката за това налице ли е несъответствие по см. на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) на първо място следва да бъде направен извод за наличието в края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с горния тълкувателен акт разрешения и само ако между наличното в края на проверявания период имущество и имуществото, притежавано в началото на периода е налице превишение в размер на 150 000 лв., то при отчитане и на направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. Втората съдебна инстанция е извършила анализ на имущественото състояние на ответниците в началото на проверявания период (25.07.2003 г.) и в неговия край (25.07.2013 г.), в резултат на което е приела, че в началото на периода имуществото им е възлизало на стойност 14 539. 39 лв., а наличното в края му имущество е в размер на 231 129. 85 лв. (изчисленията са формирани от сбора от придобивните цени на недвижимите имоти - според нотариалните актове и договора за придобиване на общинска земя, договор за покупко-продажба на МПС, стойността на СМР за изграждането на изграждането на пристройката и надстройката в имот с двуетажна жилищна сграда в ПИ с идентификатор *** и наличните суми по банковите сметки на ответниците). Установено е, че разликата между наличното в началото на изследвания период и края му имущество възлиза на 216 590. 55 лв., т. е. налице е превишение в притежаваното от проверяваното лице и свързаните с него лица имущество в края на периода спрямо имущественото им състояние в началото на периода, което представлява значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Направен е решаващ извод, че в стойността на имуществото не следва да се включват направените през проверявания период от ответниците вноски по банкови сметки, всичките неналични в края на проверявания период, както и допълнителни парични вноски в дружества, които са станали част от имуществото на последните. Същите следва да се отнесат в графа разходи.

За неоснователен е счетен доводът на Комисията, че получените по банкови сметки суми от трети лица (в размер на 442 708. 94 лв.), които не са налични към края на проверявания период, следва да вземат предвид при формиране на релевантното несъответствие. Въз основа на съпоставка на стойността на придобитото през проверявания период от ответниците имущество и нетния им доход за това календарно време съдът е приел, че не е налице несъответствие по смисъла на чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ вр. § 1, т. 3 от ДР, поради което отсъства необходимата предпоставка за възникване правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество.

Развити са съображения, че към доходите на ответниците се включват следните суми: 1/ 66 3

954. 81 лв. – доходи от трудовите им възнаграждения (32 190. 71 лв.), обезщетения и социални помощи (28 020. 77 лв.), продажба на дружествени дялове (5 500 лв.), от продажба на наследствен имот (1 243. 33 лв.); 2/ 27 232 лева - представляваща разликата между цената на която са придобити 5 земеделски имота (13 560 лв.) и тази, на която същите са отчуждени през 2009 г. (40 792 лв.), както и 3/ сумата от 442 708. 94 лв., представляваща постъпили по банкова сметка на ответника С. суми от трети лица, които са определени съгласно правилото на § 1, т. 2 ДР ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ). Изтъкнато е, че основният критерий е изискването за законност на доходите, т. е. те да не са придобити от незаконен източник или от осъществяването на забранена от закона дейност. Без значение е начинът на получаване на паричните средства – в брой, превод по сметка в банка и др. Меродавно за преценката дали даден доход/приход е законен е основанието за неговото получаване. Самото основание може да страда от порок, който да води до неговата нищожност, унищожаемост, относителна или висяща недействителност. В тези случаи обаче получаването на дохода няма да е лишено от основание с оглед целите на ЗПКОНПИ, стига порокът да не се дължи на забранени от закона действия на лицето или да е от такова естество, че всяко лице може да се позове на него. Ето защо, въззивният съд е приел, че при липса на наведени твърдения от Комисията получените по банковите сметки на Д. С. вноски от трети лица да са придобити чрез осъществяване на забранена от закона дейност, то макар относно основанието за получаването на тези суми да не са ангажирани доказателства, не може да се направи обоснован извод, че те съставляват незаконен доход. Счетено е, че същите не могат да бъдат отнесени в графа „разходи“, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за какво са разходвани и в какво са вложени същите, поради което е прието, че те следва да бъдат включени в доходите по см. на § 1, т. 2 ДР на ЗПКОНПИ на ответниците за проверявяния период. Така последните е изчислено да възлизат на общата сума от 536 535, 75 лева (66 954.

81 лв. + 27 232 лв. + 442 708. 94 лв.) Разходите на ответниците за периода 25.07.2003 г. – 25.07.2013 г. са определени общо на 192 321. 34 лв. (113 280. 68 лв., съставляващи обичайни и извънредни разходи, вкл. за платени данъци и такси + 79 040. 66 лв., съставляващи предоставени от ответника С. заеми на трети лица в проверявания период). Обобщено е, че доходите на ответниците за релевантния период значително надхвърлят приходите – с 344 215 лв., т. е. това е нетния им доход съгласно § 1, т. 8 ДР на ЗПКОНПИ. С оглед на този факт е направен решаващ извод, че не е налице релевантното несъответствие по смисъла на чл.

107, ал. 2 ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) вр. § 1, т. 3 от ДР като необходима материалноправна предпоставка за възникване на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (към жалбата срещу основното решение) жалбоподателят поставя правни въпроси, който твърди да са обуславящи изхода по делото и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.