Решение № 5054 от 18.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5054 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.С.С. при участието на секретаря Е.Б.Б. като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело № 20241110209241 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от “Ю.Т.“ ЕООД жалба срещу Електронен фиш (ЕФ) № 8504536350, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ и с който на дружеството – жалбоподател е наложена за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 7, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.

179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 1 и 3 от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2500,00 лева.

В подадената жалба за изложени оплаквания, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, неправилен и издаден в нарушение на материалния закон. Посочва се, че случаят е маловажен, доколкото с измененията от ДВ, бр. 14 от 2023 г. е регламентирана възможност по чл. 10б, ал. 7 от ЗП за заплащане на дължимата такса. Твърди се, че съгласно уредбата в Регламент (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. доставчикът на електронни услуги за събиране на пътни такси за изминато разстояние „***“ АД е следвало да уведоми жалбоподателя относно отстраняване на техническата нередовност в бордовото устройство и едва след това да наложи санкция при бездействие. Твърди се, че към момента на извършване на нарушението нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не е предвиждала 1 възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а само по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Поддържа се, че формулираното в електронния фиш административнонаказателно обвинение е неясно, тъй като не било посочено какъв е бил размерът на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, както и по какъв начин същата е била изчислена, колко километра било прието, че е изминало МПС-то, между кои две точки от платената пътна мрежа е отсечката, която е прието, че е измината и дали в случая е признато за конкретното ППС правото на по-ниска такса за това, че МПС е определена категория. Посочва се, че твърдените нарушения се дължат на допусната техническа грешка от „***“ АД при въвеждане на данните за процесното ППС, а впоследствие и при извършването на електронното събиране на пътни такси. Твърди се, че са спазени всички указания от жалбоподателя за експлоатация на устройството, намиращо се в кабината на влекача, същото е свързано правилно към електрическото захранване на ППС-то и е било заредено с налични парични средства за заплащане на дължимите такси по маршрута. Устройството е давало индикация, че е изправно и предава сигнал към момента на установяване на нарушението, което било единственото задължение на жалбоподателя в качеството му на ползвател на услугата.

Твърди се, че вписаното в електронния фиш, че за процесното ППС на процесната дата нямало получени тол декларации и маршрутни карти, и не било получено надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ не отговаряло на действителността. Не бил спазен срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за съставяне на електронния фиш. Нарушената форма и съдържание на акта и непредставянето на доказателства за инстинността му нарушили правото на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и каква е волята на наказващия орган. Направено е искане за отмяна на обжалвания електронен фиш.

В открито съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не е било представлявано.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган – Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от процесуален представител, е направила искане жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваният електронен фиш – да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Поддържа се, че фишът разполага с всички законоустановени реквизити и същият е издаден от 2 компетентен орган по утвърден образец. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Инвокирано е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.04.2021 г. в 11,04 часа, пътно-превозно средство (ППС) влекач „***“, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, без ремарке, се движело в ***, по път А-6 км ***+***, с посока нарастващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. Видно от приобщеното по делото становище (л. 45) за сегмент *** има закупена валидна маршрутна карта, в която има платен сегмент, на който е отчетено нарушението. Декларираната категория в маршрутната карта била за ППС под 12 т. с 2 оси, а заснетото ППС било с допустима максимална маса на състав от превозни средства над 12 т. с 2 оси, като декларираната категория е по-малка от заснетата и в системата се установя, че няма отразено плащане за заснетата маса. Нарушението било установено с устройство № ***, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-6 км ***+***.

За извършеното нарушение срещу дружество като ползвател на регистрираното ППС бил издаден на 15.12.2023 г. обжалваният електронен фиш. Същият бил връчен на нарушителя на 08.03.2024 г.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част 3 от системата. От същите, представени с адмнистративнонаказателната преписка, се извеждат обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени от административнонаказаващия орган, както и справката от ОДМВР-***, всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Същите са непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни изводи в горепосочения смисъл, тълкувани заедно и поотделно.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът счита, че по несъмнен начин се установява, че на 28.04.2021 г. в 11,04 часа, пътно-превозно средство (ППС) влекач „***“, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, без ремарке, се движело в ***, по път А-6 км ***+***, с посока нарастващ километър, като не е заплатена пълната дължима сума и не е била налице тол декларация за заснетото като действително движещо се по платената пътна мрежа превозно средство с оглед максималната маса на състава му. Доказва се, че атакуваният акт е бил издаден на 15.12.2023 г.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно давностния срок по чл. 34 от ЗАНН. Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на административнонаказателното преследване, извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, предвид и Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на електронен фиш следва да намерят приложение сроковете, уредени в разпоредбите на чл. 80 и чл. 81 от НК. В обратния смисъл извършителят на административно нарушение би бил поставен в по-неблагоприятно положение спрямо това на извършителя на престъпление. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина, за настоящия случай. Видно от датата на извършване на нарушението – 28.04.2021 г., към датата на връчване на електронния фиш обикновената давност не е изтекла, а към настоящия 4 момент не е изтекла абсолютната давност.

Отбелязвайки горното, съдът счита, че са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на процесния електронен фиш, доколкото в актуалната към датата на нарушението редакция на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не е предвидена възможност да се издава такъв при констатиране на нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Електронният фиш е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, който предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се санкционират чрез съответно диференцираната процедура. Същевременно разпоредбата, в редакцията от ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., преди изменението от ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., която е действала към момента на издаване на процесния електронен фиш, е предвиждала електронен фиш да се издава нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. При извършване на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде направен извод, че при нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП санкционирането не може да се извърши чрез издаването на електронен фиш, подобно на отклонението при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Преди изменението на чл.

189ж, ал. 1 от ЗДвП, законодателят е регламентирал, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Следователно административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП към релевантния за настоящия случай момент е недопустимо – наказването следва да се осъществи чрез издаване на акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление. Докато разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП предвижда да се санкционира водачът, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП – собственикът/ползвателят на пътно превозно средство от категорията по чл.

10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани 5 данни, налице е различие в параметрите на нарушение според двете норми – относно субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните в съответните разпоредби санкции. В този смисъл недопустимо е в този тип производства прилагането на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП досежно конкретно извършеното нарушение по аналогия.

Следователно за вмененото на жалбоподателя нарушение не е била предвидена законодателната възможност за издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП. Предвид това с издаването на обжалвания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да се състави АУАН и НП, административнонаказващият огран е допуснал съществено процесуално нарушение. Последното следва от обстоятелството, че е нарушен съществувалият към момента на извършване на нарушението императивен ред за ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който ред в случая се явява и по-благоприятен по смисъла на чл. 3, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАНН закон по отношение на жалбоподателя. Този пропуск е довел до накърняване на императивни законови разпоредби и ограничаване на правата на нарушителя да упражни ефективно правото си на защита като подаде обяснения или възражения, да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори фактическите констатации на контролните органи. Посоченият недостатък на развилата се административнонаказателна процедура представлява съществено нарушение на процесуалните правила, опорочило изначално административнонаказателнотно производство и съставляващо основание за отмяна на атакувания електронен фиш.