Определение № 346 от 19.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 346 гр. Благоевград, 19.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20251200500221 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба от „ГЛОРИЪР“ ООД, ЕИК 101781211, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „***“ № 10, представлявано от К.А.С., чрез адвокат С. П., със съдебен адрес: гр. София, ул. „***“ № 5 Б, ет. 2 против протоколно определение № 2307 от 04.12.2024 година, постановено по гр.дело № 1501/2024г. по описа на Районен съд – Благоевград.

В частната жалба се твърди, че с обжалваното определение, производството по гр.дело №1501/2024 година по описа на Районен съд – Благоевград е било прекратено с оглед направеното възражение за наличие на договорна подсъдност регламентирана в чл. 39 от Транспортна поръчка от 06.11.2023 година.

Твърди се от жалбоподателя, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че възможността за сключване на споразумение за избор на съд и постигнатото споразумение изключват възможността искове да се предявяват пред другите съдилища, предвидени в чл.

31, ал. 1 от Конвенцията.

Твърди се, че по смисъла на чл. 31, ал. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) ищецът има право на избор между посочените съдилища и съдът на държава-членка по Конвенцията, избрано от страните, а не че изборът на съд изключва компетентността на останалите съдилища.

Твърди се, че изводите на съда не кореспондират и с актуалната практика на Съда на Европейския съюз, като се цитира Решение от 21.03.2024г. по дело С-90/22 (Gjensidige) и се сочи, че със същото е прието, че член 45, параграф 1, буква а) и буква д), подточка ii) от Регламент (ЕС) №o 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по 1 граждански и търговски дела, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съд на държава членка да откаже да признае решение на съд на друга държава членка със съображението, че последният съд е приел, че е компетентен да се произнесе по предявен на основание на договор за международен превоз иск, като не е зачел споразумение за предоставяне на компетентност по смисъла на член 25 от този регламент, което е част от този договор.

Твърди се, че в това решение е посочено, че по силата на член 71 от Регламент 1215/2012, Конвенция като CMR, отнасяща се до специфична област, има предимство пред този регламент (§41), от което може да се направи извод и за наличието на различни правила за определяне на компетентност, предвидени в Регламент 1215/2012 и Конвенцията.

В жалбата се цитира съдебна практика в подкрепа на оплакванията в нея.

Твърди се, че приложимата Конвенция не налага ограничение на компетентността, свързано с наличието на споразумение за избор на съд.

Сочи се, в жалбата, че по смисъла на чл. 41, ал. 1 от Конвенцията ако в Транспортната поръчка се предвижда съдът в Полша да има ексклузивна компетентност по спора, подобна клауза ще бъде нищожна на основание чл. 41, ал. 1 от Конвенцията, поради противоречие с разпоредбата на чл. 31, ал. 1, която предвижда алтернативни възможности за определяне на компетентен съд.

С жалбата се твърди, че ответникът е бил редовно призован за проведеното съдебно заседание на 4.12.2024 година. Твърди се, че ответникът не е подал отговор на исковата молба, с което е настъпила процесуална преклузия. Твърди се, че по аргумент на чл. 119, ал.

4 от ГПК, възражението относно договорната подсъдност е било преклудирано, тъй като срокът му е бил пропуснат. Твърди се, че след като ответникът не се е позовал на наличието на споразумение за избор на съд в срока за отговор на исковата молба, последващото позоваване в становище от 13.11.2024г., следвало да бъде оставено без разглеждане.

С оглед на горното се иска от съда да отмени Протоколно определение № 2307 от 04.12.2024 година, постановено по гр. дело № 1501/2024 година по описа на Районен съд Благоевград и да бъде върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

С частна жалба с вх.№ 2934/5.2.2025 година от „ЕМЕРЛОГ СП“ З.О.О (EMERLOG SP.

Z.O.O. (EMERLOG SPOLKA Z OGRANICZONA ODPOWIEDZIALNOSCIA)), NIP (данъчен идентификационен номер): 5223029032, REGON (статистически идентификационен номер):

36151893500000, KRS (Национален съдебен регистър): 0000557422, постоянно място на дейност: UL. GORCZEWSKA 200/29, 01-460 WARSZAWA, област WARSZAWA, община WARSZAWA, провинция MAZOWIECKIE, чрез пълномощника адв. Т. М., съдебен адрес: гр.

София, район „Средец“, ул. „***“ № 51, вх. А, ет. 1, ап. 3 се иска от съда да отмени Определение №103 от 15.01.2025 г. постановено по гр.д. №1501/2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което съдът е допълнил протоколно определение № 2307/ 04.12.2024 г., постановено по гр. дело № 1501/ 2024 г. по описа на РС – Благоевград, в частта за разноските, като е осъдил “Глориър“ ООД, ЕИК 101781211, чрез адв. П. да заплати на “Емерлог С.П.“ З.О.О. („Emerlog S.P.“Z.O.O.), дружество, регистрирано в регистрирано в 2

Република Полша с данъчен № 5223029032, със седалище и адрес на управление Република Полша, гр. Варшава, п.к. 01- 460, ул. „***“ № 200, офис 29, представлявано от Р.Б., сумата от 200 лева (двеста лева) - възнаграждение за адвокат в исковото производство.

Твърди се, че районният съд не е съобразил правната и фактическа сложност на делото и надлежното прилагане на доказателства за направените по делото разноски.

Твърди се, че са били направени разноски в реален размер на 800 (осемстотин) евро без ДДС, като се твърди, че са представени доказателства - договор, фактура и документ за плащането по фактурата.

Твърди се, че районният съд не е отчел, че големият обем от вложен труд следва да бъде надлежно възнаграден и оправдава размера на договорения хонорар. Твърди се, че договореното възнаграждение е определено с оглед обема работа.

С оглед на оплакванията в жалбата се иска от съда да отмени Определение № 103 от 15.01.2025 г. по гр. д. № 1501/2024 година по описа на Районен съд - Благоевград и да се постановите съдебен акт, с който да се присъдят направените от на „Емерлог СП“ З.О.О. разноски за процесуално представителство пред първоинстанционния съд, като се прави искане и за присъждане на разноските, направени и във връзка с настоящото производство.

Като съобрази изложеното в жалбите и след анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема следното от фактическа и правна страна:

По частна жалба с вх.№28409/11.12.2024 година, депозирана от „Глориър“ ООД, ЕИК 101781211:

Жалбата е депозирана в установения от закона срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване на преписи от частната жалба на основание чл.276, ал.1 от ГПК.

Ето защо, на основание чл.278, ал.1 ГПК следва да се разгледа по същество в закрито съдебно заседание.

Производството по гр.дело № 1501/2024 година по описа на Районен съд – Благоевград е образувано по искова молба от „Глориър“ ООД, ЕИК 101781211, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, п. к. 2700, ул. „***" № 10, представлявано от управителя К.А.С. против „Емерлог С.П." 3.0.0 ("Emerlog S.P." Z.O.O.), дружество, регистрирано в Република Полша с данъчен номер 5223029032, със седалище и адрес на управление в Република Полша, гр. Варшава, п. к. 01-460, ул. „***" № 200, офис 29, представлявано от Р.Б. (Raphael Biedrzycki) и М.Г. (Matthew Gorzalek).

С исковата молба се твърди, че на 06.11.2023 г. служители на ищеца и ответното дружество са разменили кореспонденция през сайта https: //www.trans.eu / - платформа, предназначена за свързване на товародатели, спедитори и превозвачи за сключване на договори за превоз на товари. Твърди с, че в резултат на разменената кореспонденция се е 3 стигнало до споразумение „Глориър“ ООД да извърши превоз на стоки за „Емерлог СП“ ЗОО по маршрута Стара Загора - Кройбеке, Белгия срещу възнаграждение в размер на 2 400 (две хиляди и четиристотин ) евро.

Твърди се, че на 07.11.2023 г. камион на ищеца с регистрационни номера Е***НК/Е***ЕЕ е натоварен със стоките от склада на „Монтажинженеринг“ АД, ЕИК 040302729 в гр. Стара Загора и е оформена товарителницата, приложена към исковата молба.

Твърди се, че докато стоката се е натоварвала, служител на ищеца се е свързал по електронна поща с г-н М.Г. (Mateusz Grzesiuk) - служител на ответника, с когото е водена кореспонденцията по процесния договор, с въпрос дали е възможно камионът да мине транзитно през Република Сърбия по пътя към Белгия, като с г-н Г. с имейл е потвърдил, че камионът може да мине през Сърбия.

Твърди се, че в изпълнение на тези указания шофьорът продължил към Сърбия, като на 09.11.2023 г., камионът достигнал границата между Сърбия и Република Хърватска при ГКПП „Баяково – Батровци“. Описва се, че при влизането си в Хърватска, камионът бил спрян от граничните власти, които след проверка уведомили шофьора, че камионът не може да бъде допуснат да премине през Хърватска, тъй като не разполага с необходимите документи за това. Твърди се, че независимо от опитите на служители на ищеца да се снабдят с подобни документи, към момента на пристигането на камиона в Хърватска, издаването им на място не е било възможно.

Сочи се, че в резултат на това, в продължение на 5 дни (от 9-и до 14-и ноември 2023г.) камионът е задържан на границата между Сърбия и Хърватска и всички опити на ищеца да уреди преминаването през Хърватска се оказват неуспешни.

Твърди се, че на 14.11.2023г., камионът потегля обратно към България през Сърбия като ищецът се е снабдил с необходимите митнически документи за този маршрут от дружеството Croatiasped, за които са заплатени общо 60 (шестдесет) евро.

Твърди се, че на 15.11.2023 г. камионът е пристигнал на ГКПП „Калотина“, където отново е бил спрян от митническите служители поради нередности с документите. Сочи се, че това отново довело до ново забавяне на камиона и на тази граница, свързано с необходимостта от издаване на новите транзитни документи, които в крайна сметка са издадени от дружеството „Деспред“ АД, след като ищецът заплатил на дружеството възнаграждение в размер на 391,17 (триста деветдесет и един лева и седемнадесет стотинки) лева.

Твърди се, че на 21.11.2023 г., камионът продължил към крайната си дестилация Белгия, където пристигнал на 27.11.2023 г.

Твърди се, че в резултат на двете забавяния, на границата между Сърбия и Хърватска, и на границата между Сърбия и България, както и по-дългият маршрут, по който се налага камионът да мине са възникнали разходи за ищеца. Описва се, че сред тях е допълнителното възнаграждение на шофьора на камиона, което за периода от 11 дни, с които е забавен 4 курсът, при уговореното с шофьора възнаграждение от 110 (сто и десет) евро на ден, се равнява на 1210 (хиляда двеста и десет) евро.

Твърди се, че в резултат на невъзможността за преминаване в Хърватска, връщането през Сърбия и пътуването през по-дълъг маршрут, са изминати допълнително 1 200 км.

Описва се, че при разход на камиона от 25л./100 км., ищецът е направил допълнителни разходи за закупуването на 300 литра гориво, които при цена от 1.30 евро за литър дизелово гориво, се равняват на 390 (триста и деветдесет) евро.

Твърди се, че от страна на ищеца на 09.11., 14.11. и 15.11.2023 г. са заплатени и пътни такси, свързани с допълнително изминатия път в Сърбия в общ размер 208 евро.

Твърди се, че за издаване на превозни документи в Сърбия, ищецът е заплатил общо 335,00 (триста тридесет и пет ) евро, в които се включват освен направени на 08.11. и 14.11.2023г. плащания в размер на 75,00 (седемдесет и пет) евро, също и плащания към Croatiasped на 14.11.2023г. в общ размер 60,00 (шестдесет) евро и към „Деспред“ АД на 21.11.2023г. в размер на 391.17 (триста деветдесет и един лева и седемнадесет стотинки) лева с равностойност в евро – 200,00 евро.