Решение № 2931 от 27.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2931 гр. Пловдив, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330117957 по описа за 2023 година

Предявеният установителен иск е с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, за прогласяване недействителността на клауза за неустойка по сключения между страните договор за паричен заем от 13.10.2023г. Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от К. А. Т. против „Кеш Пойнт България” ЕООД се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит на 13.10.2023г., по силата на който в полза на ищеца била предоставена сума в размер на 600 лева, при фиксиран лихвен процент по заема от 48 % и годишен процент на разходите – 58.96 %. В клаузата на чл. 5 от договора било установено задължение за заемополучателя за предоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство, което да отговаря на условията от договора. В случай на непредоставяне на уговореното обезпечение, заемополучателят се задължил в чл.11, ал.1 от договора да заплати неустойка в общ размер на 311.37 лева, платима разсрочено, заедно с погасителната вноска. Счита клаузата за неустойка за нищожна, като противоречаща на добрите нрави и излизаща извън присъщите й функции. Освен това нямало житейска логика заемополучателят да търси пари, ако може да осигури посочените обезпечения. В този смисъл неустойката представлявала скрито възнаграждение за заемодателя. Договореният лихвен процент не отговарял на действително приложения, тъй като добавената сума за неустойка представлявала добавка към договорната лихва. Предвид изложеното е направено искане за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по чл. 11, ал.1 от договора.

Предявен е и иск за връщане на сумата от 20 лв., представляваща платена без основание 1 неустойка по договора за периода от 13.10.2023г. до 30.11.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата. Претендирани са разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от „Кеш Пойнт България” ЕООД. Счита, че производството е заведено при условията на злоупотреба с право. Направено е искане на основание чл.213 ГПК за съединяване на цитираните в отговора дела в общо производство. С клаузата за неустойка не се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Изначално не било възможно неустойката да се включи в ГПР. Оспорената неустойка била действителна. Кредитополучателят разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, без да е обвързан от спорната неустойка. Неустойката била индивидуално уговорена, била с фиксирани параметри по договора. Договорената неустойка била компенсаторна, в едновластна преценка на кредитора било дали да иска реално изпълнение или обезщетение с вредите по общия ред, или уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна неустойка.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

С определение от 25.04.2024г. е допуснато изменение в размера на предявения осъдителен иск на сумата от 229.92 лв.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е по делото договор за потребителски кредит № *** от 13.10.2023г., сключен между „Кеш Пойнт България“ ЕООД и К. А. Т., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, с размер на отпуснатия заем 600 лв., при фиксиран годишен лихвен процент: 48 %, ГПР: 58.96 %.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което при включване на начислената неустойка в чл.11 от договор за заем № *** от 13.10.2023г. в размер на 311.37 лв. се оскъпява с 19,06 %, а ГПР има стойност 1123.64 %.

Размерът на платената по процесния договор неустойка е в размер на 229.92 лв.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, че на 13.10.2023 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който „Кеш Пойнт България“ ЕООД е предоставило на К. А. Т. в качеството му на кредитополучател сумата в размер на 600 лв., която е следвало да бъде върната в срок до 13.02.2024г. с плащането на 4 месечни погасителни вноски. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение 2 между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

В чл.5 от договора е предвидено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящи на посочените условия. Според чл.11 в случай, че кредитополучателят не представи договореното в чл.5 обезпечение в 3-дневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 311.37 лв., с начин на разсрочено плащане, посочен в Приложение № 1 към договора за кредит.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени условия /чл.5 от договора/, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 311.37 лв. – чл.11 от договора. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите да се предостави обезпечение и риска по предоставянето на кредит към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за кредитора, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на 3 кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, се налага извод, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 11 от договора. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за недействителност на клаузата за неустойка, предвидена в чл.11 от договор за договор за кредит от 13.10.2023 г., поради противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед нищожността на клаузата за неустойка по договора, платеното по нея е платено при начална липса на основание, поради което и подлежи на връщане. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, е видно, че платената сума от кредитополучателя по нищожната клауза за неустойка е в размер на 229.92 лв., която сума подлежи на връщане, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 05.12.2023г. до окончателното й плащане.

При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 280 лв., от които 100 лв. внесена държавна такса и 180 лв. заплатен депозит за вещо лице. В производството ищецът е представляван от адвокат, в хипотезата на чл.38 ЗА, видно от представения договор за правна защита и съдействие, според който е договорена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата/. Съдът намира, че наличието на посочената хипотеза не се опровергава от събраните по искане на ответното дружество доказателства, поради което в полза на ЕАД следва да се присъди сумата от 480 лв. с включен ДДС, като се има предвид, че делото не представлява фактическа и правна сложност.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.11 в договор за потребителски кредит № *** от 13.10.2023г., сключен между К. А. Т., ЕГН ********** от *** и „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, със законен представител ***, поради противоречие с добрите нрави.

ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, със законен представител *** да заплати на К. А. Т., ЕГН ********** от *** сумата от 229.92 лв. /двеста двадесет и девет лева и 92 ст./, представляваща недължимо платена сума по нищожна клауза за неустойка по чл.11 от договор за потребителски кредит № *** от 13.10.2023г., ведно със законната лихва върху 4 главницата от датата на подаване на исковата молба - 05.12.2023г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, със законен представител *** да заплати на К. А. Т., ЕГН ********** от *** сумата от 280 лв. /двеста и осемдесет лева/ направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, със законен представител *** да заплати да заплати на ЕАД Е. И., ЕИК 180978004 сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ адвокатско възнаграждение.