Определение № 1288 от 25.08.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1288 гр. Шумен, 25.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Х.в

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Атанас Д. Х.в Въззивно частно гражданско дело № 20253600500536 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 5039/27.06.2025 г., депозирана от "КРЕДИРЕКТ" ООД, ЕИК 2070024290, със седалище и адрес на управление: гр. ....., ...., р-н ...., бул. ..... №..., ет. ...., чрез пълномощника Адвокатско дружество „НЕСТОРИ, УГЛЯРОВ, М.“, код по БУЛСТАТ 177280936, чрез адвокат Х. М. - САК, с личен адвокатски номер **********, против Определение № 459/09.06.2025 г. постановено по гражданско дело № 20243620101272 по описа за 2024 година на Районен съд – Нови пазар. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 94/14.04.2025 по гр.д.

№1272/2024г. по описа на НПРС в частта му за разноските.

Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че с насрещна искова молба, е предявил насрещен иск, с който молим съда да осъди ищеца на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а при условията на евентуалност, в случай че целият договор бъде обявен за недействителен - на основание чл. 55 ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК, да заплати на „Кредирект“ ЕООД сумата в размер на 1600 лв., представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № 1032527 от 08.03.2024 г. С молба по хода на делото от 18.03.2025 г. и във връзка с предявения насрещен иск жалбоподателят е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в законоустановения в „Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа“ (ДВ, бр.14 от 2025 г.) ориентир, а именно 480 лв. с ДДС. Към подадената молба, е представил договор за правна защита и съдействие, списък с разноски съгласно чл. 80 ГПК, фактура, опис 1 към същата, както и доказателство за плащането й. С постановеното решение, при условията на евентуалност, съдът напълно е уважил предявения от жалбоподателя насрещен иск, поради което са били налице всички предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания пълен размер, а именно 480 лв. с ДДС. Позовава се на съдебна практика Определение № 284/6.04.2012 г. по частно гр. дело № 238/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Предвид изложеното, моли съда да отмените обжалваното определение и да постанови друго, с което в полза на жалбоподателя бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение в пълен размер.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК другата страна не е депозирала отговор на частната жалба.

Шуменският окръжен съд намира частната жалба за допустима – тя е подадена в срок от легитимирана страна и е насочена против акт, подлежащ на съдебен контрол при условията на пълен въззив и не е ограничена от оплакванията в частната жалба съгласно дадените указания с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г., ОСГТК.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за този извод са следните:

Делото е образувано по положителен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр.с чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр.с чл.22 във вр.с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, предявен от С. Р. Е., чрез пълномощника му адв. Н.

М. М. от АК-Ямбол против "Кредирект" ЕООД -гр.София, представлявано от управителя Н. П. П.. Предявени са насрещни искове с правно основание чл.79 ал.1 и в условията на евентуалност - иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.23 ЗПК.

Съдът е постановил решение № 94 от 14.04.2025 г., като е признал за установено, че сключеният Договор за потребителски кредит № 1032572/08.03.2024г. е нищожен, на осн. чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона. Отхвърлил е предявения от „Кредирект „ЕООД против С. Р. Е. иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на насрещния ответник да заплати на „Кредирект „ЕООД сумата от 1600.00лв., представляваща неизплатено задължение за главница по Договора, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното изплащане. На основание чл. чл.55,ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.23 от ЗПК е осъдил ответника по насрещния иск С. Е. да заплати на ищеца по същия „Кредирект„ ЕООД сумата в размер на 1600.00лв. - неизплатената чиста стойност на кредита по договора ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск– 22.11.2024г.до окончателното плащане. Осъдил е „Кредирект„ ЕООД да заплати на С. Р. Е. направените по делото разноски в размер на 524.00лв и е осъдил С. Р. Е. да заплати на „Кредирект„ ЕООД направените по делото разноски в размер на 272.00 лв., съобразно представения списък на разноски.

В срока за обжалване, ответното дружество, чрез представителя си адв.

2

Х. М.-САК, е депозирало молба вх. №3406/05.05.2025 г., с която моли съдът да присъди пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение, съвпадащ с минималния размер по Наредба №1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Изтъква практика на ВСС, Определение 284/06.04.2012 г., съгласно която при предявен евентуален иск, отговорността за разноските определя от изхода на делото по евентуално съединените искове, както и че в тези случаи дължимата такса е една и е едно и адвокатското възнаграждение.

С обжалваното определение постановено по реда на чл. 248 ГПК, съдът е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските. В мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че: Предявени са били два насрещни иска, вторият в условията на евентуалност. Съдът, с решението си, е отхвърлил иска на „Кредирект“ ЕООД с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД. На основание чл.55, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.23 от ЗПК е осъдил ответника по насрещния иск С. Е. да заплати на ищеца сума в размер на 1600 лева, представляваща чистата стойност на кредита. Осъдил е С. Е. да заплати на ищеца по насрещно уважения иск 272 лв. разноски в производството. Видно от представения списък с разноски, платеното адвокатско възнаграждение по насрещната искова молба е 480 лева и 64 лева платена държавна такса. При предявени два насрещни иска, само евентуалния от които е уважен, съдът счита, че правилно се е произнесъл, като е присъдил 272 лева – направени разноски, които ответникът по насрещните искова следва да бъде осъден да заплати.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:

От ищеца по насрещните искове /сега частен жалбоподател/ е формулирано изрично и своевременно искане за присъждане на направените за участието му в производството разноски. Общото правило за разпределение на отговорността за разноски е, че тя се понася от страната, за която разрешаването на спора чрез постановеното решение е неблагоприятно. В случая доколкото се касае до хипотеза на предявени за разглеждане искове при условията на обективно евентуално съединяване, като главния иск е счетен за неоснователен, а евентуалния такъв за основателен, то за разпределението на отговорността за разноски следва да се направят известни пояснения. Когато в предмета на предприетата искова защита попада сезиране с главен, съответно евентуален иск, то при постигане на позитивно решение по един от тях, ответникът следва да понесе отговорността за разноски по уважения иск, като уговореното адвокатско възнаграждение е едно /и дължимата държавна такса е една/, тъй като е във връзка със защитата на едно благо. Правните последици от отхвърлянето на главния иск, когато има предявен евентуален иск, са идентични - съдът се счита сезиран с евентуално съединения иск, като отговорността за разноски по делото се определя от изхода на делото по евентуалния иск. Следователно понеже предявения в условията на евентуалност иск е основателен, то ищецът по насрещния иск /сега частен 3 жалбоподател/ е страната, чиито разноски следва да бъдат изцяло възмездени, а ответната страна трябва да понесе тяхното плащане. Поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът по насрещните искове е имал право да му бъдат присъдени всички сторени от него разноски. Така Решение № 827 от 10.06.2025 г. на СГС по т. д. № 1362/2024 г. и Решение № 5686 от 8.11.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 9832/2022 г.

В случая разноските направени от ищеца по насрещния иск се свеждат до заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС и заплатена държавна такса в размер на 64 лв., т.е. общо 544 лв. С решението си първоинстанционният съд е присъдил половината от тези тази сума – 272 лв., поради което с настоящото определение следва да се присъди и другата половина от 272 лв.

Водим от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 459/09.06.2025 г. постановено по гражданско дело № 20243620101272 по описа за 2024 година на Районен съд – Нови пазар, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

И З М Е Н Я Решение № 94/14.04.2025 г. по гражданско дело № 20243620101272 по описа за 2024 година на Районен съд – Нови пазар, в ЧАСТТА за разноските, като:

ОСЪЖДА С. Р. Е. с ЕГН:********** с адрес: гр. ...., обл. ...., кв. ...., ул.

... №... ДА ЗАПЛАТИ на "Кредирект" ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление гр...., бул.“....„ № .... ет...., представлявано от управителя Н. П. П. допълнително сумата 272.00лв. /двеста седемдесет и два лева/ представляваща разноски за разглеждане на делото пред първата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4