Присъда № 69 от 20.02.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда №69 от 20.02.2023 г. по НОХД №372/2022 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №2623/2018 г. по описа на 03 РУ - СДВР, пр. пр. №55014/2018 г. по описа на СРП срещу И.

С. К за това, че на неустановена дата в периода 21.10.2018 г. - 28.10.2018 г., в гр. София, противозаконно присвоил чужди движими вещи - 1 бр. мобилен компютър марка ASUS, модел Х54Н-SX234D със зарядно устройство, на стойност 100 лв., собственост на К. Н. Н., които владеел - вещите му били предоставени от Н. за послужване, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, тъй като К е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, а именно: с Определение от 13.03.2014 г., влязло в сила на 21.03.2014 г. по НЧД №351/2014 г. на СГС, с което е постановено К да изтърпи отчасти отложено наказание три години лишаване от свобода, наложено по НОХД №5205/2012 г. по описа на СГС, НО, 32 състав, като изтърпи реално наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, пет месеца и 12 дни за извършено престъпление по чл. 212 ал.5 вр. с ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 18 ал.1 НК, като наказанието е изтърпяно на 30.05.2016 г. – престъпление по чл. 206 ал. 3 пр. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б.

„а“ НК.

В съдебното заседание представителят на СРП изразява становище, че от събраните по делото доказателства може да се прави категоричен извод за авторството и вината на подсъдимия по отношение и деюнието предмет на ОА. Предлага на съда, при определяне на наказание, като отегчаващо обстоятелство да вземе предвид утежненото съдебно минало, а като смекчаващо такова - ниската стойност на вещите, като определи наказание „лишаване от свобода“ около предвидения от закона минимум. В тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени и разноските в процеса.

По делото не е конституиран частен обвинител/граждански ищец.

Упълномощеният защитник на подсъдимия К - а. Х - САК излага аргументи, че е константна съдебната практика, че пострадалото лице следва писмено да е отправило покана за връщане на вещта или писмено да е уговорено как ще стане връщането на същата. Прави въдражения, че едва след като вземането е станало изискуемо, то подсъдимият да държи вещта без правно основание, или на прекратено такова може да има състав на престъпление по чл.206 НК. Освен показанията на пострадалия Н., които не са проверени по какъвто и да било начин, нито чрез други доказателства, нито чрез контролни такива, не се установява по категоричен начин, че именно подсъдимият е взел вещите и дали действително той се е разпоредил с тях на по-късен етап. Предлага на съда да кредитира обясненията на подсъдимия, както и да постанови оправдателна присъда.

1

Подсъдимият И. С. К дава обяснения, че действително са били добри познати с пострадалия и никога не му е мисилил лошо. Признава, че въпросната вечер пострадалият му е услужил с лаптоп, за да си свърши някаква работа - не помни точно какво. Тъй като бил издирван, по телефона му съобщили, че полицаи идват към него и той бързо излязъл, взел в една торбичка лаптопа и няколко връхни дрехи. След това се срещнал със свои познати - Емил Павлов и Борислав, като ги помолил да предадат лаптопа на „Димитър”, защото той нямало как да се върне на адреса. Чак после разбрал, че тези момчета не са изпълнили молбата му. Няма представа къде е лаптопа сега.

В последната си дума моли да бъде оправдан по повдигнатото от СРП обвинение.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият И. С. К е роден на 12.01.1978 г. в гр. Русе. Живее в гр.София, ж.к.

Бъкстон, бл.20, вх.Д, ет.7, ап.86. Същият е българин, български гражданин, със средно образование, осъждан, с ЕГН **********.

Свидетелят К. Н. Н. в периода от месец ноември 2017 г. до месец ноември 2018 г., живял в едностаен апартамент, находящ се в сграда тип „мотел” на адрес гр. София, бул.

„Стефан Стамболов“ №45, ет.2, ап. 11а. По същото време, в същата сграда и на същия етаж, но в съседен апартамент - №12а, се нанесъл подсъдимият И. С. К. Подсъдимият и свидетелят Н. се запознали, започнали да водят разговори често, когато се засичали на верандата в сградата. Свидетелят Н. помагал на подсъдимия, който бил в затруднено финансово положение, като му услужвал с парични суми и с лекарства. Докато подсъдимият К живеел в горепосочения апартамент, през месец октомври 2018 г., при него се нанесла да живее свидетелката С. Х. К..

На 21.10.2018 г. около 16:30 часа, докато свидетелят Н. в апартамента си, на вратата почукал подсъдимия, който го помолил да услужи на неговата приятелка – свидетелката К. с лаптопа си. Това не отговаряло на истината, тъй като К. не се нуждаела от тази вещ, а намерението на подсъдимия било да присвои същата.

Без да е наясно с действителните намерения на подсъдимия, сидетелят Н. му предоставил личния си лаптоп - мобилен компютър марка ASUS, модел Х54Н- SX234D, ведно със зарядното устройство за същия, като уговорката била подсъдимият да му върне същите след около 30 минути.

След като получил компютъра и зарядното, подсъдимият К влязъл в апартамента, в който живеел. Минали около два часа от момента на предаването на лаптопа и зарядното, в рамките, на които К не изпълнил уговорката да върне получените вещи на пострадалия Н..

Около 18:30 часа на същия ден, Н. почукал на вратата на апартамента, в който живееил К и К., като му отворила К.. Свидетелят Н. попитал К. дали си е свършила работата 2 с лаптопа му и, че иска вещите обратно. Учудена, К. заявила, че въобще не е молила подсъдимия да иска от нейно име лаптоп от Н. и такъв въобще не й бил нужен. Заявила, че подсъдимият излязъл, но не знаела точно къде и пуснала Н. сам да вземе лапотопа си. Н. влязъл в жилището, но не открил лаптопа си. Позвънил веднага на мобилния теефон на К, като последният го уверил, че се връща след 10-15 минути и да го изчака.

Н. така и сторил и действително изчакал, но подсъдимият не се появил. Н. започнал отново да му звъни, но подсъдимият не вдигал. При едно от позвъняванията, подсъдимият приел повикването и тогава Н. му казал: „Върни ми лаптопа!“, като подсъдимият отговорил:

„Да, да, сега идвам!“, но така и не се върнал. Н. му изпратил CMC, в който му написал, че ако не дойде ще се обади в полицията, като освен това му изпратил и електронно съобщение чрез приложението „Месинджър“ със съдържание „Ванка, пиша ти и тук. Ако не ми върнеш лаптопа тази нощ, утре сутрин подавам жалба в полицията“. Посоченото съобщение било получено и прочетено от подсъдимия.

Въпреки уговорката, получените във владение лаптоп и зарядно да бъдат върнати на собственика им - свидетеля Н., в рамките на половин час от получаването им - съответно до около 17:00 часа на 21.10.2018 г., и въпреки всички отправени след това множество устни и писмени покани от Н. към подсъдимия да върне вещите, същите не били върнати на техния собственик.

На неустановена дата, в периода 21.10.2018 г. - 28.10.2018 г., подсъдимият К се разпоредил с предоставените му от Н. във владение лаптоп и зарядно устройство като ги заложил, което обстоятелство съобщил на свидетелката К..

Свидетелят Н. продължил да живее на адреса в гр.София, бул. „Стефан Стамболов“ №45, ет.2, ап. 11а, до края на месец ноември 2018 г. Но от момента на предаване на лаптопа на подсъдимия до момента на напускането на жилището от страна на Н., подсъдимият не потърсил пострадалия, нито му върнал заетите вещи – лаптоп и зарядно устройство. Покъсно, на неустановена дата, свидетелят Н. срещнал подсъдимия случайно в магазин и го попитал къде му е лаптопа и какво е направил с него, а К му отвърнал, че го е заложил.

Било образувано досъдебно производство №2623/2018 г. по описа на 03 РУ - СДВР, пр. пр. №55014/2018 г. по описа на СРП.

В хода на ДП е изготвена съдебно - икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице Р. В. Ш., като заключението на същата е, че вещите са на обща стойност 100 лв. при МРЗ за страната към инкриминираната дата – 510 лв.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът приема описаната фактическа обстановка въз основа изцяло на показанията на свидетелите К. Н. Н., С. Х. К., вкл. и прочетените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 НПК, протокол за разпознаване на лице и фотоалбум към него, заключение по изготвена съдебно - икономическа експертиза, справка за съдимост.

В основата на своите фактически изводи съдът постави показанията на свидетеля К. Н. Н. относно обстоятелството каква е била причината да предаде на подсъдимия вещите си. Съпоставяйки ги с показанията на свидетелката С. Х. К. и останалите доказателства по делото и като прецени 3 вътрешната им логичност и непротиворечивост, последователност, информативност и пълнота съдът намира, че същите са достоверни и следва да бъдат кредитирани. При анализ на същите се добива цялостна и детайлна представа за инкриминираното деяние. Пострадалият Н. има само качеството на свидетел, същият не е конституирани като ЧО и съдът не намира в показанията им някаква заинтересованост от изхода на делото, поради което ги кредитира изцяло.

Съдът намира, че следва да се довери на частично на обясненията на подсъдимия като доказателствено средство, макар и същите да представляват принципно и възможност за излагане защитната позиция на това лице по делото. В частта, в която той заявява на съда, че е взел от пострадалия лаптопа и зарядното с обещанието, че ще му ги върне след като си свърши работа, която не помни точно каква - съдът кредитира същите. За тези обстоятелства, обясненията на подсъдимия се подкрепят по категоричен начин от останалите гласни доказателства по делото, а именно показанията на свидетеля Н..

В останалата част на обясненията, в които подсъдимият излага обстоятелства, че не е присвоил вещите на Н., а се е наложило да тръгне набързо от апартамента си, защото разбрал, че го търсят служители на МВР от сектор «Издирване», като е взел вещите на Н. със себе си, а после случайно срещнал негови познати с имена Емил Павлов и Борислав, като ги помолил да предадат лаптопа на „Димитър”, но после разбрал, че те не са го сторили съдът не кредитира обясненията на К.

Съдът кредитира писмените доказателства по делото, като ги прецени като логични, последователни и съответни на гласните такива. Съдът кредитира и представената по делото справка за съдимост, въз основа на която изгради изводите си за обремененото съдебно минало на подсъдимия К. Същият е осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер, в това число и с определение от 13.03.2014г., влязло в сила на 21.03.2014 г. по НЧД №351/2014 г. на СГС, с което е постановено той да изтърпи отчасти отложено наказание три години лишаване от свобода, наложено по НОХД №5205/2012г. по описа на СГС, НО, 32 състав, като изтърпи реално наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, пет месеца и 12 дни за извършено престъпление по чл. 212 ал.5 вр. с ал.2, вр. с ал.1 вр. с чл. 18 ал.1 НК, като наказанието било изтърпяно на 30.05.2016 г.

Съдът кредитира експертното заключение на съдебно – оценителната експертиза, което намери за обективно и отговарящо на поставените въпроси.

На база така събрания по делото доказателствен материал съдът прави следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

При така установеното от фактическа страна съдът намери, че подсъдимия К е осъществил състава на престъплението по чл. 206 ал. 3 пр. 2 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ НК, за което е предадена на съд.

За да е осъществен основният състав на престъплението по чл. 206 ал.

1 НК, се изисква деецът да упражнява фактическа власт върху чужда вещ - да я владее или пази, като вещта следва да му е предадена на валидно правно основание. Изпълнителното деяние се изразява в "своене" на вещта, което се свързва с промененото отношение на дееца към вещта и към основанието, на което последната се намира у него, т. е., деецът започва да свои вещта, да я държи като своя и променя отношението си към нея от такава, която е чужда и се намира у него по силата на определено основание – в своя вещ.