Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261235 от 17.11.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 4758/2019
Вид
Решение № 261235
Подписан
17.11.2020
В сила
07.11.2023
Състав
ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА СТОЯНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ , гр. София, 17.11.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното заседание деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА

ЙОРДАНОВА

При участието на секретаря Славка

Димитрова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 4758 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по искова молба, с вх. № 46802/ 05.04.2019 г., с която „Банка ДСК“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, чрез процесуалния и представител, е предявила против Н.Б.Р. - М. ***, с ЕГН **********, и Е.П.М. ***, с ЕГН **********, иск за признаване на установено съществуването на вземането на ищеца против ответниците в общ размер на 169 430. 32 лв., от които в размер на 97 982. 54 лв. – главница по договор за кредит от 19.04.2007 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.02.2018 г. до окончателното и изплащане; в размер на 68 282. 61 лв. - договорна лихва за периода от 01.05.2011 г. до 22.02.2018 г.; в размер на 1 281. 47 лв., представляваща санкционираща лихва за периода от 28.05.2011 г. до 22.02.2018 г. и в размер на 1 883.70 лв., заемни такси. Претендирани са съдебно – деловодни разноски в заповедното и в исковото производство.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения, между страните бил сключен на 19.04.2007 г. договор за ипотечен кредит, по силата на който ищецът предоставил на ответниците кредит в размер на 100 000 лв. за покупка на недвижим имот: апартамент № 4 А, разположен на тавански етаж в триетажна жилищна сграда в гр. София, ул. „*******, представляващ обезпечение по кредита. Договорът за кредит бил сключен за срок от 300 месеца, считано от неговото усвояване, което е станало на 27.04.2007 г. с превеждане на сумата по сметка на продавача. С договора страните са постигнали договореност кредитополучателят да заплаща лихва за този вид кредит, определян периодично от кредитодателя, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“ и равняваща се на 6,79 %. С допълнително споразумение от 27.04.2010 г. по отношение на остатъка от кредита, възлизаща към тази дата в размер на 98 664 лв., на ответниците като кредитополучатели е бил предоставен девет месечен гратисен период за издължаване на главницата, без да се променя крайния срок на кредита, като в гратисния период е следвало да се погасява част от месечната лихва в размер на 261. 36 лв., като за остатъка от нея е договорено да бъде капитализирана към остатъка от главницата на първия работен ден, следващ падежната дата от гратисния период, т. е. на 28.01.2011 г. По силата на това допълнително споразумение е постигната договореност, че при настъпване на предсрочна изискуемост по кредита през време на гратисния период капитализация не се извършва, а в случай, че след изтичане на гратисния период кредитът стане предсрочно изискуем капитализацията отпада, считано от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните лихви се считат за дължими лихви. Размерът на дължимата договорна лихва е предоговорен на 8. 79 % и е предоставен нов погасителен план. Ответниците са погасявали кредита редовно до м.05.2011 г., когато са преустановили редовните плащания и не са погасили общо 81 бр. дължими месечни вноски по погасителния план до м.01.2018 г. На основание т.20.2 от ОУ за предоставяне на ипотечни кредити, неразделна част от договора за ипотечен кредит и допълнителното споразумение към него и на основание чл. 60 ал.2 от ЗКИ кредитът е бил превърнат предсрочно изискуем, като кредитополучателите са били уведомени писмено на 30.01.2018 г. Към датата на обявяване предсрочната изискуемост на кредита – 09.02.2018 г. ответниците не са погасили общо 81 месечни вноски, като до датата на предявяване на иска остатъкът от кредита е бил олихвявяван с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта. Банката – ищец е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на 23.02.2018 г. за сумата от 97 982. 54 лв., представляваща главница, договорна лихва в размер на 68 282.

61 лв. за периода от 01.04.2011 г. – 22.02.2019 г., санкционираща лихва в размер на 1 281. 47 лв. за периода от 28.95.2011 г. до 22.02.2018 г. и заемни такси в размер на 1 883. 70 лв., ведно със законната лихва върху главното парично задължение, считано от 23.02.2018 г. до окончателното му изплащане. В заповедното производство по ч. гр. д. № 12714/ 2018 г. по описа на СРС, 79 – и състав, в полза на ищеца са били присъдени държавна такса в размер на 2 % в размер на 3 388. 61 лв., както и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. При тези съображения ищецът намира, че за него е налице правен интерес да установи съществуването на вземането си против ответниците. Настоява исковата претенция да бъде уважена изцяло, претендира разноските, сторени в заповедното и в настоящото производство.

По реда и в срока по чл. 131 от ГПК ответниците Н.Б.Р.

– М. и Е.П.М., чрез процесуалния им представител, са депозирали писмен отговор, в който са се противопоставили на основателността на заявената претенция с прапогасителното възражение за изтекла в тяхна полза погасителна давност.

Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание не представлява предприемане на действие по принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б.”в” от ЗЗД, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д.№ 2/201З г., ОСГТК. Чл.110 от ЗЗД предвижда пет годишен срок, в който кредиторът да пристъпи към принудително удовлетворение на своите притезания. По подадена от ищеца молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на 07.12.2011 г. било образувано ч. гр. д. № 53989/2011 г. по описа на CPC, 65 – и състав, понастоящем в СГС.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е било депозирано на 07.12.2011 г., на 13.12.2011 г. са били издадени заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, получен от банката на 18.12.2011 г. и по който изпълнителен лист няма образувано изпълнително производство. Второ по ред заявление е било подадено от ищеца на 23.02.2018 г., по което на 19.06.2018 г. по ч. гр. д. № 12714/ 2018 г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, по който е образувано изп. д. № 20188440401990 по описа на ЧСИ С. Я., с рег. № 844 на КЧСИ и с район на действие СГС. Издаването на втори изпълнителен лист било процесуално недопустимо. От сключването на договора за кредит през 2007 г. до датата на подаване на второто заявление за издаване на заповед за изпълнение е изтекъл период, по – голям от десет години и при изтичане на десет годишната абсолютна давност.

В нарушение на чл. 299 ал. 1 от ГПК СРС е образувал повторно заповедно производство между същите страни, на същото основание и с идентичен предмет като този по ч. гр. д. № 53989/2011 г. по описа на CPC, 65 – и състав. По ч. гр. д. № 12714/2018 г. по описа на СРС, 79- и състав е бил издаден изпълнителен лист след изтичане на абсолютния 10 – годишен давностен срок.

В договора за ипотечен кредит от 19.04.2007 г., в допълнителното споразумение от 2010 г., както и в н. а. № 196 т. ІІІ рег. № 12225 н. д. № 508/ 26.04.2007 г. не е бил изписан ЕИК на банката, от което следвало, че договорът е сключен не с нея, а с физическите лица, които са го подписали. Неизписването на ЕИК опорочавало договора до степен на абсолютната му недействителност поради липса на предписаната от закона форма. По този начин всички документи: договор за ипотечен кредит, споразумение и нотариален акт не са били сключени с и подписани от банката, тъй като тя не е индивидуализирана с изискуемия по закон ЕИК, а са били сключени с и подписани от частни лица.

Договорът за ипотечен кредит и н. а. № 196 т. ІІІ рег.

№ 12225 н. д. № 508/ 26.04.2007 г. са били сключени в противоречие на закона и поради това нищожни, тъй като ипотеката е била учредена върху чужд имот. По силата на влязло в сила решение от 04.10.2015г., постановено по гр. д. № 3498/2012 г. на СГС, І ГО, 9 - и състав, договорът за покупко – продажба на недвижим имот, сключен между А.А. и Е. и Н. М.е бил развален поради симулативност, от което следва, че действителният собственик на апартамента е А.А..

Договорът за ипотечен кредит е сключен при уговорен начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидените в закона, като е допуснато тройно обезпечение, а именно: ипотека върху апартамент № 4 А, ипотека върху апартамент № 4 Б и задължаване на ответниците по запис на заповед, служещ като обезпечение на договора за ипотечен кредит. Записът на заповед бил описан в раздел „Други уговорки“ на Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити, като изрично е предвидено, че съгласно т. 23 вземането на кредитора по отношение на кредитополучателите/ако са повече от един като страна по договора/, съответно техните наследници, е неделимо съгласно чл.128 от ЗЗД и то може да бъде събрано изцяло от всеки от кредитополучателите и/или от наследниците им, а съгласно т.

24 кредитополучателят издава в полза на кредитора запис на заповед на предявяване за целия размер на задължението по договора или за отделни части от него, заедно с лихвите за 3 месеца, като е уточнено, че кредиторът има едно вземане към кредитополучателя.

Съгласно чл.21.1 от Общите условия за предоставяне на ипотечен кредит, предсрочната изискуемост не може да настъпи автоматично.

Банката – ищец не е представила доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съответно не били изпълнени изискванията на ЗКИ. В приложението към издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист не било удостоверено настъпването на предсрочната изискуемост. Ако в договора за кредит е уговорено тя да настъпи автоматично при неплащане на определени вноски или част от тях, в извлечението трябва да се посочат конкретните предпоставки, с които се свързва предсрочната изискуемост, както и момента на настъпването и. В случай, че предсрочната изискуемост е поставена в зависимост от упражняване на правомощието на банката-кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем, това обстоятелство следва да се удостовери от заявителя на документи по чл.418 ал. З от ГПК. Липсва приложено решение на кредитния съвет за обявяване на предсрочната му изискуемост. След като банката – ищец не е представила доказателства относно обявяването на кредита за предсрочна изискуемост, то претендираните от нея вземания не подлежат на изпълнение.

Представеният документ-извлечение бил съставен не по надлежния ред: без подписи на представляващите кредитната институция или упълномощени от тях лица, подписан е само от едно лице без представителна власт, когато по закон преписът-извлечение трябвало да съдържа подписи на главен счетоводител, счетоводител и на изпълнителния директор, които реквизити били задължителни и с които се доказвала изискуемост на вземането и поради което извлечението не съставлявало официален документ.

Представеното извлечение от счетоводните книги не можело да удостовери наличието на вземане на банката към ответниците, тъй като не било посочено от коя счетоводна книга на банката е, липсвал изходящ номер и дата, кой и в какво качество го е издал, както и не било подписано от легитимни представители на банката: главен счетоводител, счетоводител и изпълнителния директор. Представеното извлечение не отговаряло на изискванията на чл. 417 от ГПК за банково извлечение. В представените в заповедното производство книжа липсвали данни за движението на погасяването на кредита, за да може заповедният съд да установи действително неизпълнение на задълженията от страна на длъжниците. Извлечението от счетоводни книги следвало да съдържа основни реквизити като индивидуализация на кредитора и длъжника; обстоятелствата, от които произтича вземането, като за целта трябва да са разграничени и произтичащите от договора самостоятелни вземания: за главница, съставляваща усвоените по договора парични средства; за възнаградителна лихва и наказателна лихва; размера на вземането, в това число - разбивка по главница, договорни лихви, наказателни лихви; твърдение за изискуемостта на задължението, а когато се твърди предсрочна изискуемост - да се посочат фактите, от които тя настъпва и точния момент, както и да се представят доказателства за това. Извлечението следвало да съдържа подписите на изпълнителен директор, главен счетоводител, счетоводител, със заверка от банката, от който да става ясно какви са вноските, за които претендира банката, например - падеж, просрочие, съответна лихва върху всяка от просрочените вноски. Представеното в заповедното производство извлечение не съдържало такива основни реквизити, поради което задължението на ответниците към банката не било в претендирания от нея размер.