Решение № 53 от 18.02.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Русе, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Велкова при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело № 20254500100430 по описа за 2025 година

В производството са обективно евентуално съединени иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение с правно основание чл.422 от ГПК, както и осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр.чл.288 от ТЗ и иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“ №19 твърди, че подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против Р. П. С., въз основа на което било образувано ч.гр.д.№13/2025 г. по описа на Районен съдРусе. На основание разпореждане за незабавно изпълнение в тяхна полза били издадени заповед за незабавно изпълнение №12/03.01.2025 г. и изпълнителен лист №27/03.01.2025 г. срещу ответницата за вземания на банката, произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 26.08.2022 г.

Съдът разпоредил длъжникът Р. П. С. да им заплати сумите: 62 481,30 лв. главница, ведно със законна лихва, считано от 03.01.2025 г. до окончателно изплащане на вземането; 2077,96 лв. - договорна лихва за период от 07.05.2024 г. до 17.12.2024 г. вкл.; 121,65 лв. - лихвена надбавка за забава за период от 07.06.2024 г. до 17.12.2024 г. вкл.; 353,66 лв. - законна лихва за периода от 18.12.2024 г. до 01.01.2025 г.; 120 лв. - разходи при изискуем кредит, както и 1 държавна такса в размер на 1 303,09 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. С разпореждане № 3831/23.04.2025г., съдът ги уведомил, че длъжникът подал в срок възражение по чл.414 от ГПК и указал, че на основание чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК в едномесечен срок от датата на уведомяване може да предяви иск за установяване на вземането си. Препис от било получено на 25.04.2025г. Тези обстоятелства обосновавали правния интерес от иска за установяване съществуването на вземането им срещу ответницата.

Вземането им произтичало от договор за кредит за текущо потребление от от 26.08.2022 г., сключен между Банката и Р. П. С. в качеството на кредитополучател и Общи условия на Банката за предоставяне на кредити за текущо потребление. Съгласно договора за кредит предоставили на кредитополучателя кредит в размер на 74000 лв., а кредитополучателят се задължил го да върне, ведно с уговорените лихви, в срокове и при условията на сключения договор. Кредитът бил осчетоводен, усвоен изцяло и погасяван по кредитна сметка 11/29266636. Всички средства по отпуснатия кредит в размер на 74000 лв. били усвоени изцяло от кредитополучателя на 29.08.2022 г. по посочена в т.4 от договора за кредит разплащателна сметка с титуляр Р. П.

С.. Съгласно т.2 и т.5 от договора за кредит, кредитополучателят се задължил да изплати отпуснатия кредит в срок от 109 месеца, при уговорен начин на погасяване на кредита - с месечни вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план- Приложение №1 към договора. Падежната дата за издължаване на месечните вноски била седмо число на месеца. Кредитът се погасявал чрез разплащателна сметка IBAN *** с титуляр кредитополучателя - т.5 от договора за кредит. В изпълнение на договора за кредит на 29.08.2022 г. предоставили по разплащателната сметка на ответницата договорената сума в размер на 74000 лв. С предоставяне на кредита по сметка на кредитополучателя изпълнили поетия по договора ангажимент и били изправна страна по него.

За усвоените суми от кредита, предмет на договора, кредитополучателят заплащал променлив лихвен процент в размер на 6,05 % годишно или 0.02 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0.050 %, 2 който при отрицателна стойност се приемал със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6,00 %, при кумулативно изпълнение на условията по т. 9 от договора. При нарушаване на условията, кредитополучателят губел правото си да ползва преференциите и правото на ползване на преференциална лихва отпадала, като приложимият лихвен процент се увеличавал чрез увеличаване на надбавката по реда и в сроковете, посочени в Общите условия към договора за кредит. Годишния процент на разходите (ГПР) по кредита бил 6,41 %, като ГПР можел да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. В т.20 от договора за кредит и т.6 от Общите условия било предвидено, че кредитополучателят заплащал на кредитора такси и комисионни, съгласно Тарифа на Банка ДСК за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилагала по извършваните услуги на клиенти. Когато кредитополучателят не внесял дължимите суми, с размера им се увеличавал дълга. Кредитополучателят имал задължение, съгласно т. 11, б. „б“ и б. “в“ от Общите условия да осигурява по разплащателната си сметка, най-късно на падежната дата, сума най - малко в размер на дължимата погасителна вноска и да погасява кредита, при условията на сключения договор за кредит.

Сключеният с ответницата договор за кредит бил действителен и съдържал необходимото задължително съдържание, въведено от закона, налице била валидно изявена от кредитополучателя воля за обвързване с условията на подписания от него договор за кредит и приложенията към него, като волята му била потвърдена с положения от него подпис в договора за кредит и всички приложения към него.

Съгласно т.16.1 от Общите условия при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако кредитополучателят погасял дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилагала. В т.16.2 от Общите условия било предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/ или на лихва над 90 дни, кредиторът имал право да превърне целия непогасен остатък от главницата в предсрочно изискуем, като кредиторът упражнявал правото си като изпращал уведомление до кредитополучателя на 3 посочения от него адрес за кореспонденция. Съгласно т.16.3 от Общите условия от датата на изискуемост на кредита - на краен падеж или предсрочна, целият непогасен остатък от главницата се олихвявал със законна лихва по чл.86 от ЗЗД до окончателно погасяване на задължението, вкл. и по принудителен ред. Допуснати били нередовности в плащанията на вноските по кредита, което довело до настъпване на предсрочната изискуемост на вземането на основание т.16.2 от Общите условия - при допусната забава в плащанията на уговорени погашения по главница и/или лихва над 90 дни общо 208 дни забава. Тази забава била налице по отношение на дължимите вноски от м. юни 2024 г., както следва: 07.06.2024 г.- 571,46 лв.; 07.07.2024 г.884,23 лв.; 07.08.2024 г.- 884,23 лв.; 07.09.2024 г.- 886,83 лв.; 07.10.2024 г.886,83 лв.; 07.11.2024 г.- 886,83 лв. и 07.12.2024 г.- 886,83 лв. Общият размер на просрочената сума бил - 5 887,24 лв., което по безспорен начин удостоверявало, че в този период била налице неизправност от страна на ответницата - неточно изпълнение на задължението за плащане погасителни вноски по кредита. Поради допуснатата забава в плащанията и съгласно предвиденото в т.16.2 от Общите условия основания за предприели действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез изпращане на уведомление до кредитополучателя, за отнемане на договореното преимущество на срока. Уведомили длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост с уведомление - изх.№0090-20-04026/02.12.2024 г., връчено чрез ЧСИ съгласно чл.18, ал.5 от ЗЧСИ. Уведомлението било връчено на длъжника по реда на чл.47, ал.1 вр. ал.5 от ГПК, с което спазили изискването за удостоверяване на изискуемостта на вземането по чл.418, ал.3 от ГПК, като уведомяването на длъжника предхождало по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Вземането, произтичащо от договора за кредит, станало изцяло изискуемо, предвид наличието на неплатени дължими месечни вноски по кредита, както и предявената на длъжника предсрочната изискуемост на цялото вземане. Упражнили правото си и обявили целият остатък от кредита за предсрочно изискуем, считано от 18.12.2024 год.

Предсрочната изискуемост била резултат от промяна в задължението на длъжника, след упражняване на потестативно право на кредитора при наличието и на двете предпоставки, императивно уредени като фактически състав, пораждащ право на банката - заявител да получи предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок.

4

Задължението на длъжника за целия остатък от кредита по сключения договор за кредит за текущо потребление било изискуемо към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение 03.01.2025 г.

Въз основа на издадения изпълнителен лист за събиране на сумите било образувано изп. дело №2025***0400083 по описа на ЧСИ В. М.- рег.№ *** на КЧСИ.

Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 03.01.2025 г., вземането срещу длъжника било в общ размер на 65154,57 лв., от които: 62 481,30 лв. - главница, 2077,96 лв. договорна лихва за период от 07.05.2024 г. до 17.12.2024 г. вкл.; 121,65 лв. лихвена надбавка за забава за период от 07.06.2024 г. до 17.12.2024 вкл.;

353,66 лв. - законна лихва за периода от 18.12.2024 г. до 01.01.2025 г.; 120 лв. разходи при изискуем кредит. За описаните по-горе суми, дължими от ответницата, на 02.01.2025 г. съставили документ по чл.417, т.2 от ГПК във вр. с чл.60, ал.2 от ЗКИ - извлечение от счетоводна книга (от банкова сметка) за задължения по договор за кредит за текущо потребление от 26.08.2022 г., отчитан по кредитна сметка №11/ 29266636.

Твърди се, че претендираната сума за главница се явявал размера на неплатения остатък от задължението за главница, съобразно постигнатите договорености между страните. Претендираната лихва представлявала възнаградителна такава, дължима на основание т.5 от договора за кредит, като началния момент - 07.05.2024 г. бил моментът, от който съгласно договора и погасителния план към него, била начисляване възнаградителна лихва, която не била платена. Посоченият краен момент - 17.12.2024 г. била датата, до която кредитополучателят дължал възнаградителна лихва, а именно: датата, към която кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Това била възнаградителната лихва за използваната в заем сума, която начислявали върху падежиралите редовни вноски за главница, съгласно погасителния план.

Претендираните суми като обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) представлявали договорено между страните обезщетение за забава, дължимо на основание чл. 16.1 от Общите условия, като същото било в размер на 10 % върху частта от дължимата и неплатена по погасителен план просрочена главница за периода 07.06.2024 г. до 17.12.2024 г. В т.16.3 от Общите условия 5 било предвидено, че от датата на изискуемост на кредита - на краен падеж или предсрочна, целият непогасен от главницата се олихвявал със законна лихва по чл.86 от ЗЗД до окончателно погасяване на задължението, включително и по принудителен ред.

Претендира съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че съществуване вземането на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.“Московска“ №19 срещу длъжника Р. П. С., произтичащо от договор за кредит за текущо потребление от 26.08.2022 г. по издадената заповед №12/03.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №13/2025 г. по описа на РС - Русе, за сумите, както следва: 62 481,30 лв.- главница; 2077,96 лв. - договорна лихва за периода от 07.05.2024 г. до 17.12.2024 г. вкл.; 121,65 лв. - лихвена надбавка за забава за периода от 07.06.2024 г. до 17.12.2024 г. вкл.; 353,66 лв. - законна лихва за периода от 18.12.2024 г. до 01.01.2025 г.; 120 лв. - разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.01.2025 г. до окончателно изплащане на вземането. Претендират и направените разноски за заповедното и за исковото производство.